Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. И. Д. от с. Ч., Софийска област, срещу решението от 06.07.2007 г. по адм. дело № 70/2007 г. на Софийския окръжен съд.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

От данните по делото е видно, че с молба вх. № 34363 от 29.12.1999 г. касационната жалбоподателка е поискала да й бъде отпусната пенсия за изслужено време и старост. От 01.01.2000 г. е в сила Кодекса за социално осигуряване (тогава с наименование Кодекс за задължително обществено осигуряване – загл. изменено през 2003 г.), според § 2, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на който лицата, чиито трудови правоотношения са прекратени до 31 декември 1999 г. и са придобили право на пенсия по отменения Закон за пенсиите, могат до 30 юни 2000 г. да се пенсионират при условията на отменения закон, ако това е по-благоприятно за тях. С разпореждане № 912 от 02.02.2000 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) – София окръг й е отпусната пожизнено пенсия по чл. 2, ал. 1 от отменения Закон за пенсиите (ЗП – отм. в размер на 72,64 лв. месечно. По делото липсват данни защо пенсионните органи са счели, че пенсия по отменения ЗП е по-благоприятна за жалбоподателката от пенсия, определена по правилата на КСО (тогава КЗОО).

Така определената пенсия на К. И. Д. е била спирана с посочено в разпорежданията за спиране само правното основание за това (чл. 95, т. 3 КСО - когато пенсионерът не е получавал пенсията си повече от 6 месеца)...