Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. С. Г. срещу решение № 326 от 21.12.2015 г., постановено по административно дело № 376/2015 г. от Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 3282з-814/02.04.2015 г. на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от него заповед бъде отменена, като му бъдат присъдени направените деловодни разноски. Счита, че изводът на съда за законосъобразност на обжалваната заповед е неправилен, тъй като същата е постановена в нарушение на разпоредбите на чл. 210, ал.1 и чл. 206, ал.1 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), тъй като в заповедта не били изложени обстоятелствата, при които е извършено престъплението и не било изпълнено изискването да бъдат приети писмените му обяснения, тъй като дадените от него такива били преди приключване на разследването по случая. В съдебно заседание процесуалният му представител излага допълнителни съображения за недоказаност на извършеното дисциплинарно нарушение.
Ответникът по касационната жалба - Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи (ГДГП) не изпраща представител и не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
С обжалваното решение № 326/21.12.2015 г., постановено по адм. д. 376/2015 г. на АС-Хасково е отхвърлена жалбата на Х. С. Г. против Заповед № УРИ 3282з-814/02.04.2015 г. на Директора на ГДГП, с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 203, ал. 1, т. 13, вр. чл. 204, т. 3 от ЗМВР и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение за длъжността – старши полицай на ГКПП - „К. П войвода“ от ГПУ – Ново село при Регионална дирекция "Гранична полиция" – Смолян.
Административният съд приема, че е налице описаното в заповедта основание за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като служителят е извършил деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата по смисъла на чл. 203, ал.1, т. 13 от ЗМВР. Според първоинстанционния съд тежестта на извършените нарушения обуславя наложеното наказание, независимо, че е отчетена липсата на едното посочено в заповедта дисциплинарно нарушение, защото и те са достатъчни за определяне на най-тежкото наказание. Прието е за установено в съдебната фаза на производството, че дисциплинарно наказващият орган е провел дисциплинарната процедура при спазване на процесуалните изисквания.
Така постановеното съдебно решение е правилно, законосъобразно и без допуснати процесуални нарушения.
Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Издадена е от компетентния съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР орган, при спазване изискванията за форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа наименованието на органа, който я издава, правните и фактически основания за постановяване на акта, разпоредителна част и е подписана от издателя.
Противно на твърденията в касационната жалба от съдържанието на заповедта се установява, че в заповедта са посочени обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение, като са посочени датата, място и действията и бездействията, с които е осъществено дисциплинарното нарушение.
Неоснователен е и наведеният в касационната жалба довод за допуснато нарушение на предвидените административнопроизводствени правила, довели до нарушаване правото на защита на Г.. Твърденията в тази насока се опровергават категорично от събраните по делото доказателства. Служителят е дал писмени обяснения в хода на дисциплинарното производство на 09.01.2015, г. а след запознаване с обобщената справка, изготвена от дисциплинарно разследващия орган (ДРО) е депозирал възражение от 04.02.2015 г., прието от дисциплинарно наказващия орган (ДНО) на 01.04.2015 г., в което по същество са дадени обяснения по случая.
Аргументирано и в съответствие със закона е и заключението на съдебния състав, че са налице предпоставките на чл. 203, ал. 1, т.13 от ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание уволнение.
При съобразяване със събраните по делото доказателства обосновано е прието за установено по категоричен начин, че на 11.10.2014 г. около 22:24 часа, по време на изпълнение на служебните му задължения - работа на ГКПП „К. П войвода” на АРМ – 3 (проверка на вход) е приел пакети от влизащия турски гражданин D. L. с цел осигуряване на безпроблемно преминаване през ГКПП К. П войвода, което е нарушение на дължимото поведение съгласно т.13, б.„а”, „г”, „д” и „е”, т.19, т.20, т.42 и т.45 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, утвърден със заповед рег.№8121з-348 от 25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи.
