№ 5

гр. София, 27.04.2022

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в открито заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и втора година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ: Р. Б.

В. Х.

с участието на секретаря А. Й. и като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 27/2020 год. и за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл.47 ЗМТА.

Образувано е по искове на синдика на „ С. С. „ ООД / в несъстоятелност / против „С. П. ЕООД и „С. С. ООД /н./, за отмяна на постановеното на 06.11.2019 г. решение по арбитражно дело № 13/2018 г. на Търговски арбитражен съд при Национална юридическа фондация / ТАС при НЮФ /.

Предявените искове са обективно съединени по чл.47 ал.1 ЗМТА , формално отнесени към хипотезите на т.1, т.2, т.4, т.5 и т.6 на същата разпоредба. Сочат се и основания за нищожност на арбитражното решение по чл. 47 ал. 2 ЗМТА.

Синдикът на „С. С. ООД / н. / твърди, че към датата на образуване на арбитражното производство и до откриване производството по несъстоятелност на същото дружество / 18.06.2019 г. / арбитражно споразумение не е съществувало, респ. представянето на такова, с недостоверна - преди датата 18.06.2019 г. - дата, не следва да се кредитира, тъй като и за сключването му е било необходимо съгласието на синдика, на основание чл. 635 ал. 1 ТЗ. Така страната обосновава недееспособност на „С. С. ООД/ н./ при сключване на арбитражното споразумение, по смисъла на чл. 47 ал. 1 т. 1 ЗМТА.

Ищецът оспорва по начало сключването на арбитражно споразумение, доколкото оригинал на същото не е бил представен в арбитражното производство. На това основание, но и доколкото бъде представен оригинал на арбитражно споразумение в настоящото, оспорва автентичността на подписите на представляващите страните лица, в обосноваване на основание по чл. 47 ал. 1 т. 2 предл. първо ЗМТА - несключено арбитражното споразумение.

Като се основава на обстоятелството, че до момента на откриване на производството по несъстоятелност / 18.06.2019 г. / ответникът в арбитражното производство не е взел становище, а след тази дата такова е следвало да депозира и синдика на „С. С. ООД /н./, вкл. досежно формирането на арбитражния орган, ищецът сочи основание за отмяна по чл. 47 ал. 1 т. 4 пр. първо ЗМТА – ненадлежно уведомяване на синдика на ответника в несъстоятелност, за назначаването на арбитър. Синдикът е получил документи по делото от вече назначен арбитър и преди възможността да вземе становище по формирането на решаващия орган.

Твърди се също, че от момента на откриване производството по несъстоятелност на „С. С. ООД, от който момент е спряно по силата на закона и арбитражното производство, но независимо от последното, са извършвани процесуални действия по размяна на книжа и изменение на искове. За същите е следвало да бъде уведомяван и синдика, с което се обосновава нарушение по чл. 47 ал. 1 т. 4 пр. второ ЗМТА – ненадлежно уведомяване на страната за арбитражното производство и конкретно – за извършените в периода юни – юли 2019 г. процесуални действия.

Сочи се още, че арбитражният съд, освен за съществуването на вземанията на ищеца към ответника, се е произнесъл и относно поредността на тяхното удовлетворяване в производството по несъстоятелност, съгласно реда в чл.722 ТЗ. Според ищеца е налице произнасяне по предмет, извън обхвата на арбитражното споразумение – чл. 47 ал. 1 т. 5 пр. първо ЗМТА, както и извън предмета на спора - чл.47 ал.1 т.5 пр. второ ЗМТА, които основания следва да се допуснат в евентуалност, доколкото ако е разгледан въпрос извън предмета на спора е ирелевантно обстоятелството попада ли в обхвата на иначе сключено между страните арбитражно споразумение.

Ищецът твърди, че арбитражното производство е било недопустимо образувано преди да бъде заплатена от ищеца дължимата арбитражна такса. Позовава се на преклузивен срок за заплащане на същата, съответно изтекъл и предпоставящ прекратяването му още на 25.10.2018 г. Така твърди арбитражна процедура проведена в нарушение на чл. 16 ал. 2 т. 3 от Правилника на ТАС при НЮФ и чл. 42 т. 3 от ЗМТА, като основание по чл. 47 ал. 1 т. 6 пр. второ ЗМТА. Ирелевантно според страната, спрямо допустимостта на арбитражното производство, е фактическото внасяне на дължимите арбитражни такси към 16.05.2019 г. и 12.08.2019 г..

Към основанието по чл. 47 ал. 1 т. 6 пр. второ ЗМТА ищецът сочи и нарушение на чл. 22 ЗМТА и чл.24 ЗМТА, предвиждащи осигуряване на равни възможности за защита на всяка от страните, осуетено спрямо него предвид недопуснати му доказателствени средства по оспорване сключването на валидно арбитражно споразумение, както и по оспорване съществуването на предявените от ищеца в арбитражното производство вземания. Посочените обстоятелства са отнесени към нарушение по чл. 47 ал. 1 т. 6 пр. второ ЗМТА .

По начало ищецът оспорва образуване на арбитражното производство преди датата 18.06.2019 г., поради което и недопустимо образуването му след тази дата, съгласно чл. 637 ал. 6 ТЗ. Твърди симулативното му завеждане, с оглед признаване несъществуващи вземания на „С. П. ЕООД към длъжника в несъстоятелност. В аспект на симулативността страната се позовава на паралелно образуваното, по молба на „С. П. ЕООД производство по несъстоятелност на „С. С. ООД, в което молителят не е упоменал нито веднъж паралелно висящо арбитражно производство с предмет вземанията си срещу „С. С. ООД от процесната цесия. Намира, че при наличие на такова е спорен правният интерес на този кредитор да инициира производство по несъстоятелност, вместо да се удовлетвори по реда на индивидуалното принудително изпълнение. Тези доводи формално са отнесени към основанията по чл.47 ал.1 ЗМТА , но не попадат в никое от тях, а в евентуалност - към искане за прогласяване нищожност на арбитражното решение, на основание чл. 47 ал. 2 ЗМТА вр. с чл. 637 ал. 6 ТЗ , вкл. като постановено в симулативен процес.

