Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. Г. Д.а от гр. С. против решение от 12.03.2007 г. по адм. д.№ 4448/2006 г. по описа на Софийския градски съд. Поддържат се доводи, че решението е неправилно без конкретно да се сочат касационните основания, но от изложеното е видно, че се поддържат доводи за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счита, че правото и да иска обезщетение не е преклудирано към момента на сезиране на областния управител, защото решението на гражданския съд по чл. 7 от ЗВСОНИ не и е било съобщено по никакъв начин. Неправилно не е изследван момента от който тече срока по чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ. Като е приел, че искането пред административния орган е извън преклузивния срок на чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ градския съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, а делото да се върне на областния управител за произнасяне. В писмено становище поддържа доводи, че административния орган не е изследвал въпроса относно факта, че се засягат правата и на П. Т. П. което е отразено в самата заповед. Поддържат се доводи и за нищожност.

Ответната страна областен управител на област С. не е изразил становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Дава становище, че жилището на жалбоподателите е възстановено на бившите собственици на основание чл. 7 от ЗВСОНИ, поради което те имат право на обезщетяване с компенсаторни записи по чл. 5, ал. 3 от ЗОСОИ.

Върховният административен съд като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока на чл. 211 от АПК намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Производството пред градския съд е образувано по жалбата на В. Г. Д.а против заповед № РД-22-022 от 15.09.2006 г. на зам. областния управител на област С. с която е отказано уважаването на искането за обезщетение с жилищни компенсаторни записи за недвижим имот, възстановен на бивши собственици на основание чл. 7 от ЗВСОНИ. Административният орган приел, че срока по чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ не е спазен. За да отхвърли жалбата като неоснователна градския съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ като жалбоподателката е сезирала областния управител след преклузивния срок 2.08.2006 г.

Решението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, тъй като са налице твърдените касационни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК.

Първоначалното производството пред административния орган е започнало по молба на В. Г. Д.а подадена на 10.03.2006 г. с молба да и бъдат определени като обезщетение жилищни компенсаторни записи. С допълнителна молба е уточнила, че в случая искането следва да се счита като подадено от нея и Л. Г. Д. като наследник на П. Т. И.. По делото е установено, че жалбоподателите са били ответници по предявен срещу тях иск с правно основание чл. 7 от ЗВСОНИ за тавански етаж в сграда нахподяща се в гр. С. на ул."Росица" №9. С решение от 04.10.2001 г. по гр. д.№ 4009/1997 г. по описа на Софийски районен съд иска е уважен. С решение №442 от 4.06.2003 г. по гр. д.2116/2002 г. Софийски градски съд ІІ а г. о. въззивна колегия е оставил решението на СРС. С решение № 1208/02.08.2005 г. Върховния касационен съд е оставил в сила въззивното решение на Софийския градски съд. С оглед на това жалбоподателката и П. Т. П. се явяват правоимащи по реда на чл. 5, ал. 3 от ЗОСОИ. Съгласно тази разпоредба жилищни компенсаторни записи получават и лицата, жилищата на които са възстановени на бившите собственици по реда на чл. 7 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, ако не са получили обезщетение по § 3 от същия закон. Различните хипотези за обезщетение на тези правоимащи са уредени в чл. 9, ал. 3, 4 и ал. 5 от ЗОСОИ. Разпоредбата на чл. 9, ал. 3 урежда случаите при които са налице висящи производства към момента на изменението на закона. От друга страна ал. 4 на същия текст регламентира хипотезите за определяне на обезщетение на две категории правоимащи: на лицата чиито жилища са възстановени на бившите собственици и на лицата на които исковете по чл. 7 от ЗВСОНИ са отхвърлени с влезли в сила решения след 22.12.1998 г.

Разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗОСОИ регламентира възможността в тримесечен срок от влизане в сила на изменението на закона (последното от които е с ДВ, бр. 24/2006 г.) лицата, на които жилищата са възстановени на бившите собственици по чл. 7 от ЗВСОНИ, да поискат обезщетение.

При тази фактическа установеност доводите на жалбоподателката за допуснати нарушения на процесуалните правила при издаване на оспореното решение се явяват основателни. При постановяването му, съдът не е изследвал всички факти и обстоятелства на които се основава така направеното искане за обезщетение по реда на ЗОСОИ и да прецени коя от хипотезите на закона е приложима в конкретния случай с оглед факта че последното изменение на закона е от 2006 г. Не изследван въпроса дали заявителите не са получили обезщетение по реда на § 1, ал. 3 от ЗИД на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти както и обстоятелството, че с допълнителна молба е уточнено че заявителите са както В. Д.а така и наследничката на П. П., за която са налице данни, че е починала в хода на производството по издаването на оспорения акт. Не е дадена възможнодст на касаторката да представи доказателства за срока на подаване на искането каквито възражения е правила. С оглед на това решението следва да се отмени делото да се върне за ново разглеждане от друг състав с оглед изясняване на обстоятелствата от кого е подадено искането, самостоятелно от В. Д.а или и от П. П.,кога е починала Павлова и кои са наследниците, имали основание за конститирането им като страна по делото, като се даде възможност на жалбопаделите да представят доказателства за спазване на срока с оглед доводите им в тази насока.Изясняването на всички тези въпроси ще даде възможност за преценка относно правилността на приложената материалноправна норма от административния орган.

По отношение на доводите за нищожност същите са неоснователни тъй като по силата на § 6 от ПЗР към ЗИД на ЗОСОИ е дадена възможност на министрите, ръководителите на ведомства и областните управители да възлагат свои правомощия на заместниците си които да осъществяват правата и задълженията им по този закон. В случая по делото е приложена такава заповед № РД 15-284 от 12.09.2005 г., с която е упълномощен зам. областния управител да изпълнява посочените задължения по ЗОСОИ.

Водим от горното, Върховният административен съд - ІІІ отделение, на основание чл. 227 от АПК РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение от 12.03.2007 г. по адм. д. № 4448/2006 г. по описа на Софийския градски съд .

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. П./п/ Й. Д. В.П.