Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на община П. баня срещу Решение № 323 от 14.12.2016 г., постановено по адм. дело № 125/2016 г. на Административен съд – С. З. С обжалваното съдебно решение са отхвърлени жалбите на областния управител на област С. З и кмета на община П. баня срещу Решение № 115 на Общински съвет Павел баня, обективирано в протокол № 7 от заседание на 29.02.2016 г.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се представлява.

Ответникът – областният управител на област С. З не се представлява.

Ответникът – Общински съвет на П. Б не се представлява.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените от касационния жалбоподател основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Предмет на оспорване пред административния съд е Решение № 115 на Общински съвет Павел баня по протокол № 7 от заседание на 29.02.2016 г., с което се определят поименен списък и средства за капиталови разходи, по видове разходи и източници на финансиране съгласно приложение, представляващо неразделна част от решението. Производството е образувано по жалби на областния управител на област С. З и кмета на община П. баня. Жалбите са оставени без разглеждане и производството по делото е прекратено на основание чл. 159, т. 1 от АПК с Определение № 74/31.03.2016 г., постановено по адм. дело № 125/2016 г. на Административен съд – С.З.Т определение е отменено с Определение № 7604 от 23.06.2016 г., постановено по адм. дело № 6166/2016 г. на Върховния административен съд и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените дейности. Мотивите на Върховния административен съд са, че Решение № 115 на Общински съвет Павел баня по протокол № 7 от заседание на 29.02.2016 г. въздейства еднократно и засяга всички лица, ползващи се от предвидените капиталови разходи. Броят на засегнатите лица е неопределен. Горното определя решението като общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК. Капиталовите разходи са част от разходите за делегирани от държавата и за местни дейности в структурата на общинския бюджет (чл. 45, ал. 1, т. 2, б. „е“ от ЗПФ (ЗАКОН ЗЗД ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ)), който се приема с решение на общинския съвет по чл. 94, ал. 2 от ЗПФ (ЗАКОН ЗЗД ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ) (ЗПФ). Предвид това, че процесното решение е от категорията на актовете на общинския съвет за бюджетно регулиране по чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗМСМА, то съдебният контрол върху него е допустим съгласно Тълкувателно решение № 2/16.04.2013 г. на ОСК на ВАС по тълкувателно дело № 4/2011 г.

В същото цитирано по-горе определение Върховният административен съд е констатирал, че процесното решение на общинския съвет не съдържа само разпределение на целева субсидия за капиталови разходи или разчети за разпределението ѝ, та да се търси основание за него в разпоредбите на чл. 94, ал. 4 или чл. 94, ал. 3, т. 6 от ЗПФ. В първия случай актът на общинския съвет е самостоятелен, а във втория е част от решението за одобряване на общинския бюджет. Процесното решение обединява Решение № 117 и Решение № 119 на Общински съвет П. Б от същата дата, съответно за одобряване на разпределението на целевата субсидия за капиталови разходи и за одобряване на разпределението на постъпленията от продажба на нефинансови общински активи.

В изпълнение на горното определение първоинстанционният съд е разгледал жалбите по същество и ги е отхвърлил като е обосновал тяхната неоснователност с мотиви, съгласно които процесното решение е издадено от компетентен административен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно производствените правила и материалния закон. При постановяване на решението си обаче съдът не е съобразил изцяло дадените указания в Определение № 7604 от 23.06.2016 г. по адм. дело № 6166/2016 г. на Върховния административен съд относно характера и правните последици на процесното решение и цитираните по-горе други две решения на общинския съвет (№ 117 и 119 от същата дата). Възприетият от съда подход законосъобразността на отделните решения на общинския съвет да се провери в отделни съдебни производства, не освобождава съда от задължението да извърши проверка дали е налице взаимна връзка между оспорените решения - такава взаимна връзка е констатирана от общинския съвет между оспореното решение и другите две решения – тези с № 117 и 119 от същата дата. Наличието на взаимна връзка между процесното решение и останалите две изрично е отбелязана в обстоятелствената част на решения № 117 и 119. Същата констатация за връзка между процесното решение и останалите две е формирана и в цитираното по-горе определение на ВАС. Въпреки това, връзката между процесното решение и останалите две решения не е изследвана и обсъдена от първоинстанционния съд. Това, че процесното решение подлежи на обжалване на собствено основание, не освобождава съда от преценка за наличие на други преюдициални спорове. Ето защо, преди да реши спора по същество, първоинстанционният съд е следвало да извърши служебна проверка относно обжалването и резултата от него на Решения № 117 и 119 на Общински съвет Павел баня по протокол № 7 от заседание на 29.02.2016 г. и ако производствата по обжалването им не са приключили да прецени дали се намират в отношение на преюдициалност по отношение на настоящия спор.

