11ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2252
гр. София, 14.07.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
МАРИЯ БОЙЧЕВА
като изслуша докладваното от съдия Бойчева т. д. № 801 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на насрещните страни по спора – ищеца В. М. В. и ответника ЗАД “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК[ЕИК], срещу решение № 1232/29.11.2024 г. по в. гр. д. № 132/2024 г. по описа на Апелативен съд – София, потвърждаващо решение № 111/31.10.2023 г. по т. д. № 57/2022 г. на Софийския окръжен съд в обжалваните части, с които е уважен предявеният против застрахователя осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за горницата над 80 000 лева до присъдените 140 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 25.10.2021 г., причинено от М. Ц. Ц. като водач на лек автомобил “Д. Д. с рег. [рег. номер на МПС] , чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва от 11.02.2022 г. до окончателното й изплащане, като са отхвърлени исковете над сумата от 140 000 лева до пълния размер от 400 000 лева.
С касационната жалба на ищеца се атакува въззивното решение в отхвърлителната част с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Доводите на този касатор се свеждат до приложението на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, което според него е неправилно проведено от апелативния съд. Това е довело до присъждане на занижено по размер обезщетение за неимуществените вреди, което не може да ги репарира в пълен обем. Изтъква се, че от въззивния съд не са взети предвид всички обстоятелства, които са от значение за определяне действителния справедлив размер на обезщетението за причинените на ищеца тежки увреди, както и конкретните обективни факти във връзка с това. Подчертава се, че пострадалият ищец продължава да се възстановява и не е оздравял напълно три години след процесното ПТП, което не е съобразено от въззивния състав. Не е отчетено, че претърпеният пътен инцидент, причинените травми, тяхното лечение и последвалият ги дълъг и неуспешен възстановителен период са се отразили крайно негативно на психиката на ищеца. Не е съобразена и съдебната практика в сходни случаи. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната отхвърлителна част и присъждане на допълнително обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди до пълния предявен размер от 400 000 лева, ведно със законната лихва от 11.11.2021 г. до окончателното изплащане, както и на адвокатско възнаграждение за оказаната му безплатна правна помощ.
От касатора ищец се релевират доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като са поставени следните въпроси:
1. “Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя?”.
2. “За приложението на чл. 52 ЗЗД следва ли съдът да извърши цялостен анализ и оценка на всички обективно събрани по делото доказателства, имащи отношение към установяване обема на причинените неимуществени вреди на пострадалия?”.
3. “За определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди при деликт следва ли съдът да оцени и съобрази всяко едно от получените от пострадалия увреждания поотделно и в тяхната съвкупност, както и какви неудобства, емоционални, физически и психически сътресения са причинили те на пострадалия или е достатъчно единствено изброяването им в контекста на цитиране на изготвената в хода на делото СМЕ?”.
4. “За правилното приложение на чл. 52 ЗЗД необходимо ли е съдът да съобрази дали пострадалият продължава да търпи болки, страдания и негативни емоционални преживявания към момента на постановяване на решението, както и да съобрази прогнозата за по-нататъшното му състояние?”.
5. “При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, продължителността на възстановителния период и степента на възстановяване, остатъчните явления, претърпените неудобства от битов и социален характер до момента и в бъдеще, както и всички онези негативни преживявания, които изпълват съдържанието на понятието “неимуществени вреди”?”.
6. “Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка, ориентир за която са средната работна заплата, инфлацията и пр.?”.
7. “Следва ли съдът да се съобразява с практиката по други сходни случаи?”.
По така формулираните въпроси се поддържа, че е налице противоречие на въззивното решение със задължителните постановки на ППВС № 4/1968 г., както и с трайната практика на касационната инстанция, обективирана в цитирани от страната решения по чл. 290 ГПК.
