Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № VІ-4 от 13.02.2008 г. по адм. дело № 499/2007 г., в производство по реда на § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл. 145 и сл. от АПК, Старозагорският административен съд, шести състав ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Т. Г. от гр. С. З. против заповед № 1704/16.08.2007 г. на Кмета на О. С. З., с която на наследниците на И. К. Е. е признато правото да придобият собственост върху имот № 265, масив 259 в местността “Съборената кюприя” землище на гр. С. З..

Срещу така постановеното съдебно решение са постъпили две касационни жалби:

Първа по дата с вх. № 775/29.02.2008 г. е жалбата на Г. Т. Г. чрез пълномощника му адвокат С. Т.. Касаторът счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - чл. 209, т. 3 АПК. По подробно развити съображения моли да бъде отменено и постановено ново решение, с което заповедта на кмета да бъде отменена като незаконосъобразна или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Втора по дата с вх. № 794/05.03.2008 г. е жалбата на Н. Т. С., подадена от особения й представител адвокат Д. К. Ш. – Бинева. И този касатор счита, че съдебното решение е неправилно като е нарушен материалния закон - чл. 209, т. 3 от АПК и също моли да бъде отменено, след което се постанови друго, с което да се отмени като незаконосъобразна Заповед № 1704/16.08.2007 г. на Кмета на О. С. З. или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

От ответника - Кмета на О. С. З., чрез процесуалния му представител мл. юрисконсулт К. П. е постъпило писмено Становище, в което се моли жалбите да бъдат оставени без уважение и потвърдено съдебното решение, с което е потвърдена заповедта на кмета на общината.

О. И. Е. Б. от гр. С. З. се явява лично в съдебно заседание, оспорва и двете жалби и заявява, че са налице всички условия на § 4б и съда е взел правилно решение.

О. К. Е. Б. от гр. С. не взема отношение по жалбите.

Заинтересованата страна Г. Г. Л. от гр. С. З. също не взема отношение.

Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са неоснователни и следва да се отхвърлят. Правилно в обжалваното решение е прието, че от писмените доказателства се установява, че са налице основанията по § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, спазена е процедурата по издаването на оспорения административен акт на основание § 62, ал. 3 ПЗР на ППЗСПЗЗ и същият е законосъобразен. Обосновано е прието, че неточността в посочване на правното основание относно правото на ползване и основанието за придобиване на право на собственост не се явяват съществени нарушения. Същите не ограничават правата на касационния жалбоподател да предяви претенциите си, което се потвърждава и от изложените доводи при оспорването на административния акт. Съгласно чл. 220 АПК ВАС преценява приложението на материалния закон въз основа на установената фактическа обстановка от първоинстанционния съд, а пълномощниците на касационните жалбоподатели не са направили искания за ангажиране и на други доказателства, включително за фактическите обстоятелства, посочени в касационните жалби. Налага се извод, че обжалваното решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се остави в сила.

Касационните жалби са подадени в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от надлежно упълномощени представители на страни по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, се явяват и основателни.

За да отхвърли жалбата на Г. Т. Г. първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия, е констатирал, че са налице всички предпоставки за признаване правото да се придобие собственост върху имота, предмет на заповед № 1704/16.08.2007 г. на Кмета на О. С. З., постановена в процедура, която е продължила 15 години след заявлението от 1992 година на основание § 4б предложение първо от ПЗР на ЗСПЗЗ, която хипотеза е заявена от бившия ползвател. Първата хипотеза на нормата изключва разглеждането на последната - единствена земеделска земя. Възражението за площ, по-голяма от определената в § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ е приел за правно ирелевантно защото посочената норма не се съобразявала при постановяване на заповедите по § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, а била относима към последната заповед от сложната процедура по § 4к от ЗСПЗЗ, която имала конститутивно действие и въз основа на която се придобивало правото на собственост.

Така постановеното съдебно решение е неправилно поради противоречие с материалния закон.

С оспорената заповед № 1704/16.08.2007 г. Кметът на О. С. З. е признал на н-ци на И. К. Е. правото да придобият собственост върху имот, находящ се в местност “Съборената кюприя”, землище гр. С. З. като е посочил че имотът се ползва на основание ПМС № 76/05.12.1977 г. и е възложил на техническата служба на общината да извърши оценка на имота съгласно изискванията на чл. 36 ал. 2 от ЗСПЗЗ. Заповедта е издадена на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА във връзка с § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол № 26/28.04.1998 г. на комисията, назначена със заповед № 70/15.01.1998 г.

Първото законово условие за да се преобразува (трансформира, превърне) правото на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята независимо в коя хипотеза - на основание § 4а, ал. 1; § 4а, ал. 5 или § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е правото на ползване върху земеделската земя да е предоставено по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет. Едва след като е налице първата предпоставка за надлежно учредено право на ползване върху земеделска земя, се изследват останалите регламентирани от закона предпоставки - в имота да е построена до 1 март 1991 година сграда по смисъла на изключенията в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, същия да представлява лозе, овощна градина или земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът или земята да е общинска или държавна. Заплащането цената на земята е възможно по някоя от предвидените от законодателя процедури: по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.). Четвърти ред е регламентиран в § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.), като тази процедура касае оценката след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. по чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Поредна възможност за заплащане стойността на земята от ползвателите, респ. техните наследници е предвидена в § 29 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 13 от 9.02.2007 г.).