Ответникът „С. П. „ЕООД оспорва исковата молба и всички твърдения на синдика, досежно обстоятелствата относими към основанията по чл. 47 ал. 1 ЗМТА. Счита, че датата на входиране на исковата молба до АС – 08.10.2018 г., с арбитражното споразумение като нейно приложение, установява достоверна дата на самото арбитражно споразумение, която по начало синдикът, нямащ качеството на трето лице, по смисъла на формираната от касационна инстанция практика по приложението на чл.181 ГПК, не може да оспорва. Декларира, че ще се ползва от представените арбитражни споразумения / стр. поредни номера № 40 и № 62 по номерацията на арбитражното дело /.Оспорва твърдението за неавтентичност на подписите на страните. Доколкото арбитърът / едноличен / е бил определен в самото арбитражно споразумение - лицето, изпълняващо длъжността Председател на ТАС при НЮФ към момента на подаване на искова молба, отнасяща се до визираните в споразумението вземания, а това е лицето З. О. - ответникът намира несъстоятелно твърдението за допуснато нарушение, поради неуведомяване на синдика за АС, както и за допуснато нарушение при формирането му. Ответникът сочи, че поредността за удовлетворяване на вземанията - предмет на арбитражния спор - във вече откритото производство по несъстоятелност на длъжника – е тяхна присъща характеристика, а не самостоятелен предмет на произнасяне, извън съдържанието им, поради което основание по чл. 47 ал. 1 т. 5 ЗМТА не е налице. Оспорва да са препятствани на ищеца процесуални права, в нарушение на чл. 22 ЗМТА и чл. 24 ЗМТА, а заплащането на арбитражна такса със закъснение - ирелевантно за допустимостта на производството. Оспорва твърдението за действително образувано арбитражно производство след 18.06.2019 г., за което се позовава на доказателствата към арбитражното дело, относно извършвани от АС процесуални действия по уведомяване на страни и изпращане на книжа, вкл. чрез пощенски пратки на „Български пощи” ЕАД, както и самият факт на заплащане на арбитражна такса към 16.05.2019 г..

От ответника „С. С. ООД / н./ не е постъпил отговор на исковата молба.

Исковата молба е предявена в рамките на преклузивния срок по чл. 48 ал. 1 ЗМТА - арбитражното решение е връчено на временния синдик В. С. – на 13.11.2019 г., а исковата молба е депозирана на 28.11.2019 г..

В обобщение, касае се за следните правни основания на иска : 1/ нищожност на арбитражното решение, поддържана от ищеца, поради постановяването му в производство, проведено в нарушение на чл. 637 ал. 6 ТЗ – след откриване производството по несъстоятелност на ответника и в резултат на симулативен процес; 2/ недействителност на арбитражно споразумение – като сключено без участието на синдика, съгласно чл. 635 ал. 1 ТЗ, в случай че не бъде установена достоверна дата на същото преди 18.06.2019 г., а при установяване на такава – поради неавтентичност на подписите на представляващите и двете страни по същото – чл. 47 ал. 1 т. 2 пр. второ ЗМТА; 3/ неуведомяване на синдика за назначения арбитър – чл. 47 ал. 1 т. 4 пр. първо и второ ЗМТА; 4/ ненадлежно образуване на решаващия орган - чл. 47 ал. 1 т. 6 пр. първо ЗМТА и арбитражна процедура, проведена в отклонение от разпоредбите на ЗМТА – чл. 47 ал. 1 т. 6 ЗМТА / тук попадат и доводите за неуведомяване на синдика за част от процесуалните действия, извършени след спиране на делото по силата на закона, на основание чл. 637 ал. 1 ТЗ, преди постановяване на изрично определение за спиране от арбитражния съд – т.4 пр. второ касае ненадлежно уведомяване за арбитражното производство изобщо, с което е осуетено участието на страната /; 5/ произнасяне извън предмета на спора, в евентуалност - по спор извън обхвата на арбитражното споразумение - чл. 47 ал. 1 т. 5 ЗМТА / доколкото този довод касае единствено частта от произнасянето на арбитражния съд по поредността на удовлетворяване установените вземания на ищеца към ответника, в производството по несъстоятелност /.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното :

„С. П. ЕООД е предявило обективно кумулативно съединени искове против „С. С. ООД / в несъстоятелност/, за осъждане ответника да заплати сумата от 270 601, 21 евро – главница, дължима съгласно „споразумение за предоставени парични суми”, подписано на 26.02.2013 г. от А. М., като представляващ „ С. С. ООД и на 22.03.2013 г. от М. К.. В споразумението страните взаимно признават, че М. К., лично е предоставил суми, в размер на 270 601,21 евро, индивидуализирани чрез поредица от банкови преводи, наредени от трети за споразумението лица, сочени като „ посредници по плащанията „, по сметка на ответното дружество, с основание „заем”, за неопределен срок и при дължима възнаградителна лихва от 0,1 % на ден, за времето от предоставянето им до връщането. Със споразумението са предоговорени условията за връщане на сумите от главница и лихви. Заемодателят М. К. опрощава лихвата за времето до 28.02.2013 г. вкл., като заемателят се задължава да върне на М. К. заетата сума до 31.12.2013 г., ведно с лихва от 0,2 % на ден, за периода от 01.03.2013 г. до плащането, а в случай че не стори това се задължава да заплаща договорна лихва от 0,5 % дневно върху главницата, считано от 01.01.2014 г. до момента на плащането. Поради неизпълнение на ответното дружество, в съответствие с предоговореното, между същите страни е подписан „констативен протокол за дължими суми” - подписан на 26.10.2016 г. от А. М. и на 20.10.2016 г. от М. К.. С договор за прехвърляне вземанията на М. К. към „С. С. ООД, основани на споразумението и констативния протокол, в полза на цесионера „ С. П. ЕООД / подписан на 01.10.2018 г. от М. К. – в лично качество, като цедент и като представляващ „С. П. ЕООД / е обоснована материалноправната легитимация на ищцовото дружество. Предявените са и акцесорни претенции: 1/ иск за договорна лихва върху главницата, за периода 01.03.2013 г. – 08.10.2018 г., уговорена в посочените споразумение и протокол, в размер на 2 522 544,47 евро, вземането от която също е цедирано с договора от 01.10.2018 г.; 2/ договорна лихва от 0,5 % дневно върху главницата от 270 601,21 евро, без посочен размер - за времето от 09.10.2018 г. до плащането й, уговорена в преждепосочените споразумение и протокол, вземането от която също е цедирано с договора от 01.10.2018 г. в полза на ищцовото дружество. Към датата на входиране на исковата молба – 08.10.2018 г. - общия размер на дължими договорни лихви за целия релевиран период възлиза на 2 522 544, 47 евро. Договорна лихва от 0,5 % дневно върху главницата се претендира и от 09.10.2018 г. / исковата молба / до окончателното плащане.