Счита се, че обжалваното решение е и очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
С касационната жалба на ответника се обжалва въззивното решение в уважителната част досежно обезщетението за неимуществени вреди над сумата от 80 000 лева до присъдените 140 000 лева. Въведени са оплаквания за неговата неправилност поради нарушения на материалния закон – чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. С оглед твърдението за претърпени от ищеца увреди (травматична лезия на черния дроб, травматична херния, счупване на осмо и девето ребро вдясно), които не са били констатирани в изготвената по досъдебното производство СМЕ, нито посочени в медицинските документи при постъпването му в болница след ПТП и при последващите множество изследвания, от страна на ответника е оспорено изслушаното пред първата инстанция заключение на СМЕ. Повод за оспорването е липсата на конкретни отговори от експерта на зададени от процесуалния представител на застрахователя въпроси относно връзката на така посочените травми с настъпилото ПТП, като е поискано назначаване на повторна експертиза, което доказателствено искане не е уважено от първата инстанция. Въпреки заявеното оплакване, първоначално уваженото от въззивната инстанция искане на застрахователя, дадената възможност за формулиране на допълнителни задачи на експертизата, апелативният съд е отменил определението си с мотива, че страната е поставила нови задачи на вещото лице. Според касатора ответник, делото е останало неокомплектовано с необходимото за решаването му експертно заключение, което е довело до постановяване на неправилен резултат от въззивния съд. Изразява се несъгласие с приетия от апелативния съд справедлив размер на обезщетението, който се счита за необосновано завишен и несъобразен с присъжданите в сходни случаи суми. Сравнява се определената обезвреда с равностойността на минималната работна заплата към 2021 г. за следващите почти 18 г., което надвишава претендираните и доказани по делото болки и страдания на ищеца. Иска се от отмяна на въззивното решение в обжалваната уважителна част и връщане на делото за разглеждане от друг състав на въззивния съд, евентуално отхвърляне като неоснователен на иска по чл.432, ал. 1 КЗ за горницата над 80 000 лева до присъдените 140000 лева.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът ответник развива съждения за допускане на касационен контрол в хипотезата на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по следните въпроси:
1. “Кога въззивният съд е задължен служебно да назначи експертиза?”.
2. “Може ли въззивният съд, при сезиране от страна по реда на чл.266, ал. 3 ГПК, да допусне изслушването на повторна експертиза с предмет задачите на оспорената такава в първоинстанционното производство, или може задачите към допуснатата във въззивната инстанция експертизата да са и други такива?”.
3. “Кога въззивният съдът може да назначи допълнително заключение по изслушаната и оспорена в първоинстанционното производство експертиза и кога съдът следва да назначи изготвянето на повторно заключение с въпроси, идентични на оспореното заключение в първоинстанционното производство?”.
4. “Ако въззивният съд е сезиран с искане за назначаване на повторна експертиза с въпросите, които са зададени към експертизата в първоинстанционното производство, може ли въззивният съд да укаже на страната да формулира други въпроси към повторното заключение?”.
5. “Следва ли при допускане на изготвяне на експертиза въззивният съд да определи дали заключението е допълнително или повторно?”.
6. “Може ли въззивният съд, ако предостави на страните възможност да посочат въпроси към експертизата, впоследствие да отмени назначаването й, с мотивите, че въпросите са извън тези по оспорената в първоинстанционната експертиза?”.
7. “Може ли въззивният съд да назначава експертиза със задачи, посочени от страните, различни от поисканите по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК?”.
По отношение на така формулираните питания се твърди отклонение на въззивното решение в уважителната част от задължителната практика на касационната инстанция – Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и казуалната такава, обективирана в решение № 252/29.12.2023 г. по гр. д. № 4396/2022 г. на ВКС, III г. о., решение № 89/26.05.2021 г. по гр. д. № 3611/2022 г. на ВКС, III г. о., решение № 423/28.06.2024 г. по гр. д. № 1226/2023 г. на ВКС, III г. о., решение № 95/15.06.2016 г. по гр. д. № 5592/2015 г. на ВКС, I г. о., решение № 627/25.10.2024 г. по гр. д. № 3660/2023 г. на ВКС, IV г. о. Сочат се и определения на ВКС, постановени в производството по чл. 288 ГПК.
Поддържа се искане за осъществяване на касационна проверка и поради очевидна неправилност на обжалваното уважително решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК всяка от страните възразява по основателността на искането за достъп до касация на насрещната страна и оспорва жалбата й.
Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:
Касационните жалби на насрещните страни по спора са допустими – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявен от В. М. В. против ответника ЗАД “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 25.10.2021 г., причинено от М. Ц. Ц. като водач на лек автомобил “Д. Д. с рег. [рег. номер на МПС] , чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество.