Както се вижда, провеждането на процедурата по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е един от предвидените от законодателя начини, при които позвателите на имоти се превръщат в собственици и на това основание е издадена и процесната кметска заповед. В тази заповед обаче не е посочено, на какво правно основание на наследниците на бившия ползвател е признато правото да придобият собствеността върху имота – по § 4а, ал. 1; по § 4а, ал. 5 или по § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, които са различни хипотези и с различни законоустановени предпоставки. Допустимо е мотивите да бъдат изложени отделно от административния акт, но в конкретния случай такива не се съдържат и в цитирания в заповед № 1704/16.08.2007 г. протокол № 26/28.04.1998 г. Видно от този протокол, комисията е счела, че са налице условията съгласно § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на § 62 от ПЗР на ПМС № 456/11.12.1997 г. и е предложила на кмета на общината да издаде заповеди за признаване правото да се придобие собственост от ползватели - конкретно посочени по входящ номер на заявлението, име и адрес. М. са съображенията на административния орган, послужили за издаване на акта и обусловили именно този резултат. Липсата им е нарушение на законовите изисквания на чл. 15, ал. 2, т. 3 от ЗАП - понастоящем отменен, но действал към датата на издаване на протокола на помощния орган и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК – действащ към датата на издаване на обжалваната заповед.

В заповедта е посочено, че имотът се ползва на основание ПМС № 76/05.12.1977 г., а от приложеното по адм. дело № 499/2007 г. Удостоверение № 163/18.06.1982 г. се установява, че на И. К. Е. е било предоставено право на ползване върху земя по ПМС № 11 от 2 ІІІ 1982 г. Дори да се касае за очевидна фактическа грешка, то тя е следвало да се поправи по реда на чл. 62, ал. 2 АПК.

В заповедта се признава правото да се придобие собственост върху имот в местността “Съборената кюприя”, а в протокола на комисията е посочена местност “Съборения мост” и няма доказателства за тяхната идентичност.

Ограниченията предвидени в разпоредбата на § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра и до 1000 кв. метра се отнасят именно при издаване на заповедите по § 4а, ал. 1 или по § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а не както е приел Старозагорският административен съд – да са релевантни към последната заповед в сложната процедура по § 4к от ЗСПЗЗ. Последната заповед всъщност е тази по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но тази заповед на кмета на общината с точно индивидуализиране на имота съгласно чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ се издава въз основа на влязъл в сила план по чл. 28, ал. 4, а това е плана на новообразуваните имоти и след като се издава въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти, то тя трябва да съответства на неговото съдържание. С одобрения от областния управител план на новообразуваните имоти на всеки правоимащ по § 4а и § 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред (описани по-горе процедури). На такова лице се предоставя задължително имот в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. метра по § 4б, ал. 1, а разликата над посочените размери до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици и то само когато може да се образува нов имот с размер не по-малък от 250 кв. метра. Ако не може да се образува нов имот, разликата остава в имота, който е определен за ползвателя и се заплаща от него (ползвателя) на собственика по реда на § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в територии (терени, зони) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и затова законодателят е дал предимство не на бившите собственици, а на ползвателите, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща. В настоящия случай се касае за хипотезата на първично преобразуване на правото на ползване в право на собственост, а не за последващо - след влизане в сила на ПНИ, независимо от данните по делото, че такъв вече има изработен. Следователно на наследниците на бившия ползвател не може да се признае, респективно да се изготви оценка за повече от 600 респ. 1000 кв. м, докато в процесната заповед е отразен имот с площ от 1000.15 кв. метра.

Като е отхвърлил жалбата срещу заповед, която съдържа толкова много пороци, първоинстанционният съд е постановил решение, което ще трябва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени заповед № 1704/16.08.2007 г. и преписката да се върне на Кмета на О. С. З. за ново произнасяне при съобразяване с указанията в настоящото решение.

Връщането за ново разглеждане не може да се квалифицира като отказ от правосъдие по смисъла на чл. 127 от АПК (както е приел първоинстанционният съд), а гаранция за точното прилагане на закона от административния орган, което е в интерес на всички страни по спора.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № VІ-4 от 13.02.2008 г. по адм. дело № 499/2007 г. на Старозагорския административен съд, шести състав и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Заповед № 1704/16.08.2007 г. на Кмета на О. С. З., с която на наследниците на И. К. Е. е признато правото да придобият собственост върху имот, находящ се в местност “Съборената кюприя”, землище гр. С. З. и ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата при съобразяване с указанията в настоящото решение. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Ц. С.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Г. М./п/ Т. Х.

Г.М.