Й. Т. Г. от гр. Р. е подала касационна жалба срещу решение № 14 от 7.03.2007 г., постановено по адм. д. № 36 по описа за 2006 г. на Районен съд - Дупница, с което жалбата й срещу решение № 01 от 2.08.2000 г. на Общинската служба “Земеделие и гори” (ОСЗГ) - Сапарева баня, постановено с правно основание в чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ е отхвърлена. Със същото решение, производството по жалбата срещу решението на ОСЗГ -Сапарева баня, постановено с правно основание в чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ, е оставена без разглеждане. Производството по нея е прекратено, като недопустимо, а преписката е върната на административния орган, за произнасяне с решение на същото правно основание, което подлежи на обжалване пред Административния съд - Кюстендил.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като се излагат твърдения за необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

По подробно изложените съображения в нея се моли, съда да отмени решението и постанови друго, по съществото на спора.

Ответната страна по касационната жалба - ОСЗГ - Сапарева баня не е взела становище.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата, като излага подробни аргументи в подкрепа на поддържаното заключение.

Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира, подадената касационна жалба за процесуално допустима.

Разгледана по същество тя е основателна, по следните съображения:

Районният съд - Дупница е бил сезиран с жалба на Й. Г. срещу две решения, съответно и двете под № 01 от 2.08.2000 г. на ОСЗГ - Сапарева баня. С първото решение е признато на наследниците на П. З. М. право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост, въз основа на влязло в сила решение № 189Р от 11.08.1993 г. по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ обезщетение със земя и/или поименни компенсационни бонове на обща стойност от 844 лв. Това решение е постановено с правно основание в чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ.

Със следващото решение, на основание чл. 19, ал. 17, т. 2 ППЗСПЗЗ наследниците на П. М. са обезщетени за 2. 100 дка земя на стойност 844 лв., с 844 броя поименни компенсационни бонове.

По първото решение, това с правно основание в чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ съдът е приел, че жалбоподателката не е доказала претенцията си, или твърдението в жалбата, че стойността на земята не е правилно определена, поради което е отхвърлил жалбата.

По жалбата срещу второто решение съдът е приел, че жалбата е недопустима, като я е върнал на органа по поземлената реформа и е указал, че то подлежи на оспорване пред Административния съд - Кюстендил.

Постановеното решение в частта му на първия диспозитив, с който жалбата е отхвърлена е неправилно, като постановено в нарушение на съществени процесуални правила, което налага то да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав при същия съд.

В края на жалбата си до съда Й. Г. е поискала назначаването на вещо лице, което да даде заключение за стойността на имотите, реалното възстановяване на правото на собственост за които е отказано с решение № 1894Р от 11.08.1993 г., в частта му на раздел ІІІ.

При съдебната проверка върху законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, съдът извършва служебно контрол, според чл. 41, ал. 3 ЗАП отм. , но действащ към момента на приключване на устните състезания. Въпреки, че жалбоподателката е поискала назначаването на вещо лице, това й искане в подкрепа на твърдението за неправилно определената стойност на земята е останало незабелязано от съда. Съдът дори не е дал възможност на страната да заяви дали поддържа това си искане.

Вярно е, че цялата процедура по оспорването е било съсредоточена за доказване допустимостта на жалбата, с оглед влизане в сила на решението № 1894Р от 11.08.1993 г., но това не освобождава съда от спазване на изискването за служебния контрол за законосъобразност.

От изложеното следва, че съдът е постановил съдебния си акт при неизяснена фактическа обстановка за стойността на обезщетението. Цената на реално невъзстановената земеделска земя от 2.100 дка, шеста категория, за която е признато правото да се възстанови собствеността, е останала непроверена.

Отделно от това следва да се маркира, че в мотивите на решението си районният съд е цитирал текстове от ППЗСПЗЗ, които са неотносими към предмета на спора.

Това налага отмяна на решението в тази му част, при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд.

