Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

С решение № 292 от 07.03.2022 год. по в. гр. д. № 1195/2021 год. по описа на Окръжен съд – Пловдив, след частична отмяна на първоинстанционното решение от 09.02.2021 год. по гр. д. № 17473/ 2019 год. на Районен съд – Пловдив, е уважена претенцията на Д. А. С. за осъждане на Община – Пловдив да му заплати сумата 12 989,13 лв. от общо претендираните 17 559,73 лв., като обезщетение за причинени имуществени вреди от действието или бездействието на служители на общината, респективно на наети от нея лица.

Обжалваният съдебен акт е допълнен по реда на чл. 250 ГПК с решение № 669 от 18.05.2022 год., като в полза на ищеца е присъдена и законната лихва върху определеното обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /25.10.2019 год./ до окончателното изплащане.

За да постанови този резултат, състав на окръжния съд приема за установено, че на 02.06.2019 год., около 19.20 ч. ищецът паркирал личния си лек автомобил под моста на р. М., [улица], [населено място] и отишъл с приятелката си /св. П./ до намиращия се в близост магазин „Л.“. Съгласно показанията, когато се върнали на мястото автомобилът бил потопен във вода на ниво около средата на гумите. За да не се намокри свидетелката си тръгнала, а ищецът влязъл в автомобила и направил опит да потегли. В този момент покрай него минал товарен автомобил, който предизвикал висока приливна вълна, която заляла предния капак на автомобила на ищеца, вследствие на което същият загаснал и не могло да бъде запален повече. Опасявайки се за безопасността си, ищецът отворил вратата и излязъл, което пък довело до наводняване на салона. Впоследствие автомобилът бил извозен с пътна помощ до доверен сервиз на застрахователя. Обосновавайки се с представените писмени доказателства и приетата съдебно-техническа експертиза, съдът е оценил причинените вреди в размер на сумата 17 559,73 лв. с ДДС. Обсъдена е също така и изслушаната съдебно-метеорологична експертиза, съгласно която в датата на инцидента е имало силен валеж на дъжд и градушка, довели до наводняване на подлези и приземни етажи в [населено място]. При тези констатации и доколкото пътният участък е общинска собственост и за него се грижи ответната община, съдебният състав е приел, че същата отговаря за причинените в резултат от наводняването му вреди. Съгласно мотивите, собственикът на пътя е длъжен да предотврати наводняването му, като за отговорността по чл. 49 ЗЗД е без значение дали шахтите са били изчистени или не, както и какви са конкретните причини за събиране на водата. При тези правни изводи е формирано убеждение за основателност на исковата претенция, като от общо претендирания размер е приспадната сумата 4 570,60 лв. – изплатена щета по сключен от ищеца застрахователен договор с „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД.

Въззивното решение е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ответника – „КМД“ ЕООД, на което дружество е била възложена дейността по почистване на отводнителните шахти в града.

Недоволна от така постановеното решение О. П, представлявана от юрисконсулт Ел. К., го обжалва в срока по чл. 283 ГПК по съображения за постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В изложение към жалбата се позовава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване при формулирани въпроси относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички релевантни доводи и възражения на страните, като обоснове решението си по предмета на спора след всестранна и пълна оценка на събраните доказателства, както и относно предпоставките за реализиране на отговорността по чл. 49 ЗЗД. В условията на евентуалност, във връзка с втория въпрос се поддържа и наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Отделно от това се излагат доводи за „очевидна неправилност“ по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.

Срещу отхвърлителната част на въззивното решение е постъпила и насрещна касационна жалба от Д. А. С., чрез адв. М. М.. В нея се излагат доводи за неправилно приспадане на изплатеното застрахователно обезщетение от претендираната в настоящото производство сума, като в изложението към жалбата се поставя отново въпросът за процесуалните задължения на въззивния съд по чл. 236, ал. 2 ГПК, за който се поддържа, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.

Всяка от страните по делото оспорва обосноваността на постъпилата от насрещната страна жалба в писмен отговор, като претендира съдебни разноски.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, при проверка за допустимостта на настоящото производство намира, че касационната жалба на О. П е подадена в законоустановения срок и от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

По обосноваността на изложените основания за допускане на касационно обжалване приема следното:

В случая от съдържанието на мотивите към обжалваното решение не се констатират такива пороци на съдебния акт, които да обосновават неговата очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.

С. Пие № 9 от 28.XII.1966 год. на Пленума на ВС, отговорност по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму: а/ Когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата. б/ Когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него. Лицето, което е възложило работата може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа - Постановление № 7 от 29.XII.1958 год., Пленум на ВС. Така установените принципни положения са трайно и последователно възприети в съдебната практика, включително и в цитираните от касатора решение № 308 от 03.01.2018 год. на ВКС по гр. д. № 1068/2017 год., IV г. о. и решение № 488 от 07.02.2012 год. на ВКС по гр. д. № 899/2010 год., IV г. о. Като е приел за ирелевантни фактът по какъв начин е следвало да бъде поддържан пътят в състояние, което да позволява движението по него и това дали шахтите са били изчистени или не, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с горецитираната съдебна практика.

При предявен иск по чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД съдът следва да установи онези факти, които имат значение за деянието, за извършването му от ответника, неговата противоправност или изключването ; за увреждащия резултат, пряката причинноследствена връзка между резултат и деликтно поведение; за опровергаване на презумпцията за вина; за освобождаването от отговорност. Съдът дължи мотиви дали деянието, за което се твърди, че е причинило увреждането на ищеца, е противоправно. Противоправно е онова поведение, което не съответства на дължимото според предписанията на правния ред и порядък или на публичнопозитивната забрана да не се вреди другиму, стига да липсват основания, които да оправдават настъпването на вредата – в този смисъл решение № 207 от 17.03.2021 год. на ВКС по гр. д. № 165/2020 год., IV г. о.

Изложените съображения налагат извод за обоснованост на релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол по поставения въпрос относно предпоставките за реализиране на отговорността по чл. 49 ЗЗД. При този извод не следва да се обсъждат изложените при условията на евентуалност доводи за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка със същия правен въпрос. Останалите оплаквания и съображения на касатора, касаещи повдигнатия процесуален въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди всички релевантни доводи и възражения на страните, като мотивира решението си по предмета на спора след всестранна и пълна оценка на събраните доказателства, не обосновават допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и ще бъдат взети предвид при разглеждане на делото по същество в производството по чл. 290 ГПК.

С оглед позитивния извод относно предпоставките за разглеждане на постъпилата касационна жалба от О. П, настоящата инстанция следва да се произнесе и по насрещната касационна жалба на Д. А. С. /аргумент от чл. 287, ал. 4 ГПК/. Поставените в изложението към нея въпроси се свеждат до процесуалните задължения на въззивния съд по чл. 236, ал. 2 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд не е съобразил решението си с всички доводи на страните и събраните по делото доказателства, като неправилно бил приспаднал изплатеното от застрахователя обезщетение, което не се припокрива с претендираните в настоящото производство вреди. В тази връзка се изтъкват даденото заключение по изслушаната по делото техническа експертиза, както и конкретно представени писмени документи. Така формулиран поддържаният аргумент представлява довод за неправилност, който не може да бъде проверяван в хода на настоящото производство, в рамките на което е изключено извършването на оценка и анализ на събрания по делото доказателствен материал. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 год., ОСГТК, поставеният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Ето защо, касационната жалба на Д. А. С. не следва да се допуска до разглеждане по същество в приложното поле на релевираното от него основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 292 от 07.03.2022 год., допълнено с решение № 669 от 18.05.2022 год., и двете постановени по в. гр. д. № 1195/2021 год. по описа на Окръжен съд – Пловдив, по подадената от О. П, действаща чрез юрисконсулт Ел. К., жалба срещу него.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение по постъпилата срещу него насрещна касационна жалба от Д. А. С., чрез адв. М. М..

Указва на О. П в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 259.78 лв. /двеста петдесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки/ и в същия срок да представи вносния документ. При изпълнение на това указание делото да се докладва за насрочване, в противен случай – за прекратяване.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2