Вместо това, съдът е приел за безспорно установено, че предвидената за община П. баня за 2016 г. целева субсидия за капиталови разходи в размер на 310 900 лв., определена съгласно чл. 50 от ЗДБРБ за 2016 г., е разпределена съобразно изискването на чл. 94, ал. 4 от ЗПФ – за делегирани от държавата дейности и/или за местни дейности. Тази целева субсидия в действителност е разпределена с Решение № 117 на Общински съвет Павел баня по протокол № 7 от заседание на 29.02.2016 г. и дали е разпределена законосъобразно е предмет на проверка по друго дело. Видно от приложената по делото Заповед № АК-01-ЗД-100 на областния управител на област С. З (л. 199 от адм. дело № 125/2016 г.), последното решение на общинския съвет също е обжалвано, но съдът не е установил дали съдебното производство по оспорването му е приключило с окончателен съдебен акт и какъв е изходът от него.

Относно наличието на връзка между процесното решение и Решение № 119 от същата дата първоинстанционният съд не е извършил никакви установявания по фактите и правото, включително дали второто решение се обжалва и обжалването е приключило с влязло в сила решение. Не е изяснил дали има връзка между двата спора и в каква посока е обусловеността.

Относно оплакванията, че с процесното решение неправилно се регулират в самостоятелен акт на общинския съвет капиталовите разходи, които са задължителен компонент на общинския бюджет, който следва да се приеме с решение на общинския съвет по чл. 94, ал. 2 ЗПФ, съдът е изложил единствено мотиви, че няма пречка това да стане с отделен акт. Няма отново фактически установявания дали решението по чл. 94, ал. 2 от ЗПФ (Решение № 160 на общински съвет Павел баня по протокол № 7 от заседание на 29.02.2016 г.) е влязло в сила и ако има висящ съдебен спор – дали той е преюдициален по отношение на настоящия. Предвид това, че процесното решение касае задължителен компонент на бюджета съгласно чл. 45, ал. 1, т. 2, б. „е“ от ЗПФ, съдът е следвало да извърши проверка дали предвидените правни последици с процесното решение съответстват на правните последици на същинското решение на общинския съвет за одобряване на бюджета по чл. 94, ал. 2 ЗПФ. По същата причина, съдът е следвало да извърши и проверка дали предметът на процесното решение съвпада напълно или частично с предмета на Решение № 160 на общинския съвет от същата дата – евентуалното частично предметно тъждество на двете решения поставя въпроса за допустимостта на административното производство в контекста на правилото на чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК.

По изложените съображения оплакванията на касационния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са основателни. Обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши служебна проверка относно обжалването и резултата от него на Решения № 117 и 119 общински съвет Павел баня по протокол № 7 от заседание на 29.02.2016 г. и ако производствата по обжалването им не са приключили, да прецени дали се намират в отношение на преюдициалност по отношение на настоящия спор.

На следващо място, съдът следва да извърши проверка относно обжалването и резултата от него на Решение № 160 на общински съвет Павел баня по протокол № 7 от заседание на 29.02.2016 г. и ако производството по обжалването му не е приключило да прецени дали неговият изход е преюдициален по отношение на настоящия спор. Съдът следва да установи дали разпоредената правна промяна с процесното решение съответства на съдържанието на решението за приемане на общинския бюджет, както и дали има частично предметно тъждество на двете решения и ако такова е налице - да отговори на въпроса за допустимостта на административното производство в контекста на правилото на чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК.

Съдът следва да извърши още съпоставяне на съдържанието на процесното решение със съдържанието на останалите обсъждани по-горе три решения и да установи на какво се дължи и от какво естество е несъответствието на общия размер на капиталовите разходи, посочен в разпоредителната част на решението – 789 693 лв. и общия размер, посочен в приложението към решението - 789 963 лв. и дали това несъответствие влияе на законосъобразността на оспореното решение и какъв е редът за отстраняването му.

С оглед резултата от касационното обжалване разноски на страните за настоящата инстанция не следва да се присъждат. Всички направени в производството разноски, включително и тези пред касационната инстанция, върнала делото за ново разглеждане, съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК следва да се съобразят от съда, който се произнася по съществото на спора при новото разглеждане на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 323 от 14.12.2016 г., постановено по адм. д. № 125/2016 г. на Административен съд – С. З.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване.