Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
С решение № 1865 от 28.12.2016 г. по административно дело № 418/2016 г. Административен съд – Благоевград е: 1) отменил решение № 2153-01-40/07.06.2016 г. на изпълняващия длъжността директор на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Благоевград в частта, в която е потвърдено разпореждане № 4505100100/01.04.2016 г. по отношение отпускане на социална пенсия за инвалидност, считано от 29.03.2016 г. 2) оставил е в сила (коректният диспозитив с оглед чл. 172, ал. 1 от АПК е следвало да бъде „отхвърля оспорването на И. А. Б. срещу“) решение № 2153-01-40/07.06.2016 г. на изпълняващия длъжността директор на ТП на НОИ – Благоевград, с което е потвърдено разпореждане № 4505100100/01.04.2016 г. в останалата част (касателно спирането на отпуснатата лична социална пенсия за инвалидност); 3) върнал преписката на ТП на НОИ – Благоевград за ново произнасяне по отношение на срока на отпускане на социалната пенсия за инвалидност съобразно изложените в съдебното решение мотиви; 4) осъдил НОИ да заплати на И. А. Б. от [населено място], ул. „12-та“ №7, общ. Кресна, сумата от 175,00 лева деловодни разноски.
Така постановеният съдебен акт е обжалван с касационна жалба от И. А. Б. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. Б. в частта, с която частично е отхвърлена жалбата му против процесното решение на и. д. директор на ТП на НОИ – Благоевград в частта му, потвърдила разпореждане № 4505100100/01.04.2016 г. досежно спирането на отпусната социална пенсия за инвалидност. По съображения за неправилност, относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК – нарушение на материалния закон, се иска отмяна на атакувания съдебен акт в горепосочената част и връщане на цялата преписка на административния орган със съответните указания за прилагане на закона.
Ответникът – директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Благоевград, не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес, за която оспореният с нея съдебен акт в атакуваната му част е неблагоприятен.
След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата срещу него за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен, като не страда от пороци, съществуването на които би обусловило неговата отмяна в оспорената му част (въпреки непрецизният диспозитив в тази част).
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка. И. Б. е освидетелстван от ТЕЛК за общи заболявания с Експертно решение (ЕР) № 1268/09.05.2012 г., като му е определена 66 % трайно намалена работоспособност и дата на инвалидизиране от 13.01.2012 г. и срок на инвалидност пожизнен. Това решение е обжалвано и НЕЛК с ЕР № 0737/24.09.2012 г. го е отменила и върнала за ново освидетелстване. ТЕЛК за общи заболявания се е произнесла отново с ЕР № 3462/15.12.2012 год. и е определила 62 % трайно намалена работоспособност. Решението на ТЕЛК е влязло в сила на 08.01.2013 г. Медицинската комисия при ТП на НОИ – Благоевград с решение № 0214/08.01.2013 г. е потвърдила същото по всички поводи. Жалбоподателят Б. на основание чл. 56, ал. 1, т. 4 от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалната картотека на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/ е подал заявление за предсрочно преосвидетелстване в РКМЕ на 24.02.2014 г. На 15.10.2015 г. лицето е преосвидетелствано с ЕР № 2662/15.10.2015 г. и му е определен процент на трайно намалена работоспособност в размер 85 %. Решението е влязло в сила на 29.10.2015 г., а на 30.10.2015 г. с изх. № 1029-01-2294 от същата дата е изпратено писмо до РКМЕ, до ТЕЛК - Първи състав при МБАЛ Благоевград АД и до И. Б., в което се твърди, че при обработка на медицинските документи за заседание на МК при ТП на НОИ след разглеждане на МЕД на И. Б. е констатирано, че в ЕР № 2662/15.10.2015 г. е допусната техническа грешка. При новото освидетелстване е прието намаление на зрителната острота: ВОД движение на ръката пред окото, ВОС 06, но в мотивите на ЕР не е отразен съответният за това състояние 60 % ТНР, за да се получи крайната оценка 85% ТНР. По повод това връщане на решението ТЕЛК при МБАЛ Благоевград е издала ново решение № 3497/17.12.2015 