Р Е Ш Е Н И Е

№ 119

[населено място], 26.04. 2022 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

АННА БАЕВА

след като разгледа, докладваното от съдията Недкова т. д. № 1082/2019г. по описа на съда, приема за установено следното:

Производството е по чл. 247 ГПК.

С решение № 188 от 29.12.2020г. по настоящото дело, след отмяна на решение № 265 от 26.11.2018г. по в. т.д. № 260/2018г. на Апелативен съд – Велико Търново в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 59 от 30.04.2018г. по т. д. № 184/2017г. на Окръжен съд – Русе в частта за признаване за установено по исковете по чл.71 ТЗ на Б. Б. Н., П. Б. Н., Б. Б. Н., действащи чрез своята майка и законен представител Аена П. Д., срещу „МЕСОКОМБИНАТ РУСЕ” АД, че всяка от тях притежава по 667 броя поименни акции от капитала на „МЕСОКОМБИНАТ РУСЕ” АД, тези искове са отхвърлени, като ищците са осъдени да заплатят на „МЕСОКОМБИНАТ РУСЕ” АД, ЕИК[ЕИК], сумата от 11634 лева - направени разноски за всички инстанции.

Върховният касационен съд служебно констатира наличие на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по настоящето дело в производството по чл.290 ГПК решение № 188 от 29.12.2020г., изразяваща се в несъответствие между формираната от съда в мотивите на акта воля и изявената такава в диспозитива му относно отговорността за разноските. В мотивите е прието, че тази отговорност се носи от ищците, а не от ответното дружество, предвид отхвърлянето на исковете им по чл.71 ТЗ, което включва и недължимост от ответното дружество на държавната такса, за която то е осъдено с първоинстанционното решение по реда на 78, ал.6 ГПК, с оглед освобождаването на ищците от внасянето й по реда на...