Определение по ч. гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 149

София, 27.04. 2022 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 23.03.2022 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А.

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

разгледа докладваното от съдия Йорданов

ч. гр. дело № 678 /2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от П. Т. Т. срещу определение № 60423 /29.11.2021 г. по ч. гр. д. № 3866 /2021 г. на ВКС, трето г. о., с което е оставена без разглеждане подадената от К. В. Й. (малолетен), чрез неговата майка и законен представител П. Т. Т., частна касационна жалба срещу определение № 138 от 24.06.2021 г. по ч. гр. д. № 372 /2021 г. на Окръжен съд – Хасково.

Жалбоподателката твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като частната жалба погрешно е подадена от името на детето, а не на майката на детето, поради което следва да се счита подадена от майката на детето.

В предвидения от закона срок не е постъпил отговор от ответника В. Г. Й.

За да постанови обжалваното определение, съставът на Върховния касационен съд (нататък и ВКС) е приел следното:

Предмет на делото са предявени от П. Т. Т. против В. Г. Й. искове с правно основание чл.127, ал.2 СК и чл.127а, ал.2 СК - за упражняване на родителските права по отношение на малолетното им дете К. В. Й., родено на 15.04.2015 г. и свързаните с него искове за определяне на местоживеенето на детето, на режима на лични отношения с другия родител (бащата) и за издръжката му, както и за постановяване на решение, заместващо съгласието на ответника да бъде разрешено на малолетното дете да напуска пределите на страната.

Производствата по чл.127, ал.2 и чл.127а, ал.2 СК са на спорна съдебна администрация на гражданските правоотношения и страни по тях са единствено родителите на детето, а не и самото то. В случая частната касационна жалба е подадена от името на малолетното дете чрез неговата майка и законна представителка П. Т. от упълномощената адв. М.. След като обаче детето не е страна в разглежданите съдебни производства, то не притежава признато от закона право да обжалва постановените в тях актове. Настоящият касационен жалбоподател не е надлежна страна по така предявените искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и чл. 127а, ал. 2 СК и не е легитимиран да атакува по пътя на инстанционния контрол въззивното определение, потвърждаващо преграждащото развитието на делото определение.

ВКС е изложил и друг аргумент в подкрепа на извода за недопустимост на касационното производство по жалбата срещу произнасянето на въззивния съд в частта му по претенцията по чл. 127а, ал. 2 СК: въззивното решение по това искане не би подлежало на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.2 ГПК. А по правилото на чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на касационно обжалване и въззивните определения, с които се потвърждават преграждащи развитието на делото определения по дела, решенията по които са изключени от обхвата на касационния контрол. Следователно производството по всички определения по чл.274, ал.3, т. т. 1 и 2 ГПК, за които са налице предпоставките по чл.274, ал.4 ГПК, е двуинстанционно.

Настоящият съдебен състав намира частната жалба за недопустима: тя е подадена в срок срещу акт, подлежащ на обжалване, но от страна, която не е активно легитимирана да обжалва постановеното определение. Аргументите за това са следните:

Видно от съдържанието на частната жалба до ВКС, по която е постановено обжалваното определение, фактическите изводи на състава на ВКС, постановил обжалваното определение, са обосновани: частната жалба е подадена от името на малолетното дете К. В. Й., родено на 15.04.2015 г., чрез неговата майка и законен представител П. Т. Т., чрез упълномощената от нея адв. М.. От съдържанието на частната жалба не може да се направи извод, че тя е подадена от П. Т. Т. в лично качество. Подобен правен извод не следва и от императивна процесуалноправна норма.

С процесуалното право да обжалва с частна жалба по чл.274, ал.1, т.1 от ГПК определението на съда, преграждащо по-нататъшното развитие на делото разполага единствено лицето, което е подало оставената без разглеждане жалба – детето К. В. Й.

Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост, за която съдът следи служебно. Доколкото П. Т. Т. е подала частната жалба от свое име, а не като майка и законен представител на малолетното дете К. В. Й., не може да се приеме, че тя е действала като негов законен представител по смисъла на чл.129, ал.1 СК, а следва да се приеме, че е действала от свое име. Следователно действията и не попадат в изключенията, предвидени в хипотезиса на чл.26, ал.2 ГПК, а попадат в предвидената с тази правна норма процесуална забрана за предявяване от свое име на чужди права пред съд.

Правото на частна жалба по чл.274, ал.1, т.1 от ГПК на детето К. В. Й. не може да бъде упражнено от друго лице, различно от законния му представител, или упълномощен от него представител. А като действа от свое име, П. Т. Т. не разполага с процесуалноправна легитимация за това, независимо, че е страна по делото.

Предвид изложеното, подадената от П. Т. Т. частна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по същество, а образуваното по нея частно гражданско производство по настоящото дело следва да се прекрати като процесуално недопустимо,

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без разглеждане частната жалба с вх. № 69823 /17.12.2021 г., подадена от П. Т. Т. срещу определение № 60423 /29.11.2021 г. по ч. гр. дело № 3866 /2021 г. на ВКС, трето г. о. и прекратява производството по ч. гр. дело № 678 /2022 г. на ВКС, четвърто г. о.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.