Образувано е по касационна жалба, подадена от областния управител на област с административен център гр. Ш., чрез процесуалния му представител юрисконсулт Лумбева, против решение № 33 от 30.04.2009 г., постановено по адм. дело № 116/2008 г. на Шуменския административен съд, с което е отменена негова заповед № РД-15-52 от 10.04.2008 г., за одобряване на план на новообразуваните имоти (ПНИ) на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за местностите "Под манастира" и "Теке дере", в землището на гр. Ш., в частта относно новообразувани имоти с №№ 369, 370, 354, 355, 336, 337 и 360, находящи се в кадастрален район 653, в м. "Под манастира", като е върната преписката за ново произнасяне от административния орган, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон - чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да бъде потвърдена оспорената заповед на областния управител.

Ответниците - М. М. М. и С. М. М., в писмен отговор от адв. К., процесуален представител на М. М., изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и молят да бъде отхвърлена като неоснователна.

Заинтересованата страна - кмета на община Ш. не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни -

В. И. Н., М. К. М., Д. И. Б. също не изразяват становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокулатура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че

правилно съдът е приел, че административният акт е издаден при нарушение на административно-производствените правила, тъй като не е изработен помощен план по смисъла на чл. 28, ал. 2 и 3 от ППЗСПЗЗ за процесните имоти, предхождащ изработването на плана на новообразуваните имоти, с което са нарушени разпоредбите на чл. 13а, ал. 2 и чл. 28, ал. 4 от същия правилник. Посоченото нарушение е съществено и води до произволно определяне на границите на процесните имоти и до несъответствие между площта на новообразуваните имоти и площта на имотите по притежаваните от собствениците документи за собственост. В този смисъл е и заключението на вещото лице, неоспорено от страните. Не са налице отменителните основания по АПК и решението следва да остане в сила.

Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Шуменския административен съд, се е развило по чл. 145 от АПК, във връзка с § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като е образувано по жалба, подадена от М. М. и С. М.,

допълнително уточнена с молба от 24.06.2008 г., против заповед № РД-15-52 от 10.04.2008 г., на областния управител на Шуменска област, за одобряване на ПНИ на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за местностите "Под манастира" и "Теке дере", в землището на гр. Ш., в частта й относно новообразувани имоти с №№ 369, 370, 354, 355, 336, 337 и 360, находящи се в кадастрален район 653, в м. "Под манастира". В жалбата и уточнението е посочено, че неправилно притежавания от жалбоподателите общ имот е разделен, като са отредени два имота - № 369 и № 370, както и че тяхната обща площ е намалена за сметка на новопроектираните имоти от север, които също са били един имот, и за сметка на имот № 360 с отреждане за общинска улица, с което се посяга на тяхната собственост.

От доказателствата по делото, в това число и от заключенията на назначената техническа експертиза - основно и допълнително, които не са оспорени, съдът е приел за установено, че М. М. се легитимира като собственик на имот - лозе с площ от 700 кв. м, м. "Бабешки мост", с пл. № 1709, по нот. акт № 27, том V, нот. дело № № 425/2003 г., С. М. се легитимира като собственик на имот - лозе от 800 кв. м, имот пл. № 1800, ведно с постройката в мястото, по нот. акт № 144, том ХІІ, нот. дело № 5345/1995 г., за които имоти по ПНИ са отредени - за М. М. - имот № 369 с площ от 483 кв. м, а за С. М. - имот № 370 с площ от 882 кв. м, и двата в кад. район 653, или общо площта на имотите възлиза на 1365 кв. м. Установена е и легитимацията на заинтересованите страни, собственици на имоти № 355 по ПНИ - В. Н. с площ от 748 кв. м, М. М. - имот № 336 с площ от 435 кв. и Д. Б. - имот № 337 с площ от 597 кв. м. Всички посочени лица фигурират в регистъра към ПНИ с посочените записвания. Общината, в регистъра към плана, е записана като собственик на имот № 354 с площ от 569 кв. м, и на имот № 360 - общински път.

От заключението на вещото лице, съдът е приел за установено, че не е съставен помощен (кадастрален) план по смисъла на чл. 28, ал. 2 и 3 от ППЗСПЗЗ, за процесните местности, въз основа на който да е изработен ПНИ. Ползван е неодобрен кадастрален план от 1964 г. За имотите, вписани като общински в регистъра към ПНИ няма съставени актове за общинска собственост, няма извършени отчуждителни процедури за общинския път, липсват строителни разрешения и книжа.

