Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. Н. Л. против решение № 593 от 11.02.2011 г. по адм. дело № 5795/ 2010 г. на Административен съд – София град, с което жалбата му против отказ на областния управител на област С., обективиран в писмо рег. № 94ММ/74/ 07.07.2010 г., да предостави информация по заявление вх. № 94ММ/74/ 01.07.2010 г., подадено по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като не са налице основания за отказ да се предостави исканата информация. Моли да бъде отменено и да му се присъдят разноските по делото. Ответникът оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал.1 от АПК 14-дневен срок за оспорване на съдебния акт и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

По същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд – София град е законосъобразно, но по съображения, които частично се различават от изложените от съда.

Правилно съдът приема, че отказът на областния управител на област С. да предостави исканата по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) информация, е постановен в съответствие със закона – от компетентен орган, в предвидената в чл. 38 от ЗДОИ писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в текста, включително фактическите и правни основания за взетото решение.

Изводите на първоинстанционният съд за характера на исканата информация не намира опора в закона. В заявлението си жалбоподателят моли да му бъде предоставен на хартиен носител препис от АДС, обхващащ земеделски имоти, попадащи в землището на кв. „Враждебна”, гр. С., м. „Опитно поле”. Тази информация не е обществена по смисъла на чл. 2, ал.1 във връзка с чл.10 и чл.11 от ЗДОИ, тъй като дейността на областния управител по съставянето на акт за държавна собственост е техническа, свързана с отчета, регистрацията и ръководството на държавните имоти, а не дейност на държавен орган при осъществяване на правомощията му. Обстоятелството, че исканата информация не е обществена е още един аргумент в подкрепа на законосъобразността на постановения отказ, съответно за правилността на съдебното решение.

Правилно е заключението на съда, че исканата информация не попада в приложното поле на ЗДОИ и поради обстоятелството, че е налице специален ред за предоставянето й. Регистрите и актовите книги са публични и общодостъпни и реда за предоставяне на справки по тях е предвиден в чл.77 от Закона за държавната собственост (ЗДС). При това положение законосъобразно решаващият съд приема, че в случая процедурата за предоставяне на информация по ЗДОИ е неприложима съгласно изричния текст на чл. 4, ал.1 от ЗДОИ, тъй като исканата информация се предоставя по ред, предвиден в друг закон, какъвто е ЗДС. По същността си искането на жалбоподателя е такова за предоставяне на административна услуга, поради което и с оглед изложеното по-горе относно общодостъпността на актовите книги, достъпът до данни, свързани с актуваните имоти, може да се извърши безпрепятствено по реда § 8 от ПЗР на АПК, регламентиращ предоставянето на административни услуги и защитата срещу откази на администрацията по искания в този смисъл. Ето защо доводът на касатора, че такъв специален ред не е уреден е неоснователен.

Констатираните от касатора противоречия в мотивите на обжалвания съдебен акт не са основание за неговата отмяна, тъй като изводът на съда за неоснователност на жалбата кореспондира със закона, а изложените мотиви не са част от съдебното решение, а съображенията, по които то е постановено.

Поради всичко изложено Върховният административен съд, пето отделение, приема, че решението на Административен съд – София град е законосъобразно. Не са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК и посочени от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила.

По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр.1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 593 от 11.02.2011 г. по адм. дело № 5795/2010 г. на Административен съд – София град. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Д./п/ М. М. М.М.