Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. В., против решение № 704 от 26.07.2007 г., постановено по адм. дело № 1946 от 2006 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отменен АПВ № 3508 от 30.06.2006 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден с решение № 604 от 14.08.2006 г. на директора на ДОУИ - гр. В., относно отказано възстановяване на неправомерно събрани суми ведно със законната лихва от датата на тяхното плащане, а именно от 29.03.2002 до 1.03.2003 г. и определена лихва върху възстановената главница с начална дата 01.01.2003 г., като вместо това е признато право на лихва за забава за периода от 29.03 до 31.12.2002 година.

В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът при постановяване на решението е направил изводи в нарушение на материалния закон, като неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 77, ал. 5 ЗДДС отм. . По подробни съображения, обосноваващи тези оплаквания, в касационната жалба се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата.

Ответникът – "Инвесстрой" ЕООД, не е взел становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно и следва да се остави в сила.

Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и изложените в нея касационни основания съобразно разпоредбата на чл. 218 АПК, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, а разгледана по същество, се явява неоснователна.

С обжалваното решение Варненският окръжен съд в производство по чл. 156, ал. 1 и сл. ДОПК е отменил АПВ № 3508 от 30.06.2006 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден с решение № 604 от 14.08.2006 г. на директора на ДОУИ - гр. В., относно отказано възстановяване на неправомерно събрани суми ведно със законната лихва от датата на тяхното плащане, а именно от 29.03.2002 до 01.03.2003 г., и определена лихва върху възстановената главница с начална дата 01.01.2003 г., и е признал това право на лихва за забава в размер на 310,55 лв. за периода от 29.03 до 31.12.2002 г. вкл. върху сумата 2924,29 лв., представляваща неправомерно събрана лихва по неправомерно събрана главница в размер на 11 208,00 лв. по отменен ДРА № 194 от 29.03.2002 г., издаден от ТДД - гр. В.. За да постанови това решение, съдът е приел, че процесната сума в размер на главницата, както и лихвата по нея са възстановени по издадения предходен АПВ и са били преди това ефективно събрани в полза на републиканския бюджет по отменения ДРА № 194 от 2002 г. на датата на неговото издаване - 29.03.2002 година. Предвид това съдът е приел, че лихва се дължи от датата на неправомерното събиране на сумата 2924,29 лв, а именно от 29.03.2002 г. до 01.01.2003 г., тъй като след тази дата с АПВ (предмет на настоящия контрол) лихвата е призната за дължима и по размера й не се спори. Съдът е извършил и съответните изчисления предвид влезлите в сила АПВ и ДРА (цитирани в решението) и с оглед служебно извършената справка за влязъл в сила съдебен акт по жалба на същото задължено лице "Инвесстрой" против АПВ № 812 от 2006 година.

Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора и предвид фактите по делото е приел, че спорът е само правен и касае отговор на въпроса доколко е приложима разпоредбата на чл. 77, ал. 5 ЗДДС, определянето на началната дата, от която се следват лихви върху възстановената лихва в размер на 2924,29 лв., и размера на законната лихва, която следва да се присъди. Правилно съдът във връзка с така очертания спорен предмет по делото, анализирайки събраните доказателства и относимите законови разпоредби на чл. 77, ал. 5 ЗДДС и чл. 129, ал. 5 и 6 ДОПК, е приел, че началната дата, от която се дължат лихви, е 29.03.2002 година. На тази дата е бил издаден ДРА и сумите са били внесени по него, въпреки че не са били дължими. Неоснователен е доводът на касатора, че началната дата, от която се дължат лихви, е 01.01.2003 г., тъй като от тази дата влиза в сила изменената разпоредба на чл. 77, ал. 7 ЗДДС (ДВ, бр. 117 от 2002 г.), която като материалноправна норма се прилага и за незавършените производства. Настоящата инстанция споделя напълно тълкуването на тази разпоредба, дадено от първоинстанционния съд, тъй като и преди, и след изменението на тази разпоредба лихва се дължи за периода на закъснението и тази разпоредба не може да се тълкува отделно от разпоредбите на чл. 129 ДОПК, уреждащи процедурите по прихващането и възстановяването на суми.

Предвид изложеното и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - І отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 704 от 26.07.2007 г., постановено по адм. дело № 1946 от 2006 г. по описа на Варненския окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ А. Д. В.О.