Производството по делото е образувано по касационна жалба на Г. А. Т. от [населено място] против решение №7737/07.12.2016 година, постановено по адм. дело №8766/2016 година на Административен съд София - град /АССГ/.
Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено при допуснати нарушения на материалноправните норми отм. енителни основания по чл. 209, т.1, 2 и 3 от АПК.
Ответникът - Директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" /ГДГП/, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оспореното решение, АССГ е отхвърлил жалбата на Г. А. Т. срещу заповед №УРИ-3282з-2273/08.08.2016 година на Директора на Главна дирекция "Гранична полиция" /ГДГП/, с която на касатора е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Установено е по делото, че Т. е заемал длъжността "старши полицай" в [номер] група на сектор "Летищна сигурност - А. С" от Гранично полицейско управление - София към Регионална дирекция "Гранична сигурност".
По делото е установено, че със заповед № УРИ-3282з-1671/08.06.2016 г. на директора на ГД "ГП", във връзка с постъпили данни за извършено дисциплинарно нарушение от жалбоподателя и на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР, е образувал дисциплинарно производство, определил е състава на дисциплинарно-разследващия орган /ДРО/ и разпорежда да се изготви становище относно наличие на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на Г. А. Т.. На 13.06.2016 г. държавният служител е запознат със заповедта, което обстоятелство е удостоверено с подписа му.
В хода на дисциплинарното производство ДРО е установил следните фактически обстоятелства: на 12.05.2016 година около 12.08 часа Г. Т. е взел от хладилна витрина, намираща се непосредствено пред магазин за вестници и списания в салон "Заминаване" на Терминал 1 на Л. С, черно-бял плик, показан му от магазинерката К. К., забравен малко преди това от Е. З.. Пликът е съдържал парфюми и шоколадови бонбони на приблизителна стойност около 250 лева. Вместо да докладва по установения ред за намерените вещи, Т. ги е предал за изнасяне на младши инспектор В. В. от салона за заминаване. Тези факти се потвърждават от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства: обясненията на служителите, които са били на смяна на летището, показанията на лицето, забравило плика и неговата съпруга, както и записите на охранителните камери.
В резултат на проведеното дисциплинарно производство е изготвена обобщена справка №УРИ-8177/11.07.2016 г., като служителят е поканен да се запознае със справката и да даде допълнителни обяснения и възражения. Т. се е запознал с изготвената справка на 11.07.2016 година, като на 12.07.2016 година е депозирал писмено възражение по водене на дисциплинарното производство, както и отрича изцяло вмененото му нарушение. На 14.07.2016 година е изготвено становище от ДРО, в което се потвърждава нарушението и се предлага налагане на наказание "уволнение", като на 08.08.2016 година ДНО - директорът на ГД"ГП" е издал оспорената заповед, с която налага на Г. А. Т. дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратява служебното му правоотношение.
Дисциплинарно-наказващият орган /ДНО/ е приел, че с действията си Т. е нарушил т. 15, т.19, т. 20 и т. 24 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед рег. №8121з-248/25.07.2015 г. на министъра на вътрешните работи, като деянието е станало достояние на други полицейски органи и служители на МВР. Посочените нарушения са квалифицирани като такива по чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал.1, т. 13 от ЗМВР: "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата", за които се налага дисципилнарно наказание "уволнение".
В мотивите на оспореното решение, тричленният състав е приел, че фактическите основания за издаване на оспорената заповед, установени в обобщената справка и описани в оспорената заповед се подкрепят от всички събрани в административното производство доказателства - обяснения на служителите, на лицето, забравило вещите и на записите от охранителните камери. Обсъдени са и останалите писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка, както и показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели, като въз основа на тях, първоинстанционният съд е обосновал правни изводи за доказаност на описаните в заповедта нарушения от страна на жалбоподателя.
Поради това е приел незаконосъобразност на оспорената заповед.
Касационната инстанция намира решението на АССГ за правилно.
Правилни за изводите на първоинстанционния съд, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 204, т. 3 ЗМВР и в предписаната от закона форма, като съдържа всички реквизити съобразно изискването на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство е започнало със заповед на дисциплинарно наказващия орган, съобразно изискването на чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като касаторът е запознат със заповедта и обобщената справка, дадена му е възможност да участва в производството и да представя доказателства, с което е спазена нормата на чл. 207, ал. 8 ЗМВР. Спазено е и изискването на чл. 207, ал. 10 ЗМВР като на служителя е дадена възможност след запознаване с обобщената справка да даде допълнителни възражения или обяснения. В съответствие с правилото на чл. 207, ал. 2 дисциплинарното производство приключва в определения срок, като е изготвено становище за наличието на основания за реализиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. Съгласно чл. 210, ал. 1 ЗМВР служителят е дал писмени обяснения, които са приети от дисциплинарно наказващия орган /ДНО/.
Следва да бъдат споделени и правните изводи, че дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 195, ал. 2 вр. чл. 196 ЗМВР. Дисциплинарното нарушение е извършено на 12.05.2016 година, административната преписка е представена на ДНО на 27.07.2016 г., като заповедта е издадена на 08.08.2016 г. Следователно са спазени както двумесечният срок от узнаване на нарушението, неговия автор и обстоятелствата във връзка с него от ДНО, така и двегодишния срок от извършването му.
Обосновани и съответни на закона са изводите, че заповедта са цитирани нормите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед от 25.07.2014 г., които са нарушени. Доводите, че нарушението на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР не е основание за налагане на дисциплинарно наказание, също са неоснователни. Съгласно чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР дисциплинарно нарушение е неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а съгласно чл. 150, ал. 1 и 2 ЗМВР Министърът на вътрешните работи утвърждава Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, който се обнародва в "Държавен вестник", като държавните служители са длъжни да спазват правилата, определени в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.
Дисциплинарно производство е образувано при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител. Смисълът на издаването на тази заповед е да сложи началото на производство по извършване на всички процедурни действия за доказване на дисциплинарното нарушение, а така също и по събиране и оценка на всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител.
В съответствие с целта на производството по чл. 206, ал. 3 от ЗМВР за разкриване на обективната истина са използвани всички начини и средства, допустими от закон. Заповедта за дисциплинарно наказание съдържа всички реквизити, съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Съобразена е с актуалното съдържание на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед № 8121з-348/25.07.2014 г.(обн., ДВ, бр.67/2014 г.) и материалния закон - чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР.
Касационната инстанция приема също така, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон, тъй като е извършена преценка на всички доказателства по делото, от които е установено по безспорен начин извършването на нарушение, което е "тежко" по смисъла на чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР и представлява деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите от МВР, уронващи престижа на службата, и за което се налага най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Оспорената заповед е и в съответствие с целта на закона, като службата в МВР се упражнява от служители, които са длъжни да спазват законите и опазват обществения ред и с поведението си да не уронват престижа на службата в МВР.
Съдът е обсъдил всички доводи и възражения на жалбоподателя и е извършил проверка на акта на всички основания по чл. 146 от АПК.
С оглед на изложеното, оспореното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото, направеното искане за разноски от процесуалния представител на ответника и на основание чл. 78, ал.8 от АПК вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да се осъди Г. А. Т. да заплати на ГДГП сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №7737/07.12.2016 година, постановено по адм. дело №8766/2016 година на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Г. А. Т. от [населено място] да заплати на Главна дирекция "Гранична полиция" разноски по делото в размер на 100/сто/ лева, представляваща юрисконсулско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.