Арбитражното дело е с дата на входиране, вкл. резолюция на Председателя на ТАС при НЮФ от 08.10.2018 г.. Няма спор, че определените арбитражни такси не са внесени с подаването на исковата молба, вкл. в указания от арбитъра и продължен до 31.01.2019 г. срок, но са внесени до приключване на арбитражното производство, на два пъти – на 16.05.2019 г. и на 12.08.2019 г.. С исковата молба всички писмени доказателства са представени в копия, вкл. арбитражното споразумение / стр. пор. № 40 по номерацията на арбитражното дело /, сключено между „С. П. ЕООД, представлявано от М. К. / подписал документа на 01.10.2018 г. / и „С. С. ЕООД, чрез А. М. / подписал документа на 05.10.2018 г / . С последваща молба от 16.05.2019 г. по арбитражното дело ищецът е представил заверени за вярност с оригинала от процесуалния представител на страната копия от споразумението, констативния протокол, договора за цесия и уведомлението за същата до длъжника, както и от арбитражното споразумение от 01/05 октомври 2018 г.. Последното / стр. пор.№ 62 на арб. дело / , идентично по съдържание и реквизити, е очевидно копие от друг оригинал на представеното с исковата молба споразумение, обективно установимо от елементи на поставените подписи на страните и шрифта. В т.2 от всяко от двете, идентични по съдържание арбитражни споразумения, страните са се съгласили „ всички и всякакви спорове помежду им относно съществуването, съдържанието и изискуемостта на изброените в предходните точки вземания / идентични с предявените / да бъдат разглеждани и разрешавани от ТАС при НЮФ, съобразно неговия Правилник, само въз основа на писмени доказателства, заключения на назначени от арбитъра вещи лица, писмени свидетелски показания и писмени становища на страните, без да бъдат призовавани в открити арбитражни заседания, от едноличен арбитър, който следва да бъде лицето, което е Председател на ТАС при НЮФ към момента на подаване на исковата молба, отнасяща се до същите вземания„. Няма спор, че Председател на ТАС при НЮФ към момента на подаване на исковата молба е З. О., разгледал арбитражния спор.

С решение от 18.06.2019 г. по т. д.№ 439/2018 г. на Бургаски окръжен съд е обявена неплатежоспособността и открито производство по несъстоятелност на „С. С. ООД , като за временен синдик е назначена В. С., предявила и настоящите искове по чл. 47 ЗМТА, заместена в хода на производството от синдик А. М.. Молбата по чл. 625 ТЗ е подадена от „С. П. „ ЕООД , но като кредитор същият се е легитимирал с вземания, различни от предявените пред ТАС на НЮФ. Присъединилият се в производството друг кредитор е оспорвал легитимацията на „С. П. ЕООД като кредитор на „С. С. ООД и същата е отречена от съда. В настоящото производство ответникът „ С. П. „ ЕООД не оспорва, че не е упоменавал, в хода на производството по чл. 625 ТЗ , съществуването на процесните вземания, нито висящността на образувано арбитражно производство за същите, но намира този факт за ирелевантен.

С молба от 10.07.2019 г. , след спиране по силата на закона на арбитражното производство / чл. 637 ал.1 ТЗ / , ищецът по арбитражното дело е поискал допускане на изменение на предявените искове, което се състои в предявяването в левова равностойност на сумите в евро по исковата молба / п.1 и п.2 от молбата за изменение на исковете / - главница и договорна лихва върху същата до 08.10.2018 г. / подаване на исковата молба /, но също 672 147,46 лева – равностойността на 343 663,54 евро, представляващи договорна лихва върху главницата за периода от 09.10.2018 г. / подаването на исковата молба пред арбитража / до 18.06.2019 г. / откриване производството по несъстоятелност на длъжника /, както и договорна лихва от 19.06.2019 г. и до момента на плащането. Последните две претенции са за присъждане на договорна лихва за период след предявяване на исковата молба и до плащането на главницата, а не за законна такава. Същите се обхващат от предявената с исковата молба обща, неопределена по размер, но определяема към момента на плащането, претенция за договорна лихва и кореспондират на предявените в производството по несъстоятелност вземания.

С отговор от 18.07.2019 г. / след откриване производството по несъстоятелност на дружеството / ответникът „С. С. „ ООД не е оспорил компетентността на АС, в конкретния му едноличен състав – Председателя на ТАС при НЮФ и изрично е признал за основателни исковете – предмет на делото, заявил е, че вземанията на ищеца, като задължения на дружеството са надлежно осчетоводени, въз основа на представените с исковата молба доказателства, чиято истинност не оспорва и няма доказателствени искания. С определение на арбитражния състав от 19.07.2019 г. са приети представените от ищеца писмени доказателства, допуснато е исканото изменение на исковете и арбитражното производство е спряно, на основание чл. 637 ал. 1 ТЗ, което единствено формализира статуса му с вече настъпилите по силата на закона правни последици / в този смисъл решения по т. д.№ 1022/2017 г. и т. д.№ 199/2010 г. на ІІ т. о., т. д.№ 3170/2013 г. на І т. о. ВКС / .