Недоволни от решението на първата инстанция, с което искът е частично уважен, са останали и двете насрещни страни по спора, като пред въззивния съд ищецът е обжалвал същото за горницата над присъдените 140 000 лева до предявения пълен размер от 400 000 лева, а ответникът - за сумата над 80 000 лева до 140 000 лева. За да потвърди първоинстанционния съдебен акт в обжалваните части, апелативният съд е приел, че предвид частичното му влизане в сила (в осъдителната част за сумата от 80 000 лева – обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, и 8 330,41 лева - за имуществените вреди), със сила на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав на иска - наличие на валидна застраховка по риска “Гражданска отговорност” с ответното дружество, в рамките на действие на която е настъпило застрахователното събитие, причиняване вреди на ищеца, причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат, вината на прекия извършител. Не е спорен и установеният от първата инстанция механизъм на произшествието. С оглед на заявените в жалбите оплаквания, решаващият състав на САС е счел, че предметът на въззивен контрол се свежда единствено до размера на обезвредата за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Анализирал е събрания по делото пред първоинстанционния съд доказателствен материал. Кредитирал е изслушаната съдебно-медицинска експертиза, като компетентно дадена и неоспорена от страните, от която се установява, че вследствие на произшествието ищецът е получил счупване на дясната бедрена кост, което е причинило трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок от около 9-12 месеца; счупване на костите на дясната подбедрица, причинило трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок около 7-8 месеца; счупване на лявата петна кост, причинило трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок от около 2,5-3 месеца; счупване на предходилни кости на двете ходила, които увреждания са причинили трайно затруднение на движението на долните крайници за срок от около 3-3,5 месеца; разкъсване на големия гръден мускул вляво /м. пекторалис майор/, причинило трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок, по-голям от 30 дни. Установено е, че след приключване на възстановителния процес нарушената цялост на мускула ще остане доживот, като причинява постоянно разстройство на здравето, неопосно за живота. В резултат на произшествието пострадалият е получил и травматична лезия на черния дроб с вторична руптура и излив на кръв в коремната кухина в количество 3000 мл, което увреждане без своевременното прилагане на високоспециализирана медицинска помощ неминуемо би завършило с летален изход. Увреждането е реализирало медикобиологичния критерии постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Според експерта, пострадалият е получил и травматична херния на предната коремна стена вдясно с прирастване в херниалния сак на част от дебелото черво и голямото було /оментум маюс/, което увреждане е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на седмо, осмо и девето ребра вдясно /установено при извършената коремна операция/, причинило трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 1,5-2 месеца; кръвонасядане на меките тъкани на дясната гръдна половина, причинило болки и страдания. Установено е усложнение на травмата, опасно за живота, изразяващо се в развитието на белодробен тромбоемболизъм, което е наложило оперативното поставяне на филтър на долната празна вена. Според вещото лице, ръбците от извършените оперативни интервенции ще останат доживот, ясно видими са и водят до загрозяване. По повод получените травматични увреди, причинени в резултат на пътнотранспортното произшествие пострадалият е бил подложен на серия от оперативни интервенции. Периодът на лечението обхваща болничния престой и последвалото домашно лечение, което продължава до настъпване на възстановяване, каквото не е налице към момента. Конкретната коремна операция е извършена под интубационна анестезия, продължила е 2 часа, като е криела реален риск за живота на пациента. Отбелязано е, че пред въззивната инстанция са представени два амбулаторни листа, според които при ищеца, вследствие на произшествието се наблюдава паническо разстройство, преживял е остра стресова реакция, психомоторно е напрегнат, контактен е и задоволително ориентиран.
От разпитания пред първоинстанционният съд свидетел Д. К. живееща на семейни начала с ищеца, чийто показания въззивният съд е ценил при условията на чл. 172 ГПК се установява, че пострадалият около три месеца не е можел да става от леглото, хранел се в леглото, ходил до тоалетна в памперси, пиел вода в леглото и лежал само по гръб, като свидетелката го къпала с гъба в леглото. Ищецът изпитвал страшни адски болки, крясъци, писъци, викове от болки, от ужас. Започнал да получава нещо като паник - атаки. От началото на годината ставал от леглото за по 5-10 минути, но сядал отново поради болки и виене на свят. У дома си правел рехабилитация с рехабилитатор, най-вече на краката, за да може да ги раздвижи. Болките не били изчезнали напълно, биел обезболяващи. Придвижва се с патерици, но пак повече от 20 минути на крака не може да седи. От показанията става ясно, че след катастрофата ищецът е отчужден, няма желание да излиза с приятели, променен е. От време на време управлява МПС, колата е автоматик. Принципно трябва да има някой с него в автомобила, кара бавно и постоянно се оглежда.
