№ 3647

Гр.София 11.07.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело № 522 по описа за 2025 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Жандармерия, специализирани операции и борба с тероризма – МВР“, чрез юрк. И. В., срещу решение № 5997/04.11.2024 г. по в. гр. д. № 1224/2024 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 18013/03.11.2023 г. по гр. д. № 28196/2023 г. на Софийски районен съд, с което са уважени предявените от К. Е. С. против Главна дирекция „Жандармерия, специализирани операции и борба с тероризма – МВР“ искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ и уволнението й е признато за незаконно, ищцата е възстановена на работа на заеманата преди уволнението длъжност – „Системен оператор (завеждащ регистратура)“ в сектор „Защита на класифицираната информация в регистратура“ на отдел „Координация и административно обслужване и секретариат“ при ответника и й е присъдено обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в периода 03.05.2023 г. до 03.11.2023 г. в размер на 2790,70 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.05.2023 г. до окончателното плащане.

Касаторът счита, че решението е неправилно поради необоснованост.

В изложението към касационната жалба са поставени следните въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК: 1/ Ако ръководителят на дадена административна структура не може да прави промени (трансформиране, съкращаване, създаване) в утвърденото от него длъжностно разписание, то кой държавен орган е оправомощен да извършва промени в длъжностното разписание на съответната структура/администрация?, 2/ Следва ли всяка трансформация в длъжностно разписание на конкретна административна структура да се извършва от Министерски съвет, а не от органа, който го е утвърдил? и 3/ Надлежен ли е издаден административен акт за трансформиране на длъжност, заета по трудово правоотношение, в такава за заемане по служебно правоотношение от ръководител на дадена административна структура, който е единственият оправомощен орган да утвърждава и променя длъжностното разписание на съответната структура, въз основа на който се прекратява съществуващото до момента трудово правоотношение? Касаторът смята, че въззивното решение противоречи на решение № 231/2013 г. по гр. д. № 1353/2013 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 268/2011 г. по гр. д. № 1414/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 204/2010 г. по гр. д. № 229/2009 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 118/2015 г. по гр. д. № 281/2014 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 116/2015 г. по гр. д. № 1473/2014 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 80/2015 г. по гр. д. № 4358/2014 г. на ВКС.

Ответникът по касационната жалба К. Е. С. в писмен отговор взема становище за нейната неоснователност.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

По делото е установено, че между ГД „Национална полиция-МВР“ и ищцата е сключен трудов договор от 27.05.2019 г. за длъжността „Системен оператор“. Впоследствие със служителката са сключвани допълнителни споразумения от 30.10.2020 г. и 24.02.2023 г. за длъжността „Системен оператор (обща регистратура)“ в сектор „Координация и административно обслужване и секретариат“ на отдел „Координация и административно обслужване“ на ГД „ЖСОБТ“, и впоследствие в сектор „Защита на класифицираната информация в регистратура“, при уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 1063 лв. и добавка от 5 % за работа на длъжността в МВР. С. З. № 484з-1727/03.05.2023 г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение със служителя на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, което е мотивирано с разпоредбите на чл. 41, ал. 4 и чл. 159, ал. 2 ЗМВР, както и със заповед на министъра на вътрешните работи № 8121К-4107/03.05.2023 г. за утвърдения щат на ГД „ЖСОБТ“ – МВР. По делото са представени и два броя болнични листове, от които се установява, че ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност за периода 21.04.2023 г. до 04.05.2023 г. и от 02.05.2023 г. до 05.06.2023 г. Приложена е Заповед № 8121К-4107/03.05.2023 г., в която е посочено, че по утвърдения щат на ГД „ЖСОБТ“, същия се изменя като от двете щатни бройки в отдел „Координация и административно обслужване“, сектор „Защита на класифицираната информация и регистратура“, за длъжността „Системен оператор (завеждащ регистратура)“, за лица, работещи по трудово правоотношение, една щатна бройка се трансформира в такава, която се заема от държавен служител – младши експерт, V младши ранг. Въззивният съд е приел, че законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ се обуславя от проявлението на следните обстоятелствата: 1. компетентен орган да е издал уволнителната заповед и 2. длъжността, която лицето е заемало, да е била определена за заемане от държавен служител. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Закона за държавния служител длъжностите, които се заемат от държавни служители, се определят в Класификатора на длъжностите в администрацията, който се приема от Министерския съвет и се обнародва в „Държавен вестник“. Следователно единственият орган, оправомощен да определя длъжностите, които се заемат по служебно правоотношение, а и всички длъжности в администрацията, е Министерският съвет – арг. чл. 2, ал. 2 ЗДСл, а на ръководителя на съответната държавна администрация е предоставено правомощието и задължението да определя конкретните длъжности, които ще се използват в нея, чрез утвърждаването от него на длъжностно разписание при спазване на КДА, разпоредбите на НПКДА и специфичните изисквания, определени с нормативен акт (чл. 11 НПКДА). Според въззивния съд ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е установил, че е налице надлежен акт за определяне на заеманата от ищцата длъжност в такава за заемането й от държавен служител, като такъв не е посочената заповед на министъра на вътрешните работи, поради което са приложени последиците на чл. 154, ал. 1 ГПК и този факт е приет за недоказан. Ето защо уволнението на ищцата е прието за незаконосъобразно. По оплакванията във въззивната жалба относно обсъждането в мотивите на първоинстанционния съд на уволнително основание по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, а не по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, въззивният състав е приел, че първата инстанция е разгледала и се е произнесла именно по посоченото в Заповед № 484з-1727/03.05.2023 г. на директора ГД „ЖСОБТ“ уволнително основание по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, а изложените съждения, касателно уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ са допълнителни съображения на съда по основание, по което не се е произнесъл. Поради изложеното искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е уважен, а като последица от това са уважени и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ.

При тези мотиви на въззивния съд е налице основание за допускане на касационно обжалване по обобщения, съгласно правомощията на ВКС по т. 1 от ТР №1/2010 по гр. д. №1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, въпрос относно това кой е органът, който е компетентен да трансформира длъжност, определена за заемане по трудово правоотношение, в такава за държавен служител и по служебно правоотношение в рамките на утвърденото щатно разписание. Касационното обжалване по този въпрос следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за да се провери дали въззивното решение съответства на цитираната от касатора практика. По останалите въпроси и по въведените доводи в касационната жалба, съдът следва да се произнесе с решението си по съществото на спора.

На касатора следва да бъдат дадени указания в установения от закона срок от получаване на съобщението да представи по делото доказателство за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 135,82 лева.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, III г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5997/04.11.2024 г. на Софийски градски съд, постановено по в. гр. д. № 1224/2024 г.

УКАЗВА на касатора Главна дирекция „Жандармерия, специализирани операции и борба с тероризма – МВР“, в едноседмичен срок от съобщението да внесе за разглеждане на касационната жалба държавна такса в размер на 135,82 лева по сметка на Върховния касационен съд и в същия срок да представи доказателство за това по делото.

След представяне на доказателство за внесена държавна такса в рамките на посочения срок делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване и призоваване на страните по делото. В случай на неизпълнение на указанията - делото да се докладва на съдията докладчик.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: