Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. И. Д. срещу решение № 88 от 22.01.2016 г, постановено по административно дело № 2086/2015 г. от Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му против писмо изх. № 94НН-52/30.04.2015 г. на Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане“. По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъде задължен органът да му предостави исканата информация, претендира и заплащане на деловодни разноски.

Ответникът по касационната жалба – Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане“ (АСП) чрез процесуален представител и в представено писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

За да отхвърли жалбата на Д. съдът установява, че с подадените от него заявления с вх. №№ 94НН/0040 и 94НН/0041 на 07.04.2015 г. е поискал да му бъде предоставена информация относно: 1. броя на заведените дела през 2008 до 2014 г., както и техните номера по опис в съответните съдилища срещу АСП във връзка с постановените от нея отказ да бъдат отпуснати интеграционните добавки за обучение на лица по чл. 42, ал.2,т. 3 ЗИХУ; 2. условията, реда и начина на изплащане на интеграционните добавки от АСП чрез „Български пощи“ на наследниците на починало лице, заявило и получавало преживе интеграционни добавки чрез „Български пощи“ и 3. условията, реда и начина за изплащане на интеграционни добавки от АСП на наследниците на починало лице, заявило и получавало преживе интеграционни добавки по банков път, както и копие от договор между АСП и „Български пощи“ за изплащане на интеграционни добавки и други социални помощи.

При така направените искания обоснован и законосъобразен е изводът в обжалваното решение, че обективирания в писмо изх. № 94НН-52/30.04.2015 г. на АСП отказ да се предостави исканата информация е законосъобразен. Същата не е обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ (ЗАКОН ЗЗД ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ), тъй като не се създава и съхранява от АСП и не би могла да доведе до формиране на мнение у гражданина за работата на АСП.

Представените с касационната жалба писмени доказателства са неотносими към предмета на спора, тъй като се установява, че Д. има претенции за неизплатени интеграционни добавки по ЗИХУ като наследник на И. Д. П., но от същите не може да бъде изведен извод, че искана информация е обществена. Съгласно чл. 8, ал.1 ЗДОИ разпоредбите на този закон не прилагат за информация, която се предоставя във връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица, тъй като същата се осигурява на страните по административното производство по реда на чл. 34 АПК.

Обстоятелството, че изложените от първоинстанционния съд мотиви не се възприемат от жалбоподателя не води до извод за неправилност на решението.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

При този изход на делото искането за присъждане на деловодни разноски на жалбоподателя е неоснователно.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 88 от 22.01.2016 г, постановено по административно дело № 2086/2015 г. от Административен съд Варна. Решението е окончателно.