Процесните вземания са предявени в производството по несъстоятелност на „С. С. ООД / н./ и включени в списъка с неприети вземания, предявени в срока по чл. 685 ал. 1 от ТЗ, след което, с определение от 19.08.2019 г. арбитражното производство е било възобновено, с конституиране на синдика на основание чл. 637 ал. 3 т.1 ТЗ.

С отговора на исковата молба синдикът на „ С. С. „ ООД /н./ е отправил възраженията, поддържани като основания за отмяна и в настоящото производство. Оспорени са предявените искове, вкл. с възражение за погасителна давност и твърдение за липса на материална доказателствена сила на сключените между М. К. и „С. С. ООД споразумение за получени суми и констативен протокол за дължими суми, с оглед формалния наредител на банковите преводи, въз основа които се твърди сключен договора за заем – различно от същите лице.Синдикът намира, че се касае за привидни споразумения, целящи да материализират правно основание за вземане на ищеца към ответника, което не съществува в обективната действителност, но съобразяването му уврежда кредиторите на несъстоятелността. Оспорени са всички писмени доказателства, вкл. с искане за представяне на оригиналите, досежно действителна дата на съставяне и автентичност. Синдикът е отправил доказателствени искания: представяне оригиналите на всички депозирани в копие документи, назначаване на СИЕ за установяване осчетоводяване на получените банкови преводи от несъстоятелния длъжник, като заемни средства, назначаване на съдебно-почеркова експертиза за проверка автентичността на оспорените документи.

В отговор ищецът е представил нотариално заверени, като снети от оригинала, копия на писмените доказателства – споразумението, констативния протокол, договора за цесия, уведомлението до длъжника за същата и арбитражното споразумение / стр. № 161 по арб. дело /. Нотариалната заверка съставлява официален свидетелстващ документ за факта, че към датата на същата – 27.09.2019 г. споразумението, с това си съдържание и реквизити, е съществувало. Всяка от страните – „ С. П. ЕООД и „С. С. ООД / н. / чрез представляващия го управител - е направила признание, че положените от представляващото я лице подписи върху всеки от оспорените документи, са на това лице, т. е. автентични, и е възразила срещу исканите експертизи. С определение на арбитъра от 1 октомври 2019 г. доказателствените искания на синдика са оставени без уважение : 1/ досежно изисканите оригинали, предвид представените, нотариално заверени за вярност с оригинала копия на документите, а за банковите преводи - предвид признанието на ответното дружество за съответствие на представените от ищеца копия със съставените за преводите електронни документи; 2/ досежно поисканата съдебно – почеркова експертиза – предвид признание на всяка от страните – „ С. П. „ЕООД и „ С. С. „ / н./ , че положените от представляващото я лице подписи са на същото лице, т. е. признание за автентичност ; 3/ по отношение поисканата СИЕ – предвид неотносимост на искането към предмета на спора, тъй като счетоводното отразяване не е основание за възникване на вземанията, нито от неотразяването им може да се обоснове еднозначен извод за несъществуването им или за погасяването им.

С арбитражното решение, постановено на 06.11.2019 г. по арб. дело № 13/2018 г., арбитърът при ТАС на НЮФ е уважил предявените искове. Приел е, че споразумението от 26.02./22.03.2013 г., сключено между А. М., като представляващ „Синеморец сънрайз„ ООД и М. К. има характер на „установителен договор „, позволен от чл. 9 ЗЗД , с който „ страните приемат за установени помежду си факти ... и уреждат занапред отношенията си, породени от констатираните факти„. Предвид непредставени от синдика на „С. С. ООД /н./ доказателства, арбитърът е отрекъл симулативност на споразумението и констативния протокол от 20/26.10.2016 г., за дължими от несъстоятелния длъжник на М. К. суми. Позовал се е на твърдението на управителя на несъстоятелния длъжник – А. М. – че вземанията, предмет на исковете, са осчетоводени, с уточнението че самото осчетоводяване отразява задълженията, но не ги създава, поради което е ирелевантно за спора. Изложени са съображения за неоснователност на възраженията за погасяване на вземанията по давност. Отчитайки, че се касае за необезпечени вземания от трето лице, а не съдружник в „С. С. ООД / н./ , арбитърът е определил и реда за удовлетворяването им по чл.722 ал.1 т.8 и т.9 ТЗ, отразен в диспозитива на решението.

В настоящото производство са събрани доказателства и установени следните релевантни за произнасянето факти :

С молба вх.№ 7127/23.09.2020 г. „С. П. „ЕООД представя оригинал на арбитражното споразумение / по външни белези идентично с представеното копие – стр. пор. № 62 по номерацията на арбитражното дело, приложено към молба на дружеството от 16.05.2018 г. по арбитражното дело / , както и нотариално заверено копие от същото, със заверка от 21.09.2020 г., поради което последното, като доказателство за съществуването на оригинала към дата, предхождаща 18.06.2019 г., е негодно. Същото важи и за представеното с молба от 20.10.2020 г., нотариално удостоверено за вярност с оригинала, копие от арбитражно споразумение, идентично с копие на лист пор. № 40 от арбитражното производство, потвърждаващо съществуването на оригинала към датата на нотариалното удостоверяване - 30.09.2020 г., не и по-рано. Допуснатата по делото съдебно-почеркова експертиза с вещо лице С. Х. , за проверка автентичността на положените подписи, е потвърдила автентичността на арбитражното споразумение, представено в оригинал, с молбата от 23.09.2020 г. / стр. пор. № 62 по номерацията на арбитражното дело /.

С молба от 27.11.2020 г. ответникът „ С. П. „ ЕООД е представил копие от арбитражно споразумение / варианта, приложен към исковата молба до арбитража /, ведно с копие на нотариално удостоверяване върху същото идентичността му с оригинала, към 09.10.2018 г., от Нотариус в провинция О. - К. . Заверката е върху документа на български език, като не отразява участие на преводач / представените превод и декларация от преводача са към 11.11.2020 г., с потвърдена истинност на подписа на същия от Консулската служба на Р. Б. в Торонто на 20.11.2020 г./. Документът, обаче, е легализиран, съответно – от Министерство на външните работи, търговията и развитието на К. към 17.11.2020 г. , с последваща заверка за истинността на подписа и печата, положени от Министерството - от Консулската ни служба в Торонто – на 20.11.2020 г.. С оглед оспорването му от синдика, вкл. досежно компетентността на Нотариус от провинция О. да извършва заверка за истинност на копие с оригинала на документа, преди изменението на Закона за нотариусите от 2020 г., доколкото представените от синдика извлечения от Закона за нотариусите / стар и нов / са изрично оспорени от ответника „С. П. ЕООД, за установяване съдържанието на чуждото право, вкл. относно процедурата при заверка на документи на чужд език, е допусната съдебна поръчка, по която не е постъпил отговор в предоставения, последващо ограничен при условията на чл. 158 ал. 1 ГПК срок. С оглед официалния свидетелстващ характер на нотариалното удостоверяване , на основание чл. 193 ал. 3 ГПК тежестта за оспорване истинността му е на ищеца. Същият не е провел успешно оспорването, поради което следва да се приеме за установена достоверна дата на арбитражното споразумение / във варианта му представен с исковата молба до Арбитража / към датата на нотариалната заверка - 09.10.2018 г. , предходна спрямо датата на откриване производството по несъстоятелност на „С. С. ООД /н./ - 18.06.2019 г.. Допуснатата графологическа експертиза е потвърдила автентичност на подписите в представеното, нотариално заверено от нотариуса при провинция О. - К. на 09.10.2018 г., за вярност с оригинала, копие. Вещото лице, при приемането му и предходно на депозиране на заключението / в о. з. на 26.04.2021 г. / е пояснило, че е допустимо установяване автентичност на подписи от копие на документ, доколкото е ясно самото копие, но с резервата, че се касае за изследване копие на подпис, който, при съвременното развитие на техниката би могъл да бъде механично снет от друг документ, а не автентично положен върху оригинала. Не винаги пренасянето на подпис оставя следи, пояснява експерта.

С писмо на ТАС при НЮФ от 26.08.2019 г., адресирано до временния синдик на „ С. С. „ ООД / н./ - стр. пор. № 174 по настоящото дело, адресатът изрично е уведомен, че в ТАС при НЮФ няма нарочен входящ регистър. Предвид оспорване достоверността на датата на входиране на исковата молба в АС, с приложено към същата, описано като приложение арбитражно споразумение / поради което и тази дата, както и датата на молбата от 16.05.2019 г. ответниците претендират да са достоверни - за съществуването на арбитражното споразумение към всяка от тях / по искане на „С. П. „ЕООД е допусната СТЕ, за проверка на електронните записи в компютърната система, ползвана от секретаря на ТАС при НЮФ – С. П.. Вещото лице Ц. П. е установило, че директорията, съдържаща файлове отнасящи се до арб. дело № 13/2018 г. - вкл. наименовани „ искова молба и доказателства„ и „молба от ищеца с приложения 16.05.2019 г.”, са преместени на дата 18.08.2020 г. . Тази дата се сочи като дата „ created „ – за създаване на файла и дата „accessed” – за последно достъпване до файла. В допълнително заключение и обяснения в съдебно заседание вещото лице е уточнило, че меродавна за установяване съществуването на файловете, преди преместване на директорията, е датата „ modified” – дата на последно направени промени в оригиналния файл, която следва да се интерпретира като последната възможна дата на създаване на оригиналния файл в оригиналната му локация. За релевантните за спора файлове от изследваната директория / „ искова молба и доказателства„ и „молба от ищеца с приложения 16.05.2019 г.”/, датата „modified” e предходна спрямо датата на откриване производството по несъстоятелност на ответното дружество. Изрично е потвърдено, че описаните в исковата молба приложения, вкл. арбитражно споразумение / стр. 40 по номерацията на арбитражното дело / се съдържат във файла « искова молба и доказателства» . Достоверна дата на съществуване, предходна спрямо 18.06.2019 г. , е потвърдена и за други документи по арбитражното дело / п.2 – 8 по описанието в заключението /. Вещото лице е споделило, че принципно е възможно, макар и трудно, манипулиране на данните за датите „created„ и „modified” на файловете, доколкото АС не ползва автоматизирана система за поддържане на регистър, а текстови редактор Word, който не разполага със защитата на предходната, но такава задача не е поставена на експертизата. Допусната до разпит като свидетел, относно причините за преместване на директорията, секретарят на ТАС при НЮФ С. П. потвърждава, че същото се е наложило поради смяна на компютъра с нов. Твърди, че по принцип, след образуване на арбитражното дело от Председателя на АС, е имала задължението да създава електронна папка за делото, със сканиране на документите по същото, вкл. по-късно постъпващите във връзка с делото. В частта им относно причината за преместването, показанията на свидетелката се потвърждават от изявленията на вещо лице П., че преместването на директорията следва с 2-3 дена преинсталацията на компютъра, според неговите инсталационни файлове, което е в потвърждение на тезата за инсталиране на нов компютър.

При така установеното, настоящият състав намира от правна страна следното :

Събраните доказателства, преценени в тяхната съвкупност / установен оригинал на арбитражно споразумение, представено в копие с молбата на ищеца от 16.05.2019 г. по арбитражното дело, заключения на графологическа и компютърна експертизи и свидетелски показания / безпротиворечиво установяват съществуването на арбитражното споразумение, като автентичен документ, към дата, предхождаща датата на откриване производството по несъстоятелност на „С. С. ООД / н./ - 18.06.2019 г.. Независимо че се установяват два различни / с оглед формални разминавания в начина на поставяне на подписите и размера на шрифта / оригинала, доколкото същите са идентични по съдържание, не се касае за обстоятелство, опорочаващо доказателствената им сила на автентични диспозитивни документи. Следователно, не е съществувало основание за сключването му с участието на синдика, на основание чл. 635 ал. 1 пр. второ от ТЗ, респ. не се установява твърдяното от ищеца основание за отмяна на арбитражното решение по чл. 47 ал. 1 т. 1 ЗМТА, а според настоящия състав – по чл. 47 ал. 1 т. 2 пр. първо ЗМТА. Неоснователен е и довода за несключено арбитражно споразумение / в аспект на оспорената автентичност на същото /, като основание за отмяна по чл. 47 ал. 1 т. 2 пр. първо ЗМТА. Доколкото е спорна тезата за безсъмнено установяване на автентичност на подпис от копие на документ / относно арбитражното споразумение, от което е нотариално заверен на 09.10.2018 г. препис от Нотариуса в К. / достатъчна е установената автентичност на оригинала от арбитражното споразумение, представено в копие с молбата от 16.05.2019 г. по арбитражното дело. Дори да не е съществувало към датата на сезиране на арбитража, автентичното арбитражно споразумение от 16.05.2019 г.,предходно на откриване производството по несъстоятелност, би валидирало с обратна сила извършените процесуални действия. С оглед участието на трета, необвързана от арбитражното споразумение страна – синдика, не подлежи на коментар хипотезата на чл. 7 ал.3 ЗМТА, предвид което и настоящият състав е допуснал изследване на релевирани евентуални пороци на арбитражното споразумение.

