Производството е по чл.160, ал.6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "О”ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. К., в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност и за правилността на обжалваното решение. Претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл.218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП"- Бургас, е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на производството пред Административен съд – Бургас е бил РА № 02251100112/16.02.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП-гр. Б., потвърден в обжалваната част с решение № 176/10.05.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас, при централното управление на Националната агенция за приходите (понастоящем с променено наименование - дирекция "ОДОП" - Бургас), с която на "Формула-2" ЕООД, за данъчните периоди 1.01.2010 г.-31.01.2010 г., 1.02.2010 г.-28.02.2010 г., 1.03.2010 г.-31.03.2010 г., 1.04.2010 г.-30.04.2010 г., 1.05.2010 г.-31.05.2010 г., 1.06.2010 г.-30.06.2010 г., 1.08.2010 г.-31.08.2010 г., 1.09.2010 г.-30.09.2010 г., 1.10.2010 г.-31.10.2010 г., 1.11.2010 г.-30.11.2010 г., 1.12.2010 г.-31.12.2010 г. и 1.01.2011 г.-31.01.2011 г. е отказано правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 95 966,78 лв. по 54 бр. фактури, издадени от "Фортуна" АД - гр.Б. С., с предмет на доставка сол за пътища, и са определени дължими лихви за забава общо в размер на 13 758,96 лв.

С обжалваното решение административният съд е приел, че процесният РА съставлява валиден данъчен акт, при издаването на който не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но при нарушение на материалния закон. Съдът е описал фактическата обстановка, приета за установена от органите по приходите, допълнително събраните писмени доказателства в хода на съдебното производство, както и заключението на първоначалната и допълнителната съдебно - счетоводна експертиза. От съдържанието на приложимите правни разпоредби е извел извод, че изискванията за възникване на право на приспадане на данъчен кредит се отнасят до конкретната доставка, по която е претендирано това право, а не по всяка друга доставка на същата стока или услуга, осъществена между други лица в процеса на реализация на тази стока или услуга и явяваща се предходна по отношение на процесната доставка, а констатациите в РА за липса на доказателства, които да обосновават изводи за реалност на фактурираните доставки и за възникване на данъчно събитие, по смисъла на чл.25 ЗДДС

съответно, за неправомерно начислен данък по доставките, са изградени предимно въз основа на установявания, касаещи произхода и движението на стоката от предходни доставчици по веригата, които се явяват предходни такива на доставчика на жалбоподателя. Приел е, че събраните в ревизионното производство и по делото доказателства обосновават изводите, че са налице достатъчно доказателства за предаването на стоката на дружеството-жалбоподател и транспортирането й до държаните от него складови площадки, за редовното осчетоводяване на процесните фактури в счетоводствата на страните по тях, за извършеното плащане на сумите по фактурите, за завеждането на стоките по стоковата сметка на получателя, както и обстоятелството, че прекият доставчик е разполагал с тези стоки и е бил в състояние да прехвърли собствеността върху тях на жалбоподателя. Като допълнителен факт, наред с другите, установяващ реалността на процесните доставки, е и установената от вещото лице последваща реализация на стоката с доставки към други контрагенти на "Формула-2" ЕООД. След преценка на всички събрани по делото доказателства и установените въз основа на тях факти, в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът е приел, че процесните фактури удостоверяват реално осъществени доставки на посочените в тях стоки по преките доставки, каквито са изискванията на разпоредбите на закона. Съдът се е позовал и на практиката на СЕС - конкретно на Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11. С оглед на всичко това, административният съд е приел, че правото на данъчен кредит е било надлежно възникнало и упражнено, а РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и неправилно - обосновано и постановено в съответствие с материалния закон.

Както е посочено и в касационната жалба няма спор относно фактическата обстановка, установена в хода на ревизионното производство - подробно изложена в РА и в решението на първоинстанционния съд.

Следва да бъдат споделени мотивите на съда, че непредставянето в пълен обем на доказателства от третия по веригата доставчик "Бургаска солна компания" ЕООД, за съхраняването от "Солло" ЕООД на солта в складовата база в гр. Б. и товаренето й, при наличието на данни за безспорно получени и заведени от получателя стоки, не следва да лишава последния от предоставеното му от закона право на приспадане на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по процесните фактури.

Противно на твърденията на касатора, че липсата на достатъчно доказателства, че стоката предмет на доставките е била налична у третия назад по веригата доставчик, „Бургаска солна компания” ООД, води до извод за нереалност на процесните доставки, представените преки и косвени доказателства водят до извод за реалност. Представени са договори за периодични доставки на сол за пътища за периода м.01.2010 г.-м.01.2011 г. между "Формула-2" ЕООД и прекия доставчик "Фортуна" АД, въз основа на който са издадени фактурите, съдържащи визираните в ЗСч реквизити, придружени с двустранно подписани приемо-предавателни протоколи към всяка фактура, установяващи прехвърляне собствеността върху стоката в гр. Б. и отговарящи стойностно и времево на съответната фактура, доказателства за извършено разплащане в брой. Доказано е прехвърлянето на собствеността върху процесните стоки чрез предаването им на получателя, респективно – възникнали са данъчни събития по смисъла на чл. 25, ал.2 от ЗДДС. Представени са доказателства за превъзлагане извършването на доставките от "Фортуна" АД на "Солло" ЕООД, установяващи мястото и прехвърлянето на собствеността върху стоката от "Солло" ЕООД на "Фортуна" АД, натоварването й -договори, фактури и приемо-предавателни протоколи към тях, договори за наем на склад и покупка на фадрома, както и доказателства за покупката на стоката от предходния по веригата доставчик - "Бургаска солна компания" ЕООД по фактура № 1/09.01.2010. Представени са също доказателства, удостоверяващи товаренето, транспортирането и претеглянето на стоката - документи за собственост, пътни листи, кантарни бележки, справка за извършените курсове по фактури. Истинността на представените документи не е оспорена по реда на чл.193 от ГПК и като частни свидетелстващи документи, които не притежават формална доказателствена сила, са ценени от съда съобразно с всички данни по делото. В подкрепа на изводите за реалността на доставките са и свидетелските показания на разпитания по делото К. С., представляващ "Солло" ЕООД, и фадромистът Стоянов, които потвърждават извършването на договорените и изпълнени според представените документи доставки на сол.

Относно счетоводната отчетност са представени оборотни ведомости и справки от счетоводните регистри за осчетоводяването на доставките от получателя "Формула-2" ЕООД, доставчика му "Фортуна" АД и поддоставчика "Солло" ЕООД. Вещото лице, при проверка в счетоводството на доставчика и „’Формула-2’ЕООД, е установило, че счетоводството на ревизираното лице е водено редовно, а процесните фактури са надлежно осчетоводени.

В заключението на вещото лице е посочено, че превозените и претеглени количества сол, съгласно пътни листи и кантарни бележки съответстват на количествата, фактурирани с процесните фактури. Вещото лице е установило и последваща реализация на процесната стока, което също е индиция за реалността на доставките.

Противно на оплакването в касационната жалба, първоинстанционният съд правилно се е позовал и на практиката на СЕС в Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, съгласно което отказът да се признае право на приспадане на данъчен кредит е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане на такъв кредит. Отказът на органа по приходите да признае на ревизираното лице право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушение противоречи на изискванията на чл.167, 168, б а), чл.220, т.1 и чл.226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и тълкуването й от Съда на ЕС, съдържащо се в Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11. Такъв отказ може да се направи, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. В тези случаи данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. По настоящото дело липсват твърдения или доказателства за извършване на процесните сделки с цел измама или злоупотреба с данъчни права, а единствено се излагат съображения за недостатъчност на доказателствата относно извършените доставки на предходния доставчик. В тази връзка несъстоятелен е доводът на касатора, че след като не е доказано, че между страните не са прехвърлени стоки, то ревизираното лице и доставчикът му са действали недоброосъвестно със знание за данъчна измама, още повече, че в настоящия случай прехвърлянето на стоките между получателя и прекият му доставчик е доказано.

По изложените съображения касационният състав на съда приема, че при постановяването на решението не са допуснати твърдените в касационните жалби нарушения, поради което решението на Административен съд - Бургас като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, юрисконсултско възнаграждение на касатора не следва да бъде присъждано.

Въпреки направеното в писмения отговор искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касация, такива не следва да се присъждат, тъй като няма доказателства дружеството да е направило разноски за касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд - осмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 475/01.03.2013г., постановено по адм. д. № 1311/2012г., по описа на Административен съд гр. Б.. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Ч.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. Р./п/ К. К.

М.Р.