О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2257

гр. София, 14.07.2025 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като изслуша докладваното К. Н. т. д. N 2538 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото „Банка ДСК АД против решение № 133/17.06.2024г. по в. гр. д. № 52/2024г. на Апелативен съд – В. Т. в частта, с което е потвърдено решение № 396/25.10.2023г. по гр. д. № 314/2023г. на Окръжен съд - Плевен в частта за отхвърляне на предявените от „Банка ДСК“ АД срещу С. Д. П. искове за законната лихва върху претендираната главница за периода от 11.07.2012г. до 13.02.2023г. от падежа на всяка вноска до пълното й погасяване.

В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е решено в противоречие с практиката на ВКС. Излага съображения, че съдът е отчел факта на настъпилия падеж на цялата главница след предявяване на исковата молба, но е пренебрегнал обстоятелството, че до настъпване на предсрочна изискуемост /13.02.2023г./ всяка падежирала вноска съдържа главница с настъпил падеж, върху която следва да бъде начислена законна лихва и същата е в рамките на претендираните суми. Сочи, че с исковата молба е предявена законната лихва от датата на подаване на заявлението до погасяване на вземането и същата е била присъдена в заповедното производство, поради което съдът е бил длъжен да се произнесе, на основание чл.235, ал. 3 ГПК, като вземе предвид всички настъпили факти, след датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, включително и настъпилата предсрочна изискуемост с връчването на исковата молба. Също така до връчване на изявлението за предсрочната изискуемост след подаване на заявлението са се падежирали вноски, състоящи се от договорна лихва и главница по погасителен план. Съгласно съдебната практика, върху падежиралите вноски се дължи законна лихва от датата на настъпването на конкретния падеж до пълното погасяване на кредита. Претендира припадащите се разноски в предходните инстанции и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева за настоящата инстанция. В случай, че съдът счете, че разноски се дължат и на насрещните страни по делото, на основание чл.103 и чл.104 ЗЗД прави изявление за прихващане, като моли същите да бъдат определени и присъдени с решението по компенсация.

Ответникът по жалбата и по делото, С. Д. П., в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Претендират направените разноски за настоящата инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С решение № 133/17.06.2024г. по в. гр. д. № 52/2024г. на Апелативен съд –В. Т. е потвърдено решение № 396/25.10.2023г. по гр. д. № 314/2023г. на Окръжен съд - Плевен в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените от „Банка ДСК“ АД срещу С. Д. П. искове с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД за приемане за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сумата над присъдената от 26 867.04 лв. до претендираната от 28 997.09 лв., представляваща непогасена главница по договор за жилищен ипотечен кредит от 17.11.2006г. и допълнително споразумение към него от 22.10.2009г., законната лихва върху претендираната главница за периода от 11.07.2012г. до 13.02.2023г., като неоснователен, както и сума в размер на 1 046.96 лв. - лихва за забава за периода 21.02.2012г. до 10.07.2012г. и сума в размер на 299.09 лв. - санкционираща лихва за периода от 16.03.2012г. до 10.07.2012г., като погасени чрез плащане, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № 4658/07.12.2012г. по ч. гр. д. № 4059/2012г. на Районен съд - Плевен.

Не е спорен по делото фактът на сключване на 17.11.2006г. между „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитодател, и С. Д. П., като кредитополучател, на договор за жилищен кредит, по силата на който банката предоставила на ответницата банков кредит в размер на 30 000 лв. за закупуване на недвижим имот, който кредит е бил обезпечен с ипотека върху същия имот в [населено място], област Плевен, със срок за издължаване на кредита 300 месеца, считано от датата на неговото усвояване по уговорен между страните погасителен план, с падежна дата 21-во число на месеца. Съгласно чл.7 от договора за предоставения му кредит кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент /БЛП/, определян периодично от кредитора, и надбавка съгласно „Условия за ползване на преференциален лихвен процент по жилищни кредити“ - Приложение № 2 към договора. В тази клауза е посочено още, че към момента на сключване на договора БЛП е 3.69 пункта, или лихвеният процент по кредита е общо 7.29 %. Според чл. 8.1 от приложимите към кредита ОУ, банката има право да променя БЛП, за което следва да уведоми кредитополучателя. Според чл.13 от договора, последният се е задължил да заплаща такси съгласно Тарифата за лихвите, такси и комисионните на банката, като за управление на ипотечния кредит кредитополучателят дължи еднократно такса в размер на 0.75 % при усвояването му и 95 лв. за всяка следваща година. Ответницата е декларирала, че е запозната с Тарифата и че ще заплаща такси по нея /чл.13 и чл.14 от договора/. При сключването на договора същата е получила екземпляр от ОУ на банката, действащи към този момент /версия 25.04.2006г./ и е декларирала, че е запозната с тях.