С оглед на събраните и обсъдени доказателства, въззивният състав е достигнал до извода, че първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен всички обстоятелства, имащи значение при определяне обезщетението за причинените неимуществени вреди. Приел е за установено от медицинската експертиза и гласните доказателства, че пострадалият е търпял значителни болки и страдания вследствие множеството травматични увреждания, получени от произшествието, с реална опасност за живота. Съобразил е също така, че на ищеца са извършени няколко тежки оперативни интервенции, последвани от лечебни процедури и продължителен възстановителен процес. Изтъкнал е и наблюдаваното при пострадалия паническо разстройство с оглед преживяната остра стресова реакция. При определяне на обезщетението е взел предвид и обстоятелството, че ръбците от извършените оперативни интервенции ще останат до живот, ясно видими са и водят до загрозяване. При тези данни и съобразявайки продължителността на периода, през който ищецът е търпял болки и страдания, възрастта му (на 31 години), икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП – октомври 2021 г., лимитите на отговорност, както и съдебната практика за подобни случаи, решаващият състав на САС е формирал извод, че сумата 140 000 лева адекватно обезщетява причинените му неимуществени вреди.
По тези мотиви е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваните части.
Настоящият състав намира, че не се обосновава достъп до касация.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК всяка от насрещните страни претендира допускане на касационно обжалване поради “очевидна неправилност” - основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Същата е предпоставена от съществуването на такъв тежък порок в обжалвания съдебен акт, който може да бъде констатиран от ВКС пряко от мотивите на решението, без извършване на същинската контролна дейност на касационната инстанция по чл. 290, ал. 2 ГПК. Според формираната казуална практика на ВКС очевидно неправилен би бил само въззивен съдебен акт, в който законът е приложен в неговия противоположен смисъл (“contra legem”), приложена е несъществуваща или отменена правна норма (“extra legem”), не са съобразени императивните процесуални правила и основополагащи правни принципи или са грубо нарушени правилата на логиката. Такива основания не се твърдят от касаторите и не се констатират от съдържанието на обжалваното решение. Доводите на страните, изразяващи несъгласието им с определения от въззивната инстанция размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД и твърдените процесуални нарушения на апелацията, представляват по своята същност оплаквания за обикновена неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и за очевидна такава. Същите не могат да бъдат разглеждани в селективната фаза на касационното производство по чл. 288 ГПК. Ето защо не се обосновава наличие на хипотезата по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за директен достъп до касация.
Следва да се разгледа искането за факултативна касационна проверка по чл. 280, ал. 1 ГПК, която е предпоставена от произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е значим за изхода на спора и по отношение на който се обосновава някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Поставените от касатора ищец въпроси могат да се обобщят като правно питане относно приложение на критериите за определяне размера на справедливото обезщетение по реда на чл. 52 ЗЗД. Същото е релевантно към предмета на спора и е обусловило правните изводи на въззивния съд, поради което въпросът покрива общото селективно изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационна проверка. Относно приложението на чл. 52 ЗЗД е формирана задължителна практика на касационната инстанция - Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, доразвита с постоянна такава на ВКС, обективирана в цитираните от касатора решения, както и в множество служебно известни на настоящия състав съдебни актове (така в решение № 50033/25.07.2023 г. по т. д. № 299/2022 г. на ВКС, II т. о., решение № 47/01.06.2022 г. по т. д. № 550/2021 г. по описа на ВКС, II т. о., решение № 151/12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г. по описа на ВКС, II т. о., решение № 50082/17.10.2023 г. по т. д. № 1231/2022 г. на ВКС, I т. о., решение № 90/28.03.2025 г. по т. д. № 2010/2024 г. на ВКС, I т. о.). Приема се, че понятието “справедливост” по смисъла на горецитираната разпоредба не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективни обстоятелства, които се вземат предвид от съда при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът и тежестта на травмата, интензитетът и продължителността на претърпените болки и страдания, прогнозите за отшумяването им, евентуално допълнително влошаване на здравословното състояние на пострадалия, неговите индивидуални и субективни изживявания, причинените морални страдания, осакатявания, белези и др., като от значение е и възрастта на пострадалия, общественото му положение, обстоятелствата, при които е извършен деликтът, начинът на извършването му, др. Следва да се отчита и икономическото състояние в страната към момента на настъпване на увреждането, намерило отражение и в установените лимити на отговорност на застрахователя. Съгласно приетото в решение от 08.01.2019 г. по гр. д. № 3921/2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 50033/25.07.2023 г. по т. д. № 299/2022 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 381/20.06.2024 г. по гр. д. № 3462/2023 г. на ВКС, ГК, III г. о., справедливостта още изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същ вид, поради което следва да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези.