При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като ПНИ е изработен без да е налице помощен план, който да съдържа данните по чл. 28 от ППЗСПЗЗ, ПНИ е съставен на базата на неодобрен кадастрален план, което нарушение е съществено, тъй като е довело до произволно отразяване на границите на процесните имоти и несъответствие между площта на новообразуваните имоти и площта на имотите, по притежаваните от собствениците документи. Границите на имотите не са заснети на място като съществуващи, а са проектирани, което е нарушението на изискването имотите да се отразят без изменение на местоположението им, тъй като собствениците им не са ползуватели с трансформирано право на собственст или собственици с рестируирани имоти, а са собственици на имоти, които не са били включвани в ТКЗС и ДЗС и не са губили своята собственост. Посоченото е относимо и за заинтересованите страни. Налице е нарушение, тъй като процесните имоти са отразени с площ, неотговаряща на правата им по документи. Освен това, като собственик на имот № 354 е вписана община Ш., която не е установила право на собственост върху имота, което се отнася и до вписването и като собственик на общинския път - имот № 360. Имоти № 354 и 355 са без материализирана граница помежду си, ползват се като един общ имот, чиято обща площ е 1317 кв. м, т. е. повече от притежаваните от В. Н. по документи 1000 кв. м, което прави основателно твърдението на жалбоподателите, че намалението на техните имоти е за сметка на имотите от север. Проектираният път не отговаря на изискванията на закона, тъй като няма предвидено уширение, изискуемо за път-тупик, липсват строителни книжа и каквито и да са документи за него. По тези причини съдът е приел, оспорената заповед за незаконосъобразна и я е отменил по отношение спорните имоти, като е върнал преписката за ново произнасяне на органа.

Така постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено.

Необоснован с оглед данните по делото е изводът на съда, че преди да бъде приет ПНИ не е създаден помощен план, по смисъла на § 4к, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съответно по чл. 28, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Видно от писмо № 94Д-00-34/10 от 23.10.2008 г., (изх. на АГКК № 10-27-59 от 23.10.2008 г.) (стр. 239 от делото) са създадени помощен план и ПНИ, които се съхраняват в предвидените форми, в това число и в цифров вид в СГКК - Шумен. В обяснителната записка за приемане на ПНИ, (стр. 91 от делото) изрично е посочено, че процесната местност е с комбинирана собственост - стари собственици с нотариални актове, собственици с възстановени права с решения на ПК (ОСЗ), както и ползуватели, но преобладават старите собственици, което е наложило ПНИ да бъде комбиниран с помощния план, който отразява най-добре старата собственост. В оригиналите на плановете, както и в цифровия вид новообразуваните имоти са изчертани в синьо, а имотите на собствениците, които никога не са внасяни в ТКЗС и собствеността им не е губена са изчертани в черно - приетия начин за означаване на заснети кадастрални граници. Данните налагат извода за създаден помощен план. Вярно е, че в обявлението в ДВ, бр. 3 (стр. 27 от делото), община Ш. е обявила само проекта за ПНИ, но посоченото е наложено именно от спецификата на процесната местност, в която фигурират множество стари имоти, които са били отразени в ПНИ, така както фигурират в помощния план, в който са отразени старите кадастрални граници. Спазена е процедурата по чл. 28б, като нарочна комисия е разгледала постъпилите възражения, след което ПНИ е ободрен с оспорената заповед на областния управител и е обявен.

В тази връзка е и следващият извод на съда, че като помощен план е ползван стар кадастрален план от 1964 г., но тъй като същият не е одобрен не може да бъде взет предвид, което ведно с липсата на помощен план обосновава нарушение на производствените правила при създаване на ПНИ, съответно е порок на одобряващата го заповед на областния управител. Изводът е необоснован и незаконосъобразен.