г., в което е отразила промяна на мотивите, като е посочено кое да се счита вярно и е са отразени съответните резултати. Това решение е неразделна част от ЕР № 2662/15.10.2015 г., като на него е отбелязано, че е влязло в сила на 28.12.2015 г. На 12.01.2016 г. Медицинската комисия при ТП на НОИ е разгледала и двете решения № 2662 и № 3497 и е потвърдила решенията във всичките им части. На 29.03.2016 г. Б. е подал заявление за отпускане на социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО, като е приложил решение на ТЕЛК без да се сочи кое е това решение. С разпореждане № 4505100100/01.04.2016 г. ръководителят на пенсионното осигуряване е отпуснал социална пенсия за инвалидност от 29.03.2016 г. пожизнено по чл. 90а, ал. 1 от КСО за 85% трайно намалена работоспособност и дата на инвалидизиране 13.01.2012 г., като е определил и размера на пенсията. В същото разпореждане е постановил, считано от 29.03.2016 г., на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО спиране на личната социална пенсия за инвалидност. Това разпореждане е обжалвано от Б. и с решение № 2153-01-40/07.06.2016 г. и. д. директор на ТП на НОИ – Благоевград е потвърдил разпореждането.
Решението на Административен съд - Благоевград, с което жалбата против обсъжданото решение на директора на ТП на НОИ – Благоевград по същество е частично отхвърлена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.
Материално законосъобразен е изводът на съда, че има основания по чл. 146 от АПК само за частична отмяна на процесния административен акт.
Административен съд – Благоевград е установил, че не е спорно между страните, че на жалбоподателя е издадено ЕР № 2662/15.10.2015 г., влязло в сила на 29.10.2015 г. и върнато за поправка поради техническа грешка в мотивите. ТЕЛК се е произнесъл с Експертно решение № 3497/17.12.2015 г., което не е връчено на Б. и спрямо него не е влязло в сила. Съгласно чл. 68, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ при технически грешки РКМЕ връща експертното решение на ТЕЛК за поправка, която се прави с ново решение. Съгласно чл. 112а от ЗЗ (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВЕТО) съобщаването на решенията на ТЕЛК на освидетелстваното лице става с писмо с обратна разписка. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че едномесечният срок за подаване на заявление по чл. 94, ал. 3 от КСО тече от датата на влизане в сила на допълнителното решение № 3497 и съответно, че заявлението е подадено в срок и неправилно органът е отпуснал пенсията от 29.03.2016 г. Следва обаче да се отбележи и обстоятелството, че никъде в решението на административния орган не се обсъжда допълнителното експертно решение № 3497/15.12.2015 г.
По отношение на спирането на отпуснатата социална пенсия за инвалидност, считано от 29.03.2016 г., първоинстанционният съд обосновано е приел, че решението в тази част е правилно, а жалбата е неоснователна. Разпоредбата на чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО предвижда, че пенсията се спира, когато не се следва изплащането й на основание чл. 101 от КСО. В чл. 101, ал. 1 т. 4а от КСО е предвидено, че не могат да се получават едновременно социална пенсия за старост, социална пенсия за инвалидност и персонална пенсия с друг вид пенсия, включително пенсия, отпусната в друга държава.
Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторовата теза не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение в атакуваната му част, поради което в тази част същото следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1865 от 28.12.2016 г. по административно дело № 418/2016 г. на Административен съд – Благоевград в частта му, с която по същество е отхвърлено оспорването на И. А. Б. срещу решение № 2153-01-40/07.06.2016 г. на изпълняващия длъжността директор на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Благоевград, с което е потвърдено разпореждане № 4505100100/01.04.2016 г. в частта му касателно спирането на отпуснатата лична социална пенсия за инвалидност.
В останалата си част решението на Административен съд - Благоевград не е оспорено и влязло в сила.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.