Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби от директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Т. и от М. П. П. от гр. Т. против решение № 33 от 21.05.2008 г., постановено по адм. д. № 49/2008 г. по описа на Административен съд гр. Т.. Жалбоподателите навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

М. П. П. не е изразил становище по касационната жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Т..

Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Т. не е изразил становище по касационната жалба на М. П. П..

Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбите.

Касационната жалба от М. П. П. е подадена в срок, но е недопустима, по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд гр. Т. е отменил заповед № 35/01.02.2008 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане” гр. Т., потвърдена с решение № РД 05/0020 от 11.03.2008 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Т., с която на М. П. П. е отпусната месечна помощ по чл. 9, от Правилника за приложение на Закона за социалното подпомагане в размер на 40.15лв. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените от съда указания.

Съгласно правилото на чл. 210, ал. 1 от АПК, право на касационно оспорване има само страната по делото, за която решението е неблагоприятно. В този смисъл, за да е налице надлежно касационно обжалване, законът е въздигнал като задължително условие съдебният акт да не удовлетворява като краен резултат страната, т. е. необходимо е правните последици от решението на съда да я засягат негативно, като произвеждат пряк неблагоприятен ефект в правната й сфера. Наличието на правен интерес е абсолютна предпоставка за допустимост на касационната жалба, за която съдът следи служебно. Правен интерес за жалбоподателя от оспорване на съдебно решение би възникнал, когато с него се отхвърлят претенциите, формулирани в петитума на жалбата. Следователно за касационния жалбоподател М. П. липсва правен интерес от отмяна на постановеното решение от Административен съд гр. Т.. С последното е отменен оспореният акт и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. В случая законовото изискване на чл. 210, ал. 1 от АПК не е налице спрямо касатора Петров, предвид уважаването на първоинстанционната му жалба от решаващия съд и постановяване на съдебен акт в негова полза. Ето защо подадената касационна жалба от М. П. П. е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство да се прекрати.

Касационната жалба на директора на дирекция „Социално подпомагане” е основателна.

За да се произнесе по съществото й настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното:

За да отмени оспорения административен акт и върне преписката за ново произнасяне съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, но при неспазване на предписаната от закона форма. Налице са били нарушения на чл. 59, ал. 2, т. 4 и 8 от АПК. В заповедта не били изложени фактическите основания за издаването й, с което били нарушени и изискванията на чл. 13, ал. 2 от Закона за социалното подпомагане и чл. 28, ал. 2 от ППЗСП. Първоинстанционният съд е направил заключението за незаконосъобразност на оспорения акт и е отменил същия.

Решението е постановено в нарушение на материалния закон.

Административното производство е започнало по молба-декларация от М. П. за отпускане на месечна социална помощ. Изготвен е социален доклад, след което е издадена процесната заповед, с която на Петров е отпусната месечна социална помощ.

Видно от заповед №53/01.02.2008 г. е, че същата е издадена от директора на дирекция „социално подпомагане” Г. Г., като е изписана дата на издаване, налице е подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността. Заповедта е издадена на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 от ППЗСП. Съгласно правилото на последната норма - в 7-дневен срок от представянето на социалния доклад директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед съгласно приложение № 3. Заповедта е издадена съобразно образеца на посоченото приложение № 3. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че оспореният акт е издаден в противоречие на чл. 59, т. 4 и 8 от АПК е незаконосъобразен и необоснован.

От събраните по делото доказателства е установено, че обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган съгласно правилото на чл. 13, ал. 2 от ЗСП, в предписаната от закона форма – образеца възпроизведен в Приложение № 3 на чл. 28, ал. 1 от ППЗСП, в съответствие с материалноправните разпоредби, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Извършена е социална анкета и социалният доклад е изготвен по определения образец и в предписания от чл. 27 от ППЗСП срок. Оспорената заповед е издадена в срока и съобразно реквизитите на приложение № 3 към чл. 28, ал. 1 от ППЗСП.

От изложеното следва, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на материалноправните разпоредби на ЗСП и ППЗСП, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Като е приел друго и е отменил заповед № 35/01.02.2008 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане” гр. Т., първоинстанционният съд е постановил решение в нарушение на материалния закон. Налице е отменителното основание по чл.209, т.3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови решение по същество от касационната инстанция, с което да се отхвърли жалбата на М. П. П..

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 33 от 21.05.2008 г., постановено по адм. д. № 49/2008 г. по описа на Административен съд гр. Т. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. П. П. от гр. Т. против заповед № 35/01.02.2008 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане” гр. Т., потвърдена с решение № РД 05/0020 от 11.3.2008 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Т..

О. Б. Р. жалбата на М. П. П. от гр. Т. против заповед № 35/01.02.2008 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане” гр. Т. и

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

Решението в частта му, с която производството по делото е прекратено може да се обжалва с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-мо дневен срок от съобщаването на страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. Д./п/ И. С.

И.Д.