При новото разглеждане на жалбата, съдът ще следва да съобрази, че вещото лице трябва да е от списъка, според изискването на чл. 19а, ал. 8 във връзка с ал. 4 ЗСПЗЗ, като за неговото назначаване страната следва да внесе и определен депозит.

Жалбата, подадена при условията на обективно съединяване, срещу второто решение на ОСЗГ, това, постановено с правно основание в чл. 19, ал. 17, т. 2 ППЗСПЗЗ е следвало да се подаде до окръжния съд, който е компетентният съд да я разгледа и се произнесе по нея.

В чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ не се съдържа възможност за обжалване на това решение, но същевременно няма и забрана, поради което и тези решения подлежат на оспорване по общата клауза за обжалваемост на административните актове, предвидена в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Р. Б.. Тъй като жалбата е подадена преди влизането в сила на дял трети от АПК, компетентен да я разгледа е бил Кюстендилският окръжен съд, като районният съд е следвало да му я препрати. Родовата компетентност между съдилищата не е указана изрично в специалния закон, поради което следва общото правило за обжалваемост на индивидуалните административни актове пред окръжния съд.

В тази част решението ще следва да се отмени, а делото върне на районният съд за изпращането на жалбата на компетентния съд. Следва да се има предвид, че изпращането на тази част от жалбата ще стане след 1.03.2007 г., поради което компетентният съд е Административният съд - Кюстендил.

Доводите, развити в касационната жалба и отнасящи се до твърдението, че решение № 1894 Р от 11.08.1993 г. на ОСЗГ - Сапарева баня не е влязло в сила, са неоснователни.

Безспорно е установено, че заявителят пред ОСЗГ - К. П. М. е починал преди постановяване на това решение. От приложеното копие от съобщение № 2041 от 16.08.1993 г. до К. М. - лист 11 от делото, се установява, че същото е връчено на 19.04.1994 г. срещу подпис, без да се напишат трите имена и качеството на лицето, което е приело съобщението. Този въпрос по редовността на връченото съобщение е бил изяснен в проведеното на 15.02.2007 г. съдебно заседание. В това заседание, в присъствието на адвокат-пълномощника на жалбоподателката, съдът е извършил констатация с оригиналното съобщение, представено от началника на ОСЗГ. В това съдебно заседание представителят на ответната по спора страна е заявил, че писмото е подписано от В. М., като след представянето му за констатация от съда, съобщението е върнато. Този оригинал не само, че не е бил оспорен, но и в устната си пледоария, адвокатът на жалбоподателката е заявил, че Вергиния е наследник на адресата на съобщението, но тя не можела да носи отговорност, без да е ясно за какво.

От удостоверение за наследници № 380 от 16.08.2006 г., издадено от община С. баня - лист 7 от делото се установява, че В. И. М. е съпруга на К. П. М., а последният е заявител по преписката за реституция на земеделските земи на наследодателя П. М.. От това следва, че съобщението за решението на ОСЗГ - Сапарева баня е връчено редовно на лице, имащо качеството на наследник на починалия К. М. на 19.04.1994 г., при условията на чл. 45, ал. 3 ГПК, поради което то е влязло в законна сила.

По изложените съображения настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че обжалваното решение ще следва да се отмени, при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, а делото върне за ново разглеждане от друг състав при същия съд относно частта от жалбата, с която е оспорено решението на ОСЗГ по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ.

По обективно съединената жалба срещу решението на ОСЗГ, постановено с правно основание в чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ, решението на районния съд, като недопустимо, ще следва да се обезсили а, жалбата да се изпрати по компетентност на Административния съд - Кюстендил.

Водим от горното, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 14 от 7.03.2007 г., постановено по адм. д. № 36 по описа за 2006 г. на Районен съд - Дупница, в частта, в която жалбата на Й. Т. Г. срещу решение № 01 от 2.08.2000 г. на Общинска служба по “Земеделие и гори” - Сапарева баня е отхвърлена.

ОБЕЗСИЛВА решението в останалата му част и

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ С. Х.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Н. Д./п/ Т. Х.

Н.Д.