Съгласно нормата на § 4к, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, помощният план следва да съдържа данни както за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС. Съгласно ал. 3 на същия текст за установяване на границите на имотите преди образуване на ТКЗС и ДЗС могат да се използват всички информационни източници - аерофотоснимки, фотосхеми, фотопланове, кадастрални планове, комасационни планове и други графични материали и данни, като изброяването е примерно, а не изчерпателно. При липса на информация за границите на имотите в тези източници, данните се набират с анкети, при посочени в правилника условия и ред. В този смисъл са съответно нормите на чл. 28, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, която конкретизира данните, които следва да съдържа помощния план, съответно ал. 3, която посочва въз основа на кои източници се установяват границите на имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС - тези по § 4к, ал. 3 от ЗСПЗЗ - чл. 28, ал. 3, т. 1 от ППЗСПЗЗ. При наличие на условията на чл. 18а от ППЗСПЗЗ - налични на терена стари реални граници, се прибягва до заснемане по геодезически методи - чл. 28, ал. 3, т. 2 от ППЗСПЗЗ, а при липсата на информацията по т. 1 и 2 на същия текст, се извършва анкетата по реда на чл. 18б, ал. 2 от ЗСПЗЗ.

Следователно необоснован, с оглед данните по делото и несъответен на закона е изводът на съда, че съществуващите стари кадастрални планове и така наречения земеустройствен план не биха могли да бъдат използвани като източници за информация. Липсва изискване в закона ползваните планове да са одобрени по съответния ред. В случая независимо, че кадастралните планове от 1964 и 1986 г. не са одобрени и влезли в сила, няма пречка същите да бъдат ползвани за източници на информация при изработване на помощния, съответно на ПНИ. Не е налице нарушение. Впрочем, самият жалбоподател М. М. в многобройните си възражения и молби до различни органи сам признава, че именно в кадастралния план от 1964 г. имотите са отразени най-достоверно като граници. Липсва основание да не се даде вяра на заключението на вещото лице, което изрично е установило, че съществуващите на място имотни граници са заснети и така са отразени и в ПНИ, като съответстват на старите планове. В този смисъл липсва нарушение, както е приел съдът, изразяващо се в произволно заснемане на границите на процесните имоти. В частта по отношение имотите на жалбоподателите напълно неоснователно е възражението им, че неправилно имотите са заснети като два - № 369 и 370 по ПНИ. Същите се легитимират като отделни собственици на двата имота, с два отделни нотариални акта. Независимо че номерацията на имотите по двата нотариални акта е различна, най-вероятно поради ползването на номерацията по двата съществуващи, макар и неодобрени кадастрални плана от 1964 и 1986 г., която номерация е използвана към момента на придобивната сделка на С. М. и съставянето на констативния нотариален акт по обстоятелствена проверка на М. М., същите безспорно са индивидуализирани като имоти № 369 и № 370 по ПНИ - като два отделни имоти - отделни обекти на собственост, с отделни собственици, а не като имоти в съсобственост. Поради това правилно като отделни имоти са заснети и в ПНИ, както и са отразени в регистъра на собствениците към плана, като отделни обекти на собственост, при съобразяване с правата на двамата жалбоподатели но легитимиращите ги документи. Следва да се отбележи, че жалбоподателят М. М. не е представил по делото легитимиращите го първични нотариални актове - №122/1971 г. № 147/1972 г., описани в нот. акт № 144/1995 г., за да бъде напълно изаснено делото от фактическа страна - най-веротно тъй като записванията на съседите по актовете, не обслужват тезите му. При съставянето на нотариалните актове, които са представени по делото, не са представени скици на имотите, предмет на продажбата на С. М. и имотът на М. М.. При това положение възраженията за нарушени граници са голословни. Отделно от това в нот. акт № 144/1995 г. като северна граница на имот с № 370 е описан път, при което възраженията за незаконното му отреждане с ПНИ от север, за сметка на имотите на жалбоподателите също са неоснователни. Както от заключението на вещото лице, така и от данните в писмо от 06.03.2008 г. на община Ш. (стр. 233 от делото), пътят - северна граница на имотите на жалбоподателите, след изготвяне на цифровите модели на плана от 1964 г. и на процесния план, се установява, че не е претърпял промени - изместване в посока да отнеме части от имотите им. При това положение необоснован е изводът на съда, че е налице несъответствие на ПНИ с данните за имотите, според документите на жалбоподателите. В тази насока най-силният аргумент, несъобразен от съда, е влязлото в сила съдебно решение по гр. д. 148/2005 г., с което е оставено в сила решението по гр. № 717/2004 г. на Шуменския районе съд, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателите против община Ш., Д. Б. и М. М., иск за собственост за 300 кв. м, който ищците са твърдяли, че са отнети от имотите им и се владеят без основание от ответниците. Твърденията са идентични с твърденията в първоначалната жалба, предмет на настоящото производство, като става дума за същите имоти от север, в това число и общинския път.

