Р Е Ш Е Н И Е

№ 44

[населено място], 20.04.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б. ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

при участието на секретаря П. П. като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 378 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Подадена е касационна жалба от „Риск инженеринг - Д“ЕООД /н/, представлявано от синдика В. М., против решение № 2453/08.11.2019г. по т. д.№ 3960/2018г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 803/19.04.2018г. по т. д.№ 1501/2017г. на Софийски градски съд, ТО, VI- 10 състав са обявени за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на[Фирма 2] /н/, на основание чл.59, ал.5 от ЗБН, следните прихващания, извършени с изявления: № 9710 от 23.10.2014г. за сумата 661 122,53лв.; № 9707 от 23.10.2014г. за сумите 2 497,17лв. и 6 250 евро; № 9713 от 23.10.2014г. за сумите 2 000,85 лв. и 6 250 евро; № 9709 от 23.10.2014г. за сумите 51 410,75лв. и 1 544 евро; № 9712 от 23.10.2014г. за сумата 586 643,75лв.; № 9963 от 28.10.2014г. за сумата 229 000 евро; № 9962 от 28.10.2014г. за сумата 220 000 евро; № 9788 от 24.10.2014г. за сумата 24000лв.; № 9789 от 24.10.2014г. за сумата 141 000 щатски долара; № 9779 от 24.10.2014г. за сумите 82 000 евро и 248 000лв.; № 9873 от 27.10.2014г. за сумата 51 000 евро и № 9960 от 28.10.2014г. за сумите 400 000 евро, 2311000 евро и 13 000 евро.

В касационната жалба се поддържа становище за неправилност на въззивното решение. Касаторът счита, че е приложима редакцията на чл.59, ал.5 ЗБН до изменението обн., ДВ, бр.98/2014г. В противен случай кредиторите на банката с извършени прихващания се превръщат в нейни длъжници с незабаво изискуми задължения в размер многократно по-висок от очаквания, а от друга страна с обратна сила се заличават вземанията, които те са имали спрямо банката, без възможност да ги реализират. Навежда подробни аргументи, че актуалната редакция на чл.59, ал.5 ЗБН е неприложима, тъй като противоречи на Конституцията на РБ и на ЕКЗПЧОС. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго за отхвърляне на иска по чл.59, ал.5 ЗБН или да се върне делото на САС. Претендира присъждане на разноски.

Ответниците по касационната жалба - синдиците на „Корпоративна търговска банка”АД (н), в писмения отговор и в съдебно заседание оспорват основателността на жалбата. Навеждат доводи, че приложимата редакция на нормата е тази след измененията, тъй като прихващанията са извършени след 20.06.2014г. – началната дата на неплатежоспособността на банката. В сила е и нова редакция на чл.64, ал.2 ЗБН / ДВ, бр.83/2019г./, която е в защита интересите на кредитори, чиито прихващания са обявени за недействителни. В съдебно заседание пълномощниците излагат становище, че дори и да се приложи предходната редакция на чл.59, ал.5 ЗБН, то под „длъжник“ следва да се разбира не само банка.

Касационен контрол е допуснат на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: Коя е приложимата редакция на чл.59, ал.5 Закона за банковата несъстоятелност към прихващанията, извършени преди изменението със Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на РБългария за 2014г. /ДВ, бр.98 от 21.11.2014г./, вр. с §8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност /ДВ, бр.22 от 13.03.2018г./?

Като взе предвид становищата на страните и по реда на чл.290, ал.2 ГПК извърши проверка по заявените основания за касиране на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т. о. приема следното:

За да отмени първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен като неоснователен главният иск на основание чл.59, ал.5 ЗБН и да обяви за недействителни процесните прихващания по отношение на кредиторите на „КТБ“ АД /н/, въззивният съд е приел, че съгласно §8 от ПЗР на ЗИДЗБН /ДВ, бр.22 от 13.03.2018г./ нормата на чл.59, ал.5 ЗБН, в редакцията на ЗИДЗБН /ДВ, бр.98 от 28.11.2014г./, се прилага за прихващанията, извършени след 20.06.2014г. Стига до краен извод, че извършените от „Риск инженеринг - Д“ЕООД /н/ прихващания, съобщени на „КТБ“ АД /н/ на 23.10.2014г., 24.10.2014г., 27.10.2014г. и на 28.10.2014г., са относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността. С оглед уважаването на главния иск въззивният съд е отменил първоинстанционното решение по евентуалните искове с правно основание чл.59, ал.2 и ал.3 ЗБН.