Посочените доказателства безпротиворечиво установяват и обстоятелството, че арбитражното дело не е недопустимо образувано, последващо на откритото производство по несъстоятелност на „ С. С. ООД / н. /, съгласно чл. 637 ал. 6 ТЗ. Не се доказва манипулирано създаване на документи с недостоверна, спрямо формално посочената, дата, което се потвърждава както от изследваните компютърни следи в деловодната компютърна система на АС, така и от други налични по арбитражното дело доказателства – известия за доставяне на пощенски пратки от „Български пощи„ЕАД, с изрично удостоверяване на съдържание, относимо към арб. дело № 13/2018 г. на ТАС при НЮФ, с предходни на датата 18.06.2019 г. дати на съставяне и връчване, както и банковия документ за платена арбитражна такса на 16.05.2019 г.. С оглед това остават недоказани обстоятелствата, на които ищецът основава твърдение за нищожност на арбитражното решение, на основание чл. 47 ал. 2 ЗМТА. Отделно стои въпросът, че по мнение на настоящия състав хипотезата на чл. 637 ал. 6 ТЗ не обуславя нищожност по смисъла на чл. 47 ал. 2 ЗМТА. В общия исков процес, образувано в нарушение на чл. 637 ал.6 ГПК производство би било недопустимо, като образувано при наличие на процесуална пречка. Контрола за недопустимост на арбитражно решение, по реда на чл. 47 ЗМТА, е ограничен в хипотезата на чл. 47 ал. 1 т. 5 пр. второ ЗМТА – при произнасяне в разрив с диспозитивното начало, при това с отмяна, а не с обезсилване на същото. Нарушението на чл. 637 ал. 6 ТЗ не би могло да се приравни на произнасяне в разрив с диспозитивното начало в процеса, нито има основание да се прилага разширително чл. 47 ал. 1 т. 5 пр. второ ЗМТА. Настоящият състав намира, с оглед целите на чл. 637 ал. 6 ТЗ във връзка с откритото производство по несъстоятелност на длъжника по материално правоотношение, че постановеното, в производство водено в нарушение на разпоредбата , решение само по себе си е валидно, но не би било противопоставимо на кредиторите на несъстоятелността на длъжника - страна в това производство, т. е. не биха настъпили правните последици, предвидени в чл. 637 ал. 4 ТЗ . Същите са приложими само в хипотеза на чл. 637 ал. 1 ТЗ – образувано преди откриване производството по несъстоятелност на длъжника арбитражно производство. Като лишено от установителното действие по чл. 637 ал. 4 ТЗ, с постановено в такова арбитражно производство решение не би могло да се обоснове приемане на присъдените със същото вземания в производството по несъстоятелност, т. е. арбитражното решение не би могло да изпълни функцията на решение по чл. 694 ТЗ.

По мнение на настоящия състав симулативност на арбитражното решение, може да се претендира по общия исков ред, не на основание чл. 47 ал.2 ЗМТА. Но ако би се споделило противното, то следва да се има предвид, че симулативност на конкретното арбитражно решение не е изводима от : 1/ факта на образуването на процесното арбитражно дело, паралелно с подадена от „С. П. ЕООД молба по чл. 625 ТЗ, за откриване производство по несъстоятелност на ответника „С. С. „ ООД и 2/ факта, че в производството по чл. 625 ТЗ молителят – кредитор не е упоменал съществуването на арбитражното дело и предмета му, респ. не се е позовал на предявените в него свои вземания . За кредитора винаги има смисъл от снабдяване с решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо за вземането му – чл. 691 вр. с чл. 637 ТЗ . При това за същия не е бъдещо, сигурно събитие откриването на производство по несъстоятелност на длъжника му, при междувременно течаща погасителна давност, като не е изключен и друг правен интерес от своевременното завеждане на иск за снабдяване с изпълнителен титул, без изчакване резултата от производството по чл. 625 ТЗ. Второто обстоятелство е значимо в аспект на непредявена в производството по чл. 625 ТЗ материалноправна легитимация на „ С. П. „ ЕООД с вземанията, предявени в арбитражното производство - значителни по размер, спрямо заявените с молбата по чл. 625 ТЗ – само 1 956,88 евро, като се съобрази, че макар да не формира сила на пресъдено нещо за вземането на кредитора, относно установяване състоянието на неплатежоспособност значителните по размер вземания на „ С. П. ЕООД, предявени в арбитражното производство, биха могли да имат съществено значение. Последното, обаче, е от естество да породи единствено съмнение , не и обоснован извод за водене на арбитражното дело с различна от присъщата му цел, без желание за обвързване на всяка от страните с правните му последици.