Приемайки, че е налице несъответствие на отредените с ПНИ на жалбоподателите имоти, както като площ, така и като граници, и това несъответствие (намаляване) е за сметка на имотите от север, съдът е постановил необоснован и в противоречие с влязлото в сила съдебно решение и останалите доказателства акт, който следва да бъде отменен. На практика съдът е пререшил спора за собственост.

По отношение площта на двата имота на жалбоподателите следва да се добави и следното. Общата площ на имотите, за която страните се легитимират като собственици възлиза на 1500 кв. м. Жалбоподателите прибавят към тази площ и площта на "закупените" още 90 кв. м и 40 кв. м. Съответните договори за покупко-продажба обаче не са в изискуемата за валидност форма, поради което не са породили придобивен ефект. С ПНИ на жалбоподателите са отредени имоти с обща площ от 1365 кв. м, т. е. с 135 кв. м по-малко от установените права на собственост, а не както се твърди в жалбата и писмените бележки за значителна разлика от над 300 кв. м. Независимо от това, доколкото границите на имотите на жалбоподателите са заснети вярно, в това число и относно пътя - граница на имотите от север, то жалбата им против отрежданията с ПНИ, съответно против заповедта на областния управител за одобряването му е неоснователна и е следвало да бъде отхвърлена. Приемайки обратното, съдът е постановил неправилно съдебно решение.

С разделянето на имота от север - стар имот № 1697 и отреждането на няколко други - № 337, 336, 355 и 354, не се посяга на правата на жалбоподателите, поради което е ирелевантно твърдението, че имотът е ползан като един общ и отрежданията за отделните собственици не съответства на правата им. Собствениците на които новообразуваните имоти са отредени не са възразили против разделянето, площта и границите на новообразуваните имоти. Липсват възражения и против записването на имот № 354 на Общината от засегнатите собственици, като жалбоподателите не могат да предявяват в тази насока чужди права, възразявайки против разделянето и вписванията в регистъра към плана, тъй като с това не се засягат техни права.

Също така неоснователни са и възраженията против имот № 360 - общински път. С проектирането и отреждането на имота за път са изпълнени изискванията на закона за достъп до имотите. Правилно при проектирането пътят е ситуиран на мястото, което се е ползвало за преминаване. Дори и да не е имало съществуващ на място път, то проектирането на такъв е задължително и е в съотвествие със закона. Липсва изискване за провеждане на отчуждителни процедури, за да се предвиди пътя, или за създаване на строителна документация. Видно от графичните части и скици в преписката, имотът проектиран като тупик има уширение за обръщало (пред имот № 334 по ПНИ), поради което и това възражение не е основателно. Не са доказани възраженията, че пътят е по-тесен от изискуемото, като в тази насока жалбоподателите не са ангажирали доказателства, не е поставена и задача на вещото лице да изследва този въпрос. В. и от графичните части възражението е неоснователно.

По всички изложени съображения, решението следва да бъде отменено като страдащо от пороците - необоснованост и материална незаконосъбразност. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, настоящият състав следва да се произнесе по същество като отхвърли първоначалната жалба против заповедта на областния управител за одобряване на ПНИ, тъй като същата не страда от пороци по чл. 146 от АПК.

Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ

решение № 33 от 30.04.2009 г., постановено по адм. дело № 116/2008 г. на Шуменския административен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на

М. М. М. и С. М. М. от гр. Ш. против заповед № РД-15-52 от 10.04.2008 г., на областния управител на Шуменска област, за одобряване на ПНИ на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за местностите "Под манастира" и "Теке дере", в землището на гр. Ш., в частта й относно новообразувани имоти с №№ 369, 370, 354, 355, 336, 337 и 360, находящи се в кадастрален район 653, в м. "Под манастира".

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Н. Д.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ А. К./п/ Г. К.

Г.К.