В случая въззивната инстанция при определяне размера на справедливото обезщетение не се е отклонила от задължителната и константна практика на касацията, като е взела предвид възприетите критерии и ги е преценила с оглед събраните по делото доказателства и конкретните факти. При анализа на релевантните критерии са отчетени установените от СМЕ и от свидетелските показания обстоятелства – търпените от пострадалия значителни болки и страдания от множеството травматични увреждания вследствие на инцидента, вкл. такива, опасни за живота; извършените няколко тежки оперативни интервенции, последвани от лечебни процедури; продължителния възстановителен процес; наблюдаваното при ищеца паническо разстройство с оглед преживяната остра стресова реакция; ясно видимите и водещи до загрозяване ръбци от извършените оперативни интервенции; възрастта на увреденото лице; икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП; лимитите на отговорност, както и съдебната практика за сходни случаи. При така възприетото, апелативният съд е споделил извода на първата инстанция, че сумата от 140 000 лева е справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Оплакванията на касатора ищец относно така извършената преценка за конкретния размер на обезвредата при спазване принципа за справедливост касаят незаконосъбразността на съдебното решение, която не може да бъде обсъждана в селективната фаза на касационното производство по чл. 288 ГПК. При това положение по поставените от ищеца въпроси, свързани с приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, не се обосновава наличие на въведения допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол.
Поставените от касатора ответник втори, пети и седми въпрос не са коректно зададени, тъй като не кореспондират с данните по делото – в случая въззивният съд не е допуснал поисканата експертиза, поради което ирелевантни остават питанията дали следва да определи същата като допълнителна или повторна, съответно дали към допусната във второинстанционното производство експертиза могат да бъдат поставени нови задачи или служебно да се поставят такива от съда. Следователно така формулираните три въпроса нямат характер на правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 на Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, и не отговарят на общото селективно изискване за достъп до касация. Горното изключва необходимостта от обсъждане на въведената от ответника допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Останалите поставени от касатора ответник питания (първо, трето, четвърто и шесто) могат да се обобщят като процесуалноправен въпрос относно правомощието на въззивния съд да назначи експертиза по искане на страна в процеса или служебно. Относно така очертаното правомощие на втората инстанция е налице задължителна практика на касацията - т. 3 от Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, доразвита в казуалната такава, обективирана в цитираните от касатора решения и служебно известните на настоящия състав съдебни актове – решение № 51/19.02.2025 г. по т. д. № 1732/2023 г. на ВКС, II т. о., решение № 167/26.10.2017 г. по гр. д. № 209/2017 г. на ВКС, I г. о., решение № 68/11.07.2016 г. по т. д. № 1170/2015 г. на ВКС, II т. о., др. Приема се, че с оглед ограничения обхват на дейността на въззивния съд съгласно чл.269, ал. 2 ГПК, той е длъжен да събере доказателства, които се събират служебно от съда (експертиза, оглед, освидетелстване), само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. В решение № 43/27.05.2021 г. по т. д. № 200/2020 г. на ВКС, II т. о., решение № 8/05.06.2019 г. по гр. д. № 1295/2018 г. на ВКС, I г. о., решение № 185/26.01.2018 г. по т. д. № 154/2017 г. на ВКС, II т. о., решение № 69/22.06.2022 г. по т. д. № 878/2021 г., II т. о., е прието, че съдът, включително и въззивният, следи служебно дали заключението на вещото лице е пълно, ясно и обосновано, и когато приетата експертиза не дава точен отговор на поставените задачи, има задължение съгласно чл.201 ГПК да постави допълнителни такива или да допусне повторна експертиза за изясняване на релевантните за правния спор факти.
В разглеждания случай, макар и да е заявено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, изразяващо се в отхвърляне на искането на ответника за назначаването на повторна СМЕ, не са приети аргументите на страната, че делото е останало неизяснено от фактическа страна или че са необосновани фактическите изводи, въз основа на които е поставено първоинстанционното решение. В обжалваното въззивно решение изрично е посочено, че се кредитира като ясно и компетентно дадено изслушаното пред първата инстанция заключение на СМЕ. Така извършената от апелативния съд преценка не може да бъде обследвана в селективната фаза на касационното производство по реда на чл. 288 ГПК. С оглед на горното по обобщеното процесуалноправно питане на касатора ответник не се обосновава отклонение на въззивното решение от формираната практика на касацията, което изключва осъществяване на касационна проверка в поддържаната хипотеза по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че за обосноваване допуск до касация в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не могат да послужат цитираните от касатора ответник определения по чл.288 ГПК, тъй като в същите не е разрешен по същество правен спор.
По изложените съображения настоящият състав намира, че и на двете насрещни страни следва да бъде отказан достъп до касационен контрол на решението на Апелативен съд – София в обжалваните части.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1232/ 29.11.2024 г. по в. гр. д. № 132/2024 г. по описа на Апелативен съд – София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.