Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на [Фирма 1], представлявано от управителя Б. Л. К., срещу решение № 143/12.02.09 г. по адм. д.№ 1509/08 г. по описа на Административен съд -Бургас с молба за отмяната му като неправилно. Административният орган не е взел становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е основателна.

Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение състав на Административен съд Бургас е отхвърлил оспорването по жалбата на касатора [Фирма 1] срещу Заповед № 2435/15.09.08 г. , издадена от зам. кмета на община Б. на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ с разпореждане за премахване на преместваем обект - павилион за продажба на автобусни билети на тротоара на ул. "Булаир" № 11 с площ 30 кв. м. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на материалноправните и процесуални предпоставки.

По делото са налице безспорни установявания по отношение правнорелевантните факти относно характеристиката на обекта като преместваем и липсата на разрешение за поставянето му за 2008 г. В мотивите на решението съдът е обсъдил доводите за незаконосъобразност на оспорената по делото заповед и е изложил подробни съображения за тяхната неоснователност в резултат на което е постановил съдебния си акт в посочения смисъл.

Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение е неоснователна.

Първият касационен довод за неправилност на решението, мотивиран с неотчетено от съда нарушение по чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, допуснато от административния орган, е неоснователен. Цитираната разпоредба визира като предпоставка за спиране производството по издаване на индивидуален административен акт наличието на друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване.

Установено е, че касаторът е разполагал с разрешение на поставяне на процесния обект за 2007 г. и в срока на същото, на 23.11.07 г. , е подал заявление за издаване на ново разрешение за 2008 г., изричният отказ по което е отменен като незаконосъобразен и преписката е върната за ново произнасяне с решение от 26.06.08 г. по адм. д. № 501/08 г. на Административен съд-Бургас. Е. защо, безспорно е, че производството по издаване на процесната заповед, чието начало е поставено със съставянето на Констативен акт № 156/15.08.08 г., е започнало при висящност на образуваното по повод искането от 23.11.07 г. административно производство. Към датата на постановяване на обжалваното решение, 12.02.09 г. обаче, с решение № 1668/06.02.09. по адм. д.№ 11477/08 г. тричленен състав на Върховния административен съд е отменил решението по адм. д.№ 501/08 г. в частта, с която преписката е върната за произнасяне по заявлението от 23.11.07 г. като е прието, че предвид изтичане на календарната 2008 г. указанията за издаване на разрешение за поставяне за този период са неизпълними тъй разрешение за поставяне на преместваем обект може да бъде издадено само за предстоящ период от време. Постановяването на решението по адм. д.№ 11477/08 г. на Върховния административен съд в отменителната му част представлява настъпил в хода на първоинстанционното производство факт от значение за предметния на делото спор за законосъобразност на процесната заповед и правилно е взет предвид от решаващия съд. Ето защо изводът, че допуснатото при издаване на оспорената заповед нарушение на административнопроизводственото правило по чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК е несъществено, е правилен. Към датата на постановяване на решението по въпросите относно липсата на разрешение за поставяне за 2008 г. и липсата на основание такова да бъде издадено за същата година е налице влязъл в сила съдебен акт, а от влязлата с сила отмяна на отказа да бъде издадено разрешение за 2008 г. касационният жалбоподател може да черпи единствено права, подлежащи на установяване, доказване и защита по реда на исковото производство.

Неоснователно е и оплакването за нарушение на материалния закон. На първо място следва да се има предвид, че евентуално неправилно посоченото в административния акт правно основание не налага във всички случаи извод за неговата незаконосъобразност. При наличие на фактически установявания относно приложимостта на конкретна материалноправна норма непосочването й като действително / вярно/ правно основание се явява формално нарушение, което не може да обоснове само по себе си извод за незаконосъобарзонст на административния акт. Следва да се има предвид и обстоятелството, че хипотезите по т. 1 и т. 6 от ал. 1 на чл. 57а ЗУТ са сходни. Първата визира изначална липса на разрешение за поставяне, а втората - изтекъл срок на надлежно издадено разрешение за поставяне и админстративните актовете, издадени на основание някоя от тях могат да имат различни правни последници като например дължимост на обезщетение за неправомерното ползване на общинския терен и пр. При безспорното установяване, че за 2008 г. касационният жалбоподател не е разполагал с разрешение за поставяне, като е възприел хипотезата на чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ административният орган не е нарушил материалния закон, а решението, с което оспорването срещу издадения на това основание акт е отхвърлено не носи порока материалноправна незаконосъобразност.

С оглед изложеното, налага се изводът, че оспореното с касационната жалба решение е постанево при липсата на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на ІІ-ро отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 143/12.02.09 г., постановено по адм. д.№ 1509/08 г. по описа на Административен съд-Бургас. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. К./п/ К. К. Г.К.