ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1219

гр. София, 22.05.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове: А. Ц.

Филип Владимиров

като разгледа докладваното от Ф. В. К. гражданско дело № 20238002102111 по описа за 2023 година

Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба, вх. № 260796/07.03.2023 г. по регистъра на Районен съд -Кюстендил (РС - Кюстендил), подадена от Л. С. Г. чрез адв. Д. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязло в сила решение № 123/27.02.2018 г. по гр. д. № 407/2017 г. по описа на същия съд. С последното е уважен предявеният от „Т. С. ЕАД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] против от Л. С. Г. иск с правно основание чл. 422 ГПК и признато за установено в отношенията между страните съществуването на вземане на дружеството в размер на сумата от 2 473. 42 лв. - главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода от м. май 2014 г. до м. април 2015 г. и сумата от 232. 27 лв. - лихва за забава за периода от 30.11.2014 г. до 16.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 27.09.2016 г. до изплащането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2386/2016 г. на РС - Кюстендил и са присъдени разноски.

В молбата за отмяна се твърди, че в следствие на нарушение на съответните правила молителят е бил лишен от възможност да участва по делото и не е бил надлежно представляван в производството, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. Сочи, че не е бил надлежно призован за участие в първото по делото открито съдебно заседание, насрочено за 10.07.2017 г. и не му е била известна датата на провеждане на това заседание, с което бил поставен в невъзможност да организира защитата си. Поддържа, че след получаване на исковата молба по делото не са му били връчвани никакви книжа и документи като не бил известяван за каквито и да било процесуални действия, в които да може да вземе участие. Атакуваното влязло в сила решение не било връчвано на молителя, който не бил търсен и на адреса му в [населено място], [улица], вх. В, ет. 2, ап. 3, където живее, а за постановяването на съдебния акт узнал на 12.12.2022 г., когато получил преписи от книжата по делото.

Ответникът „Т. С. ЕАД чрез юрк. П. е подало отговор в срока по чл. 306, ал. 3, изр. 3 ГПК, с който ангажира становище за неоснователност на молбата за отмяна.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като прецени по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК допустимостта на молбата за отмяна намира следното:

Молбата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, съдържа мотивирано изложение на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и изхожда от процесуално легитимирана страна. Подадена е в предвидения в разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК преклузивен срок (на 07.03.2023 г.), с оглед наведените твърдения, че молителят е узнал за влязлото в сила решение на 12.12.2022 г., когато получил препис от книжата по делото, по което е постановено то и е внесена дължимата държавна такса за производството.

Като процесуално допустима, молбата ще следва да бъде допусната до разглеждане в открито заседание за произнасяне по основателността й.

В молбата за отмяна е инкорпорирано искане по чл. 309, ал. 1 ГПК за спиране на изпълнително дело № 5686/2022 г. по описа на ЧСИ Н. М. с рег. № 841 на КЧСИ и район на действие Софийски градски съд.

Искането е неоснователно и следва да се остави без уважение, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 309, ал. 1 ГПК, подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на решението, но по искане на страната съдът може да спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2 - ал. 6 ГПК. По посочения ред може да се спира изпълнението само на решения, които подлежат на принудително изпълнение - т. е. на осъдителни въззивни решения (чл. 404, т. 1 ГПК), но не и решения, постановени по установителни искове, какъвто е и искът по чл. 422 ГПК, по който е образувано конкретното дело. По тези искове търсената защита се изчерпва със силата на пресъдено нещо (при предявен положителен установителен иск по чл. 422 ГПК - с признаване съществуването на вземане срещу молителя), като постановеното решение не се ползва с изпълнителна сила и не подлежи на принудително изпълнение, а оттам и на спиране по реда на чл. 309, ал. 1 ГПК

Следва да се изтъкне също, че правилото на чл. 309, ал. 1 ГПК разписва правната възможност да се избегне принудителното изпълнение по чл. 404, т. 1, пр. 1 ГПК на влязло в сила решение, докато делото за отмяната му по реда на чл. 303 ГПК е висящо - т. е. касае се за спиране изпълнението на решението, а не на конкретно изпълнително производство, както е поискано в случая.

Предвид на изложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до разглеждане молбата, подадена от Л. С. Г. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязло в сила решение № 123/27.02.2018 г. по гр. д. № 407/2017 г. на Районен съд - Кюстендил.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. С. Г. за спиране на основание чл. 309, ал. 1 ГПК на изпълнително дело № 5686/2022 г. по описа на ЧСИ Н. М. с рег. № 841 на КЧСИ и район на действие Софийски градски съд.

ДЕЛОТО да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

Председател:

Членове: