О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3661

гр. София,14.07.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 2206 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. И. Г. против определение № 987 от 09.04.2025 г. по гр. д. № 923/2025 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателката частна жалба срещу определение № 1028 от 20.01.2025 г. по в. ч. гр. д. № 10497/2023 г. на Софийски градски съд, с което е прието възражението на С. Т. Ц. срещу заповед за изпълнение на парично задължение от 10.12.2025 г. по ч. гр. д. № 74295/2015 г. на Софийски районен съд, на основание чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК и е обезсилена издадената заповед за изпълнение.

Жалбоподателката твърди, че атакуваното определение е неправилно, като счита, че обезсилването на заповедта за изпълнение прегражда възможността за предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК и може да доведе до погасяване на вземането по давност. Поради това намира, че определението за обезсилване има преграждащ характер по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и следователно подлежи на обжалване.

Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното определение, апелативният съд е приел, че производството по реда на чл. 423 ГПК е извънреден способ за защита, има самостоятелен характер и не подлежи на инстанционен контрол, като се е позовал на константната практика на...