Правилно първоинстанционния съд приема, при преминаване през трасе „вход“ на ГКПП - „К. П войвода“ автомобилът на турския гражданин не подлежи задължително на физическа проверка от служителя, изпълняващ служебните си задължения на „гранична проверка на първа линия“ в случая жалбоподателя. Съгласно § 1, т. 5 от допълнителната разпоредба на Инструкция №Iз-1405/24.07.2009 г. за реда за осъществяване на граничната проверка на граничните контролно-пропускателни пунктове отм. , "Гранична проверка на първа линия" е проверката, осъществявана на самото гише/кабина за гранична проверка, а съгласно т. 6 на същия параграф - "гранични проверки на втора линия" се извършват на специално определено за тази цел закрито място, различно от гишетата/кабините за гранична проверка. Неизвършването лично на физическа проверка на автомобила не представлява нарушение на служебните задължения, но в конкретния случая е установено от първата инстанция въз основа на преки доказателства, включително и със заключение на съдебна експертиза че Г. по време на изпълнение на служебните си задължения на първа линия на трасе „вход“ на 11.10.2014 г. е получил пакет от физическо лице при преминаването му на границата на Р. Б. .
Видно от приетите като доказателства по делото длъжностна характеристика на Х. Г., както и Процедури за проверка на лица и превозни средства (българо-гръцка граница) е, че за него съществува задължение да „извършва проверка на транспортни средства с цел разкриване на укрити лица, оръжие, взривни вещества, боеприпаси, наркотици, психотропни вещества, стоки с възможна двойна употреба, пренасяни в нарушение на законодателството на Р. Б”. Това задължение е установено и за служителите, изпълняващи задължението си на първа линия, но съгласно цитираните процедури задълбочената проверка на гражданите на трети страни се извършва при наличие на съмнение. Даването на пакет, при преминаване на границата следва да предизвика съмнение у всеки добросъвестен служител, че се прави именно с цел осигуряване на безпроблемно преминаване на турския гражданин през държавната граница и още повече да повиши внимание от страна на граничните служители. В случая, от съществено значение за формиране на правния извод, че описаните в заповедта нарушения са осъществени е обстоятелството, че даденият пакет е получен от служителя по време на изпълняването от него на служебни задължения на трасе „вход“ и то без да предизвикат у него никакво съмнение за наличие на основание за извършване на задълбочена проверка. Получаването на тези пакет правилно е оценено от административният съд като нарушение на описаните в заповедта правила за поведение на Етичния кодекс на държавните служители в МВР. Това нарушение е тежко нарушение на служебната дисциплина, представляващо деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата по смисъла на чл. 203, чл.1, т. 13 от ЗМВР. Тежестта му обуславя наложеното наказание, независимо, че е отчетена липсата на първото посочено в заповедта дисциплинарно нарушение.
По делото не са събрани доказателства, които да водят до различни фактически констатации от установените от първата инстанция, поради което доводите за необоснованост на съдебното решение са неоснователни.
При постановяване на съдебното решение не е допуснато нарушение и на материалния закон.
Извършените от служителя действия са тежки нарушения на служебната дисциплина, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата по смисъла на чл. 203, ал.1, т. 13 от ЗМВР. Тежестта им обуславя наложеното наказание, независимо, че е отчетена липсата на другото посочено в заповедта дисциплинарно нарушение. Констатацията на съдебния състав за липса на извършено нарушение да се извършва задължително физическа проверка от жалбоподателя при преминаване през трасе „вход“ на ГКПП „К. П войвода“ на автомобила на турския гражданин не се отразява върху законосъобразността на административния акт. Предвид така установеното нарушение в случая правилно са приложени разпоредбите на чл. 203, ал. 1, т. 13, във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, при което наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" е при правилно приложение на закона.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо е и правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 326 от 21.12.2015 г., постановено по административно дело № 376/2015 г. от Административен съд Хасково. Решението е окончателно.