№ 162

София, 20.04.2022 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети април през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 4659 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Община Ловеч, чрез пълномощника й адвокат И. Х., против решение № 108 от 23.08.2021 г., постановено по гр. д. № 248 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Ловеч, с което е потвърдено решение № 260058 от 24.03.2021 г. по гр. д. № 1889/2020 г. на Районен съд - Ловеч за отхвърляне на предявения от Община Ловеч против „Обединена българска банка“ АД, гр. София и „Алги“ ЕООД, гр. Варна иск по чл. 440 ГПК за признаване за установено, че „Алги“ ЕООД, длъжник по изпълнително дело № 1007/2016 г. на ЧСИ с рег. № *** към датата на вписване на възбраната – 15.09.2011 г. – от „ОББ“ АД не е бил собственик на поземлен имот с идентификатор 67948.500.99 и построената в имота сграда с идентификатор 67948.500.99.1, находящи се в с. Соколово, Община Ловеч.

„Обединена българска банка“ АД, гр. София, чрез старши юрисконсулт Н. Н., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.

„Алги“ ЕООД, гр. Варна не е изразило становище по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съдебен състав съобрази следното:

В касационната жалба не е оспорена приетата от въззивния съд фактическа обстановка, а именно: На 27.03.2009 г., между Общински съвет Ловеч, в качеството му на орган...