ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2256

гр. София, 14.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Бойчева ч. т.д. № 1136 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ответника ГАРАНЦИОНЕН ФОНД против определение № 247/15.04.2025 г. по в. гр. д. № 476/2024 г. по описа на Апелативен съд - Варна, с което е оставена без разглеждане молбата на фонда с вх. № 2181/24.03.2025 г. за допълване на диспозитива на постановеното по делото въззивно решение с посочване на банкова сметка на ищеца Ш. Р. А..

В частната жалба са въведени оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се претендира неговата отмяна. Аргумнетира се подробно тезата, че отказът на апелативния съд да допълни постановеното от него решение с посочване на банкови сметки на ищеца по делото противоречи с императивната разпоредба на чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК. Изтъква се наличие на отклонение от правилата на чл. 2 и 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, указващ плащане на суми над 10 000 лева само по банков път. Като недобросъвестно се определя поведението на ищеца в производството, който не е посочил банкова сметка за получаване на присъдените му суми, макар такова възражение за нередовност на исковата молба да е направено от страна на ответника частен жалбоподател още с отговора на същата. Поддържа се, че ако не са налице предпоставките по чл. 250 ГПК, следва да се извърши поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК, като в диспозитива на въззивното решение се посочи банкова сметка на ищеца. Ако по делото липсват данни за такава, то ищецът следвало да бъде задължен да ги предостави или да представи изрично пълномощно, съдържащо банкова сметка, по която да бъде направено плащането в съответствие с изискването на чл. 558, ал. 6 КЗ.

В дадения срок по делото не е постъпил отговор от насрещната страна Ш. Р. А..

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди изложените доводи и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК, намира следното:

Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК.

В случая решаващият състав на апелативния съд, за да остави без разглеждане молбата на ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД, е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да поиска допълване на решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане - липса на формирана воля на съда относно част от спорното право или един от съединените искове, или допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет. Преценил е, че в депозираната молба не се съдържат такива твърдения, нито това се установява от съдебния акт, с който са разгледани постъпилите въззивни жалби и на двете страни по спора. Изложените доводи касаят евентуални практически затруднения относно плащането на присъденото обезщетение, произтичащи от липсата на посочена от страна на ищеца банкова сметка и относими към евентуално неоказано съдействие на кредитора при изпълнение на съдебния акт. Изтъкнал е, че предвиденото в чл. 127, ал. 4 ГПК правило, че при иск за парично вземане ищецът посочва банкова сметка или друг начин на плащане, не е част от предмета на спора, нито касае редовността на исковата молба и несъблюдаването му не е скрепено със санкция за ненадлежно упражняване на правото на иск. Поради това и липсата на посочване на такава не е елемент от задължителните реквизити на съдебното решение, респ. не е налице пропуск на съда, който да бъде приет като такъв по смисъла на чл. 250 или чл. 247 ГПК.

Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно.

Доводите в молбата на ответника ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, на които се основава искането за допълване на въззивното решение с посочване на банкова сметка на ищеца, не сочат на липса на произнасяне от страна на втората инстанция по част от спорното материално право или по някой от предявените искове, каквито са предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 250 ГПК. Не са изложени от страната аргументи и за несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно отразяване в постановения съдебен акт - хипотезата на чл. 247 ГПК. При това положение тези искания не могат да сезират надлежно съда, постановил въззивното решение, по реда на чл. 250 или чл. 247 ГПК и правилно са оставени без разглеждане. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че на етапа, на който се намира производството, и при липса на данни за депозирана касационна жалба срещу въззивното решение, не подлежи на обследване въпросът за редовността на исковата молба и даване на указания на ищцовата страна.

По тези съображения подадената частна жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 247/15.04.2025 г. по в. гр. д. № 476/2024 г. по описа на Апелативен съд - Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.