О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
гр. София, 26.04.2022г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на тринадесети април, две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. В.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
ИВАНКА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Ангелова т. д. № 531/2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ви-Макс-2008“ЕООД против Решение № 670 от 08.11.2021г. по в. т.д. № 181/21г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 2900 от 18.12.2020г. по т. д. № 173/ 2020г. на Благоевградски окръжен съд, с което на основание чл.517, ал.4 ГПК е прекратено търговско дружество „Ви-Макс-2008“ЕООД по иск на „Ф. Х. Б. ООД.
В касационната жалба се поддържа неправилност на атакуваното въззивно решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, както и че е постановено при очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. Касаторът излага доводи за липса на преценка от въззивния съд за наличието на правен интерес от водене на делото, а именно, доколко прекратяването на дружеството ще доведе пряко и косвено до удовлетворяването вземанията на ищеца, имащ качеството на кредитор, какъвто бил смисълът на разпоредбата на чл.517, ал.4 ГПК, неправилно тълкувана при посочване изискуемите кумулативни предпоставки за уважаване на иска. Не били събирани, разглеждани и обсъждани доказателства за това дали ответното дружество изобщо притежава имущество, от което кредиторът да може да се удовлетвори. Актът по същество бил постановен на основание искова молба, в която не се съдържа никакво изложение на обстоятелства съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1,т.4 ГПК, на които да се основава искът, като не били давани указания в тази насока.
Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК формулира следните въпроси, а именно: „1. Длъжен ли е съдът да уважи предявения иск с правно основание чл.517, ал.4 ГПК ако това няма да доведе до реално удовлетворяване на вземанията на взискателя по образуваното дело? 2. Представлява ли релевантен за успешното провеж - дане на иска по чл.517, ал.4 ГПК фактът, че дружеството – ответник по иска няма имущество, с което да бъде удовлетворен взискателят чрез продажба на дружествените дялове? 3. Следва ли дружеството – ответник в произ - водството по чл.517, ал.4 ГПК да доказва отрицателния факт, че няма имущество?“ Поддържа очевидна неправилност на въззивното решение, поради наличие на очевидно тежък, квалифициран състав на неправилност, изразяващ се в нарушение на основните начала на гражданското съдо - производство /принцип за равенство на страните, принцип на диспози - тивното начало и други/.
Ответникът по касационната жалба „Ф. Х. Б. ООД, депозира писмен отговор, като изразява становище за отсъствието на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съответно – за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установени абсолютните процесуални предпоставки за предявяване на иска за прекратяване на търговско дружество по чл.517, ал.4 ГПК – ищецът да има качеството на взискател; наличие на висящо изпълнително произ - водство; изпращане на съдебния изпълнител на запорно съобщение до Агенция по вписванията и вписване на запор върху дяловете на длъжника; овластяване на взискателя от съдебния изпълнител да предяви иск за прекратяване на дружеството, в което длъжникът притежава запорираните дялове, ако вземането, предмет на принудителното изпълнение, до този момента на е удовлетворено. Данни за погасяване на дълга по изпълни - телния лист не били събрани, въз основа на което е прието, че същият не е погасен, което въззивният съд е приел, че представлява единственият релевантен за исковия процес факт, наличието на който би довело до неоснователност на иска по чл.517, ал.4 ГПК и неговото отхвърляне. За безспорно и надлежно установено по делото е прието качеството на ищцовото дружество на взискател по изпълнително дело № 720 от 2020г. на ЧСИ Б. В., висящо и непрекратено; наличие на изрично овластя - ване на ищеца от съдебния изпълнител да предяви иск за прекратяване на ответното дружество, направено с постановление от 07.10.2020г.; вписан запор върху дружествените дялове на ответника. От значение за успешното провеждане на иска по чл.517, ал.4 ГПК въззивният съд е посочил условието дали лицето, което притежава всички дружествени дялове от капитала на едно търговско дружество е длъжник по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, доколкото отговаря за изпълнението на задължението си към