Изводите си САС е обосновал с предвиденото служебно вписване в списъците по чл.64 ЗБН на тези кредитори, които не са предявили пред синдиците на банката вземанията си, смятайки ги за погасени чрез прихващане, както и предвид липсата на противоречие между §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН с чл.1 от Допълнителния протокол№1 към ЕКЗПЧОС. Според САС се касае до допустима намеса на държавата – мярката се съдържа в закон, налице е легитимна цел, доколкото чрез нея се защитава интереса на всички кредитори на несъстоятелността на банката за справедливо и съразмерно удовлетворяване на вземанията им, предвидена е адекватна защита за извършващите прихващане и мярката не представлява прекомерна тежест за последните.

По правния въпрос настоящият състав на ВКС намира следното:

Към датата извършване на спорните прихващания, редакцията на чл.59, ал.5 ЗБН е: „Недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения”. След тази дата, законодателят е изменил (ДВ, бр.98 от 28.11.3014 г.)

разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН, като новата редакция гласи: „Недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката:

1. след началната дата на неплатежоспособността;

2. след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества датата по т. 1.”

Искът е предявен на 20.04.2017г. и се основава на новата (към този момент) редакция на закона, като ищцовата теза е, че именно тя е приложима. Поддържа в процеса, че дори да се приеме, че приложима е предходната редакция, то и в този случай искът би бил основателен. Преди постановяване на въззивното решение с § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН (ДВ бр.22/2018 год.), законодателят е придал обратно действие на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН в редакцията й от ДВ, бр.98 от 28.11.2014 год.

След депозирането на касационната жалба и образуването на настоящето дело на ВКС, със свое Решение № 8/27.05.2021 год. по к. д.№ 9/2020 год., КС на РБ е приел, че разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН (ДВ, бр.22/2018 год.) е противоконституционна.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в решение №60114 от 09.12.2021 г. по т. д.№1512/2020 г. на ВКС, I т. о., решение №60156 от 15.12.2021 г. по т. д.№2317/2020 г. на ВКС, I т. о., решение №60147 от 14.01.2022 г. по т. д.№1757/2020 г. на ВКС, II т. о., решение №16 от 09.03.2022 г. по т. д.№2030/2020 г. на ВКС, II т. о. и мн. др. Съгласно дадените от ВКС разрешения, които се споделят изцяло и от настоящия състав, нормата на чл.59, ал.5 от ЗБН, която предвижда възможност, при точно определени предпоставки, да се иска обявяване за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на прихващанията, извършени след началната дата на неплатежоспособността на банката, има материалноправен характер. Компенсацията /прихващането/ е институт на материалното право, регламентиран в чл.103 и сл. от ЗЗД като способ за погасяване на задълженията, поради което предпоставките за надлежното му упражняване, респ. за обявяването на неговата недействителност, се регламентират от материални норми. Материалноправният характер на нормата на чл.59, ал.5 от ЗБН предпоставя прилагането й занапред - спрямо юридически факти и породените от тях правоотношения, които възникват и се осъществяват след влизането й в сила, като при изменение на материалноправна норма /какъвто е случаят с изменението на чл.59, ал.5 от ЗБН с ДВ, бр.98/2014 г. в сила от 28.11.2014г./, новата регулация следва да бъде зачетена и приложена за юридически факти и произтичащи от тях правни последици, възникнали след влизане в сила на изменението. Изключение от това правило възниква единствено, когато законодателят е придал изрично обратно действие на изменението на материалноправната норма. С обявяването за противоконституционна на разпоредбата на §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /обн. ДВ, бр.22/2018г., доп. ДВ, бр.33/2019 г./, с решение №8/27.05.2021 г. по конст. д.№9/2020 г. на Конституционния съд на РБ, е отпаднало придадането с последната обратно действие на чл.59, ал.5 от ЗБН, поради което в новата си редакция нормата действа занапред и е приложима само за правоотношения, възникнали след влизането й в сила на 28.11.2014 г. Що се отнася до предпоставките, обуславящи относителната недействителност на прихващанията, извършени преди 28.11.2014 г. /при липсата на изрично предвидено обратно действие на изменението на закона/, приложими са действащите норми в редакцията им към момента на компенсационното изявление и достигането му до насрещната страна. Моментът на възникване правото на активно легитимираната страна да подаде иска за обявяване на относителна недействителност на прихващанията, не може да се отъждествява с материалните предпоставки за действителност или недействителност на осъществяване на прихващането по чл.59 от ЗБН и не превръща нормата в процесуалноправна, поради което самият факт, че правото на иск възниква в по-късен момент, не може да придаде обратно действие на изменената материалноправна норма. В този смисъл и отговорът на правния въпрос е, че при предявен по реда на чл.62, ал.1 ЗБН иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН за оспорване законосъобразността на прихващания, извършени преди промяната, обнародвана в ДВ бр.98 от 28.11.2014 г., приложима е тази редакция на закона, която е била актуална към датата на тяхното извършване.

