Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на началника на М. П., подадена чрез юрисконсулт З. Б., срещу решение № 1323/06.06.2012 г. по адм. дело № 825/12 на Административен съд – Пловдив, ХV състав, с което е отменено решение № 371/21.02.2012 г. на Н. М. – Пловдив.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т.3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението на АС-Пловдив и вместо него се постанови друго, с което да бъде потвърдено оспореното митническо решение.
Ответникът - "С”ООД е определен ДДС за довнасяне в размер на общо 10110.63 лв., ведно с прилежащите лихви за забава, считано от поставянето на стоките под режим – 06.12.2010 г. както и е постановено да се извършат корекции по ЕАД-то в съответните кл. 20 “Условия на доставката”, кл. 22 “Валутна и обща фактурна стойност”, кл. 23 “Валутен курс”, кл. 42 “Цена на стоката” – 33105.60 USD, кл. 45 “Уточняване” – 48029.60 лв., кл. 46 “Статистическа стойност” – 50553.14 лв. и кл.47 “Изчисляване на вземанията”.
Според съда износната ЕАД с № 10BG003000H0193160/20101206. и фактурата, във варианта представен с нея, не са достатъчни, за да бъде определена от митническите органи митническа стойност, различна от декларираната. Съдът е приел, че не са изпълнени законовите изисквания предвидени в разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ППЗМ, което води до необоснованост на решението на началника на М. П..
Обоснован е извод, че незаконосъобразно е определена нова митническа стойност по реда на чл. 29, § 1 от МКО, респ. чл. 35 от ЗМ, различна от декларираната, за която от неоспорените писмени доказателства се установява, че е реално договорената и платена цена е 9517.86 евро. Така постановеното решение е правилно.
Съгласно чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". По делото няма данни, че митническата стойност е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от МКО, респективно чл. 36 и сл. от ЗМ. При липса на оспорване на писмените доказателства, представени от "Садат " ООД, следва да се приеме, че митническите органи не са установили по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от МКО е различна от декларираната. При липса на надлежни данни за съпоставка, поради разминаване в данните от представените документи от вносителя към ЕАД и тези получени по линия на международен обмен, не може да се приеме наличие на основателно съмнение по смисъла на чл. 102, ал. 1 ППЗМ в митническите органи по отношение на декларираната митническа стойност, което налага извод за липсата на основание за прилагане на чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗМ, респективно - чл. 30, §2 от Регламент(ЕИО) № 2913/92. В случая подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО е декларираната от дружеството равностойност на 9517.86 евро, включваща и транспортните разходи до Пловдив. Върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си, т. е. платената или подлежаща на плащане цена е 33 105.60 щ. д., равняваща се на 50553.14 лв.
По делото такива категорични доказателства не са представени и не са ангажирани - няма платежни нареждания или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения, не е правена проверка в счетоводството на вносителя, нито е ангажирана експертиза за установяване осчетоводяване на плащането, не са оспорени по съответния процесуален ред квитанцията за плащане, договора, установяващ декларираната митническа стойност.
По изложените съображения Върховният административен съд намира, че незаконосъобразно е определена нова митническа стойност, различна от декларираната, за която от неоспорените писмени доказателства се установява, че е реално договорената и платена цена.
Като е достигнал до същият правен извод административният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото на ответника по касация - "Садат" ООД следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 100 лв., определени съгласно чл. 8 във вр. чл. 7 , ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1323/06.06.2012 г. по адм. дело № 825 по описа за 2012 г. на Административен съд – Пловдив, XV състав.
ОСЪЖДА М. П. да заплати на „Садат“ ООД, със седалище адрес на управление: гр. П., бул. „В. Л.“ № 168, сумата в размер на 822.30 лв. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Т. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Ч./п/ Д. П. Д.П.