Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на [фирма], с ЕИК[ЕИК], подадена чрез изпълнителните директори и представляващи дружеството Я. Г. и Х. Т., против решение № 24/04.01.2017 г. на Административен съд – София – град /АССГ/, постановено по адм. дело № 11567/2015 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане за летищни такси /АУПДВЛТ/ № 5/30.10.2012 г., издаден от финансовия директор на [фирма].

В касационната жалба и в хода на делото по същество се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение. Поддържа се, че съдът не е отчел значението на възражения на дружеството относно липсата на компетентност на издателя на акта и неспазването на разпоредбата на чл. 26 от АПК. Възразява се и против незачитането на възражението на дружеството, че поради недоказаност на предоставянето на услуги спрямо дружеството, свързани с дължимостта на „такса паркинг“, посочените в АУПДВ такси не се дължат.

Ответникът по касационната жалба - финансовият директор на [фирма] оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Г. и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Подържа се, че по аргумент от чл. 224 от АПК с решение № 12247/17.11.2015 г. по адм. дело № 14437/2014 г. на ВАС е определен предметът на спора при повторното разглеждане на делото от административния съд и при новото разглеждане на делото решаващият съдебен състав е изпълнил точно дадените от касационната инстанция указания, като съобразно заключението на назначената от него ССЕ /неоспорена от страните/ е определил размера на летищните такси за 2006г. и съответните лихви за забава. Предвид предмета на спора при повторното разглеждане на делото, изложените в касационната жалба възражения и доводи за нищожност на оспорения АУПДВ, за допуснати при издаването му...