взискателя с цялото си имущество. За установени по делото са приети и предпоставките на чл.517, ал.4 ГПК за възникване правото на взискателя да прекрати търговско дружество с правноорганизационна форма ООД, а именно, че длъжникът по изпълнението притежава всички дялове от капитала на ответното дружество, чието прекратяване се иска, че изпълнението по образуваното и висящо изпълнително дело е насочено върху всички дялове от капитала на ответното дружество и че вземането на взискателя не е удовлетворено до приключване на първото по делото заседание. За неоснователно е намерено възражението на ответното дружество за неоснователност на иска, с оглед обстоятелството, че управителят на дружеството М. Т. Д. не е единствен длъжник по изпълнителния лист и не са насочени претенции срещу главния длъжник. След установяване, че длъжниците са осъдени солидарно, въззивният състав, позовавайки се на разпоредбата на чл.122, ал.1 ЗЗД, е обосновал правото на кредитора на избор срещу кого от длъжниците да насочи изпълнението на цялото задължение. За неосно - вателно е намерено и оплакването срещу приетото от окръжния съд наличие на тъждество между длъжника – физическото лице М. Т. Д. и юридическото лице – „Ви Макс-2008“ЕООД, на което дружество последният е управител и едноличен собственик на капитала. Обсъдено е, че твърдението не намира опора в закона, тъй като произ - водството по чл.517 ГПК е специфичен способ за принудително изпълнение и след като длъжникът притежава дялове в дружество с ограничена отговорност, то те са част от имуществото му, върху което кредиторът има право да насочи изпълнение и да се удовлетвори от стойността им.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба от значение за изхода на спора един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т. т. 1-3 на чл.280, ал.1 ГПК. В съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, от значение за изхода на спора са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуа - лизиран чрез основанието и петитума на иска, обусловили правната воля на съда.
Формулираните от касатора материалноправни и процесуалноправни въпроси с оглед и на доводите в изложението и в касационната жалба се свеждат до обобщения и прецизиран от настоящия състав въпрос за нали - чието на правен интерес на взискател по иск с правно основание чл.517, ал.4 ГПК за прекратяване на дружество, в което длъжникът притежава всички дялове, за което не е установено дали притежава имущество, от което взис - кателят да се удовлетвори, като абсолютна предпоставка за правото на иск по чл.517, ал.4 ГПК. С такъв въпрос съставът на САС не е бил сезиран, не е разпределял доказателствена тежест, не се е произнасял, съответно право - раздавателната му воля не се е формирала на база неговия отговор. Въпреки това, изведен по посочения начин, въпросът се свежда до правния интерес от иска по чл.517, ал.4 ГПК на дружество с неустановено имущество, т. е. касае допустимостта на иска, за което ВКС следи служебно, следва да се отбележи, че това дали дружеството ответник разполага с имущество, съот - ветно каква е стойността на ликвидационния дял срещу който се насочва изпълнението, е изцяло извън преценката за допустимостта и основател - ността на иска по чл.517, ал.4 ГПК. Същият е относим до ефективността на изпълнението, което следва уважаването на иска, т. е. въпросът е без значение за изхода на спора, предмет на исковото производство.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основа - нието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен кон - трол проверка за правилност на акта. Такъв порок би бил налице, ако въззивният съд е приложил отменен закон, ако е приложил закона в про- тиворечие с неговия смисъл или е формирал изводите си в явно противоре - чие с правилата на формалната логика, каквито не се установяват.
Поради изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При този изход на делото жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на другата страна съдебни разноски за касационното произ - водство в размер на 800 лв., заплатено адвокатско възнаграждение
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 670 от 08.11.2021г. по в. т.д. № 181/21г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Ви-Макс-2008“ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „П. Х. № 45 да заплати на „Ф. Х. Б. ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], ул.“Проф. Х. Д. № 11, вх.Е, офис 6 разноски за касационното производство в размер на 800 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.