По основателността на касационната жалба:

С оглед отговора на правния въпрос, следва да се прецени правилността на въззивното решение спрямо редакцията на закона към 23.10.2014г., 24.10.2014г., 27.10.2014г. и на 28.10.2014г., т. е. първоначалната редакция на чл.59, ал.5 ЗБН /ДВ, бр.92/2002г./

Основният спор по прилагането й произтича от тълкуването на термина „длъжник” оттам – нейния обхват спрямо страната, инициирала прихващането, което е предмет на този спор. Въпросът дали прихващането е извършено след началната дата на неплатежоспособност е вторичен и произнасяне по него се дължи в случай, че се прецени чия инициатива за прихващане в този период би била недействителна.

Независимо, че едната от страните по прихващането е в производство по несъстоятелност и предназначението на иска е за попълване масата на несъстоятелността – разд.ІІІ ЗБН, преценката на материалното правоотношение се извършва по правилата на квалифициращия го закон – в случая чл.103-104 ЗЗД. При прихващането, всяка от насрещните страни има качеството и на кредитор, и на длъжник и всяка от тях е легитимирана да отправи изявление за прихващане. В случая, това е сторил касаторът в качеството му на кредитор по цедирани вземания спрямо длъжника КТБ и няма спор, че активното вземане е било изискуемо. Няма спор, че длъжникът по това вземане КТБ, е имал качеството на кредитор на касатора по насрещни (пасивни) компенсируеми вземания, т. е. материалните предпоставки за възникване на погасителния ефект по чл.104 ал.2 ЗЗД са били налице. По смисъла на приложимата редакция на ал.5 на чл.59 ЗБН, под „длъжник“ законодателят визира банката, с оглед регламентираните в ЗБН участници в производството по този закон – кредитори и банка, а и по ЗБН длъжник в несъстоятелността е винаги банката. Следователно, съгласно посочената, приложима редакция на чл.59, ал.5 от ЗБН, относително недействителни са само прихващанията, извършени от банката след посочената в нормата дата, като процесното прихващане не попада в този кръг. В случая, правото на прихващане е упражнено от касатора, който е и кредитор на банката, като възможността това прихващане да е предмет на конститутивен иск по чл.59, ал.5 от ЗБН е въведено с последващото изменение на разпоредбата, в сила от 28.11.2014г. Следва да се отбележи, че различният предмет на прихващанията, които биха могли да бъдат обявени за относително недействителни по реда на чл.59, ал.5 от ЗБН в редакциите преди и след 28.11.2014 г., е изтъкнат и в мотивите на решението на по конст. дело № 9/2020 г. на КС на РБ, в които е посочено, че чрез преуредените с §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН правоотношения се засягат вече придобити права при действието на старата редакция на чл.59, ал.5 от ЗБН от лица, освободили се от задълженията си чрез прихващане със свои насрещни вземания към банката.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав счита, че искът с правно основание чл.59 ал.5 (изм.) ЗБН е неоснователен, който резултат не съвпада с въззивното решение. Решението на САС следва да се отмени и вместо него да се постанови друго за отхвърляне на иска по чл.59, ал.5 ЗБН. Предвид отхвърлянето на този иск се възстановява висящността на евентуалните искове по чл.59, ал.2 и 3 от ЗБН. Тъй като последните не са били разгледани от въззивната инстанция, делото следва да се върне за произнасяне по тях от друг състав на Софийски апелативен съд.

При новото разглеждане на спора, на основание чл.294, ал.2 от ГПК, въззивният съд ще следва да се произнесе и по отговорността за разноски и за настоящото производство.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на Първо отделение,

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 2453/08.11.2019г. по т. д.№ 3960/2018г. на Софийски апелативен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ срещу „Р. И. – Д“ЕООД иск по чл.59, ал.5 от ЗБН за обявяване на недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката, на прихващания, извършени с изявления: № 9710 от 23.10.2014г. за сумата 661 122,53лв.; № 9707 от 23.10.2014г. за сумите 2 497,17лв. и 6 250 евро; № 9713 от 23.10.2014г. за сумите 2 000,85 лв. и 6 250 евро; № 9709 от 23.10.2014г. за сумите 51 410,75лв. и 1 544 евро; № 9712 от 23.10.2014г. за сумата 586 643,75лв.; № 9963 от 28.10.2014г. за сумата 229 000 евро; № 9962 от 28.10.2014г. за сумата 220000 евро; № 9788 от 24.10.2014г. за сумата 24000лв.; № 9789 от 24.10.2014г. за сумата 141 000 щатски долара; № 9779 от 24.10.2014г. за сумите 82 000 евро и 248 000лв.; № 9873 от 27.10.2014г. за сумата 51 000 евро и № 9960 от 28.10.2014г. за сумите 400 000 евро, 2311000 евро и 13000 евро.

Връща делото на друг състав на Софийски апелативен съд за разглеждане на евентуално съединените искове по чл.59, ал.2 и 3 от ЗБН.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.