Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. С. О. от гр. [населено място], чрез пълномощника адвокат С. М., против решение № 96/04.05.2016 г., постановено по адм. дело № 37/2016 г. по описа на Административен съд гр. К., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-09-1/14.01.2016 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. К. за потвърждаване на разпореждане на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” /ПО/ при ТП на НОИ. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. К., не е изразил становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечния срок от датата на придобиване на правото и по силата на чл. 94, ал. 1, предложение първо КСО, пенсията е следвало да бъде отпусната от 28.10.2014 г, когато лицето е придобило това право.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение Административният съд гр. К. е отхвърлил жалбата на Й. С. О. против решение № 2153-09-1/14.01.2016 г. на директора на ТП на НОИ гр. К., с което е...