Несъстоятелно е възражението на синдика на „ С. С. „ ООД / н./, за нарушение по смисъла на чл. 47 ал. 1 т. 4 пр. първо ЗМТА, поради неуведомяването му за назначаване на арбитъра З. О., предходно на конституирането му като страна в спора. Чл. 47 ал. 1 т. 4 пр. първо ЗМТА визира нарушение, значимо спрямо страна, с право да участва при формирането на арбитражния орган, какъвто не е настоящия случай. Конституирането на синдика като страна, в защита интересите на кредиторите на несъстоятелността на длъжника – страна в материалноправния спор, е специфична хипотеза, която законодателят не би могъл да е имал предвид при създаването на чл. 47 ал. 1 т. 4 ЗМТА. В качеството на конституирана по силата на закона страна – чл. 637 ал. 3 т. 1 ТЗ в случая – без да е страна по арбитражното споразумение, синдикът не получава право да ревизира вече постигнати уговорки на страните по материалния спор, свързани с избора на арбитража, сформирането на арбитражния орган и приложимата арбитражна процедура. При това, в конкретното арбитражно споразумение е постигнато съгласие относно състава на АС – едноличен, Председателя на ТАС при НЮФ към момента на подаване на исковата молба, какъвто няма спор, че към 08.10.2018 г. се явява З. О.. Отнапред определяемия състав на арбитражния орган изключва, освен по взаимно съгласие на страните по арбитражното споразумение, каквато синдикът не е, друга, още повече повторна, спрямо вече проведената, процедура за конституирането му, съответно определяне на друг състав.

По основанието по чл. 47 ал. 1 т. 6 ЗМТА са изложени няколко самостоятелни довода :

Несъстоятелен е довода, основан на късното заплащане на дължимата арбитражна такса. Арбитражният съд е частноправен субект и по отношение на възнаграждението за работата си, осигуряващо и организацията и функционирането му – чрез събираните арбитражни такси, е свободен в преценката си относно надлежното изпълнение на това задължение, стига да не нарушава права на страните в процеса, третирайки ги неравностойно по повод същото. Сроковете за заплащане на арбитражните такси са единствено с оглед обосноваване на основателен отказ за разглеждането на спора от арбитражния съд, поради бездействието на ищеца, спрямо който имат дисциплинираща функция.

Неотносими към нарушение на арбитражната процедура, съгласно чл. 47 ал. 1 т. 6 пр. второ ЗМТА са доводите, че синдикът не е бил уведомен за извършените, след спиране на арбитражното дело по силата на закона – чл. 637 ал. 1 ТЗ – процесуални действия : размяна на книжа и прието изменение на исковете. Не се касае за същинско изменение на исковете, тъй като заявените с исковата молба претенции – вкл. за договорна, а не законна лихва след подаване на исковата молба / извън контрола в настоящото производство е допустимостта на такава / - единствено са превалутирани в лева, съгласно пар.2 от ДР на ТЗ, съответно са заявени конкретни петитуми на формирана договорна лихва и за период след подаването на исковата молба до датата на откриване производството по несъстоятелност на длъжника. След 18.06.2019 г. по арбитражното дело са постъпили молби от „С. П. „ ЕООД с доказателства относими към предпоставките за спиране по чл. 637 ал.1 ТЗ, с оглед откритото производство по несъстоятелност на ответника, както и за предпоставките за последващо възобновяване на производството, с конституиране на синдика на „С. С. ООД /н./, т. е. не се касае за процесуални действия по разглеждането на правния спор, при това в несъответствие с конкретно посочени разпоредби на приложимата арбитражна процедура, още по-малко за обстоятелства, които не са били известни на синдика.

Основателно е, обаче, възражението за нарушение на чл. 47 ал. 1 т. 6 пр. второ ЗМТА във връзка с чл. 22 и чл. 24 предл. трето от ЗМТА, което основание санкционира арбитражна процедура, проведена в несъответствие със споразумението между страните, а ако такова липсва – съобразно разпоредбите на ЗМТА, в съответната му част – глава V . В тази връзка : чл. 47 ал. 1 т. 6 пр. второ ЗМТА следва да се възприеме корективно, досежно смисъла на предлога „на„ пред „арбитражната процедура” в текста на разпоредбата, като се съобрази съдържанието на чл. V ал. 1 б. ”г” от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, от която основанието за отмяна е припознато във вътрешния ни правов ред. Разпоредбата визира основание, относимо към съдържанието на арбитражната процедура в цялост, като производство по разглеждането на спора, в който смисъл следва да се възприема и израза „сформиране на арбитражната процедура„ – съдържание на същата във всеки един момент от производството. Така същото е коментирано и във формираната съдебна практика на ВКС : основанието касае приложимия процесуален ред за разглеждане на делото, не и евентуални процесуални нарушения, водещи до неправилност на арбитражното решение, т. е. всяко отклонение от същата, независимо от рефлектирането му върху правния резултат / решения по т. д.№ 920/2012 г.,т. д.№1546/2018 г. и т. д.№ 246/2017 на ІІ т. о. и т. д.№ 2651/2014 г. на І т. о. на ВКС /. Уредбата на това основание е принципно с диспозитивни норми, от съдържанието на които страните могат да се отклонят чрез сключеното помежду им споразумение, вкл. и чрез непротивопоставяне на допуснато нарушение в хода на арбитражното производство – изрично писмено и веднага, в който смисъл е чл. 4 ал. 5 от Правилника на ТАС при НЮФ . Тази уредба, обаче, както изрично повелява чл.24 пр. трето ЗМТА, съответно възпроизведено и в Правилника / чл. 4 ал.3 вр. с ал. 2 / - е подчинена на императивното правило за осигуряване равна възможност за защита на всяка от страните в процеса, от което те не могат да се отклонят – предварителен отказ от такова право би бил недействителен / аналогично и тълкуването на чл.V ал. 1 б.”г” от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, идентичен по съдържание с чл. 47 ал. 1 т. 6 ЗМТА, дадено от проф. Ж. С. в „Арбитраж по частноправни спорове” , изд. Сиела, 1997 г.,стр. 163, като се има предвид редакцията на чл. 47 ЗМТА, съобразена в становището – в сила до изм. обн. ДВ бр. 38/17.04.2001 г.,според която настоящата т.6 е т.5 /. Със или без уговорен от страните процесуален ред за разглеждане на спора помежду им от арбитраж, същият е подчинен на императивната в тази си част норма на чл. 24 ЗМТА – равна възможност за защита на всяка страна, гарантираща спазването на състезателното начало в процеса. На още по-голямо основание този принцип следва да бъде приложен в настоящата, специфична хипотеза - спрямо страна, чужда на материалното правоотношение – предмет на спора, поради което не е страна и по арбитражното споразумение, каквато е синдика на несъстоятелния длъжник, конституиран по силата на закона.