С допълнително споразумение от 22.10.2009г. към договора за жилищен кредит, страните са постигнали съгласие, че остатъкът от дълга към тази дата е 29 363.49 лв., от които 28 774.33 лв. - главница, 589.11 лв. - редовна лихва и 0.05 лв. - наказателна лихва. Страните са уговорили, че към датата на подписване на анекса лихвеният процент по кредита е 8.29 %, формиран при условията на договора за кредит, а кредиторът е предоставил 6-месечен гратисен период за издължаване на главницата, без да се променя крайния срок за издължаване на кредита, като в този период /от 21.11.2009г. до 21.04.2010г./ се заплаща част от месечната лихва, а непогасената част от начислената лихва се капитализира към остатъка от главницата по кредита, като считано от 21.05.2010г. месечната погасителна вноска е в размер на 248.61 лв. Ответницата отново декларирала, че е запозната с Тарифата и че ще заплаща такси по нея. Договорен е нов погасителен план с падежна дата на първата вноска - 21.10.2009г. и падежна дата на последната вноска -21.11.2031г. Съгласно подписаните от ответницата и актуални към този момент ОУ, кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент /БЛП/ и надбавка, посочени в договора. При допусната забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, частта от нея, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 3 процентни пункта, която не се прилага, ако вноската се погаси до 7 дни от падежа й /чл.20.1 от ОУ/. При допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие /чл.20.2/.

Съгласно счетоводните книги на „Банка ДСК“ ЕАД, същата е отнесла кредита в просрочие и го е осчетоводила като предсрочно изискуем от 25.06.2012г., поради неплащане на шест последователни погасителни вноски за периода 21.01.2012г. до 21.07.2012г. Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 т.2 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч. гр. д. № 4059/2012г. по описа на Районен съд-Плевен. По същото дело банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми въз основа на извлечението от счетоводните си книги. Срещу заповедта е подадено възражение от ответницата, като с определение № 1091/21.07.2022г., постановено по в. ч.гр. д. № 542/2022г., Окръжен съд-Плевен е приел, че същото е подадено в законоустановения срок.

За установяване размера на всяко от претендираните по договора за кредит и допълнителното споразумение към него вземания, по делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, приета от съда и неоспорена от страните. Съгласно заключението, кредитът е усвоен изцяло от ответницата на 21.11.2006г. чрез превод по сметката й. С постъпилите до подаване на заявлението по чл.417 ГПК парични суми са погасени изцяло вноски с падежи от 20.12.2006г. до 20.02.2012г. и частично с 0.91 лв. лихвата по вноска с падеж 21.03.2012г. Според експертизата, към същия момент непогасените вноски са с падежи - 21.03.2012г., 21.04.2012г., 21.05.2012г. и 21.06.2012г., като вещото лице е посочило в табличен вид размера на задълженията. Пояснило е, че претендираната с исковата молба санкционна лихва включва в себе си сумата от 129.49 лв., а останалата част представлява дължими такси и застраховки. Поради извършено сторниране от страна на банката на 12.07.2012г., санкциониращата лихва е намалена със сумата от 8.05 лв. Вещото лице е установило, че след връчване на препис от исковата молба на ответницата, на 01.04.2023г. по сметката за погасяване на дълга е постъпила сума в размер на 4 500 лв. При отчитане на извършените плащания за погасяване на задълженията преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК и на плащането от 01.04.2023г. в размер на 4 500 лв., вещото лице е заключило, че размерът на дължимата главница възлиза на сумата от 26 867.04 лв., договорната лихва за периода от 21.05.2013г. до 13.02.2023г.- на сумата от 21 839.21 лв., обезщетение за забава за същия период - на сумата от 862.30 лв., а таксата за управление - на сумата от 950 лв. за периода м. ноември 2013г. - м. ноември 2022г. В този /последен/ вариант на експертното заключение посочените суми са изчислени без капитализация на лихвата към главницата и при предсрочна изискуемост, настъпила на 13.02.2023г.

За да постанови обжалваното решение, първостепенният съд е приел, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 13.02.2023г. с връчване на ответницата на препис от исковата молба, последната съдържаща изявление на банката, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Формирал е извод за нищожност на клаузите за едностранно изменение на БЛП, а оттам и на годишния лихвен процент, както и на клаузата за увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителна лихва, включена в допълнителното споразумение към договора. След като е съобразил извършените плащания от страна на ответницата по договора преди датата на подаване на заявлението и това, осъществено на 01.04.2023г., съответно исковите претенции и периода, за който се претендира всяко вземане, съдът е уважил предявените искове съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза в последния му посочен от експерта вариант.

Въззивният съд е намерил за законосъобразен извода на първоинстанционния съд за нищожност на клаузата на чл.8.1 от ОУ към договора, регламентираща правото на банката едностранно да променя БЛП, а оттам и лихвата по кредита, без длъжникът да има някакъв контрол върху процеса, както и на клаузата на чл.1.2 от допълнителното споразумение за капитализиране на просрочени лихви чрез прибавянето им към главницата и начисляване върху тях на възнаградителна лихва. Доколкото категорично е установил по делото извършеното от ответницата след подаване на заявлението по чл.17 ГПК плащане директно на кредитора, е приел, че правилно е отчетено от съда при определяне на дължимите суми - ТР № 4/18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Възприел е и мотивите на първоинстанционния съд, че поради частичното уважаване на главния иск по чл.422 ГПК за главницата и отхвърляне на претенциите за лихва за забава и наказателна лихва като погасени чрез плащане, съдът не следва да се произнася по евентуално предявения осъдителен иск за същите суми. Заключил е, че в съответствие със задължителните разяснения, дадени в ТР № 3/27.03.2019г. по т. д. № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС, първостепенният съд е присъдил законната лихва за забава от датата на настъпване на предсрочната изискуемост на вземането до окончателното плащане.

В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е посочен следният правен въпрос, за който се поддържа, че е значим за изхода на делото, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда: „Когато предсрочната изискуемост на кредита е обявена в хода на производството по реда на чл.422 ГПК, който факт съгласно чл.235, ал.3 ГПК следва да бъде съобразен от съда, следва ли да се уважи предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за законна лихва, начислена върху вноските по главница, падежирали в периода от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до датата на връчване на препис от исковата молба?; Твърди се противоречие с: решение № 10/25.02.2020г. по т. д. № 16/2019г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 50292/20.03.2023г. по гр. д. № 73/2022г. на 4-то г. о. на ВКС, решение № 171/16.03.2021г. по т. д. № 1273/2019г. на 2-ро т. о. на ВКС.“. Касаторът се позовава на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:

Поставеният от касатора въпрос е включен в предмета на спора и е обусловил изводите на съда, поради което е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол. Същевременно е осъществен и допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като, от една страна, в цитираното от въззивния състав тълкувателно решение липсва произнасяне по въпроса, а от друга страна, даденото разрешение от апелативния съд е в несъответствие с цитираната от касатора практика на ВКС, постановена по реда чл.290 ГПК.

С оглед горното, въззивното решение в обжалваната част следва да бъде допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, до касационен контрол по конкретизирания от настоящия състав, съобразно Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, въпрос: „Когато предсрочната изискуемост на кредита е обявена в хода на производството по реда на чл.422 ГПК, дължи ли се претендирана от заявителя - ищец законна лихва върху вноските по главницата, падежирали се в периода от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до датата на връчване на препис от исковата молба, с което е обявена предсрочната изискуемост?“, за извършване на проверка за съответствие на даденото от въззивния съд разрешение с практика на ВКС.

Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 133/17.06.2024г. по в. гр. д. № 52/2024г. на Апелативен съд – В. Т. в частта, с което е потвърдено решение № 396/25.10.2023г. по гр. д. № 314/2023г. на Окръжен съд - Плевен в частта за отхвърляне на предявените от „Банка ДСК“ АД срещу С. Д. П. искове за законната лихва върху претендираната главница за периода от 11.07.2012г. до 13.02.2023г. от падежа на всяка вноска до пълното й погасяване.

УКАЗВА на касатора „Банка ДСК“ АД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 40 лв., като при неизпълнение на указанията в срок производството по делото ще бъде прекратено.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на председателя на Второ търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва на състава за прекратяване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.