В конкретния случай, с арбитражното споразумение страните са уговорили разглеждане на спора в съответствие с Правилника на ТАС при НЮФ, в тяхно отсъствие и въз основа на изрично изброени по вид доказателствени средства – писмени доказателства, заключения на назначени от арбитража вещи лица, писмени свидетелски показания и писмени становища на страните. Признанието не е изрично упоменато като доказателствено средство, но само на това основание не би могло да се съобразява като нарушение на арбитражната процедура в отношението между страните по арбитражното споразумение, вкл. с оглед приложението на чл. 4 ал. 5 от Правилника на ТАС при НЮФ – непротивопоставяне на която и да било от тях срещу същото – изрично, писмено и веднага. Синдикът по начало не е обвързан с арбитражното споразумение и не би могъл да се позовава на нарушение на уговорки в същото, сключени в отклонение от диспозитивни норми на ЗМТА относно арбитражната процедура. Не така стои въпроса с императивни разпоредби на същата предвидени в ЗМТА, уговорки на страните по арбитражното правоотношение в противоречие с които не следва да бъдат съобразявани, а и в конкретния случай - няма. Чл. 4 ал. 3 вр. с ал. 1 и чл. 40 ал. 1 от Правилника на ТАС при НЮФ изрично предвиждат осигуряване равни възможности за защита на страните в арбитражното производство, респ. възможност всяка от тях да посочи доказателства по възраженията си. В аспект на последното, настоящият състав съобрази следното :

Правнорелевантните правопораждащи факти, относими към всяка от предявените в обективно кумулативно съединение претенции на ищеца „ С. П. ЕООД, като основаващ материалноправната си легитимация на цедирано вземане от М. К. с длъжник „ С. С. „ ООД / н. / , са : сключен между М. К. и „С. С. ООД договор за заем / като реален договор - с предаване на претендираната сума от заемодател на заемател /, безсрочен, възмезден – при уговорена изначално възнаградителна лихва, в последващо признатия съответен процент на ден върху главницата. Относно тези основни, правопораждащи за всички претенции факти, както и по отношение на автентичността на оспорените доказателства, вкл. относно последващо постигнати уговорки във връзка с изпълнението на твърдяното за възникнало между ищеца и ответника в арбитражния спор договорно правоотношение, арбитърът се е позовал единствено на признание за факти от страните по материалното правоотношение / паричните преводи са наредени от трето лице, без доказателства за вътрешните му отношения със заемодателя, няма и доказателство за изначално уговорените условия на договора за заем /. Признанието на факти, при това с доказателствена стойност само за неизгодни за признаващата страна такива, е противопоставимо доказателствено средство между страните по правоотношението и напълно негодно и непротивопоставимо на трети за същото лица, оспорващи тези факти. Спрямо конституирания синдик на „С. С. ООД /н./ признанията на ответните страни нямат доказателствена стойност, бидейки равносилни на твърдение за факт, каквато е спрямо него доказателствената стойност и на коментирания от арбитъра „установителен договор„ между М. К. - частен праводател на „С. П. ЕООД, едноличен собственик на капитала и представляващ същото дружество и „С. С. ООД /н./, относно съществуването на заемни правоотношения между последното и М. К.. Настоящият състав не коментира - като относимо към процесуално нарушение, пряко свързано с преценката за правилността на арбитражното решение, изключена от обхвата на настоящото произнасяне - какво би било надлежното разпределение на доказателствената тежест в процеса, нито коментира съдържанието на исканите от синдика на „С. С. ООД / н./ доказателства, нито доказателствената стойност на самите признания, преценявана по принцип с оглед всички останали доказателства по делото и единствено за неизгодните за признаващата страна факти, съобразно конкретиката на спора. Арбитражният съд се е произнесъл въз основа на доказателства, обвързващи с фактически констатации само част от страните в процеса и практически без доказателства, обвързващи с фактически констатации по съществото на спора третата страна – синдика, участващ в защита интересите на кредиторите на несъстоятелността, като техен процесуален субституент , в ъ п р е к и активното процесуално поведение на същия, за осигуряване на доказателства в подкрепа на възраженията му. Този резултат - на неравностойно третиране на страните при упражняване на процесуалните им права – е напълно неприемлив и в явен конфликт с принципа за равно право на защита, залегнал изрично с чл. 22 и чл. 24 пр. трето ЗМТА. С оглед установеното основание за отмяна на арбитражното решение по чл. 47 ал. 1 т. 6 ЗМТА, не следва да се разглежда евентуалното спрямо същото / като относимо към част от диспозитива на арбитражното решение / основание за отмяна по чл. 47 ал . 1 т. 5 ЗМТА.

Предвид гореизложеното, арбитражното решение следва да се отмени, на основание чл. 47 ал. 1 т. 6 пр. второ ЗМТА , като делото се върне за ново разглеждане от ТАС при НЮФ, при осигуряване равно право на защита в процеса на синдика на „С. С. „ ООД /н./. С оглед основанието за отмяната не подлежат на възмездяване понесените от ищеца разноски, като същите бъдат съобразени при постановяване на новото арбитражно решение, с оглед изхода на спора. Ответниците „С. П. ЕООД и „С. С. ООД / н. / следва да заплатят държавната такса за разглеждането на делото, в размер на 4 % върху цената на исковете, с общ размер от 6 135 065,58 лева или сумата от 245 402,62 лева.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Р Е Ш И

ОТМЕНЯВА, на основание чл. 47 ал. 1 т. 6 предл. второ ЗМТА, постановеното на 06.11.2019 г. решение по арбитражно дело № 13/2018 г. на Търговски арбитражен съд при Национална юридическа фондация / ТАС при НЮФ /.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от ТАС при НЮФ.

ОСЪЖДА „С. П. ЕООД и „ С. С. „ ООД /н./ да заплатят по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за производството, в размер на 245 402,62 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: