Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на девети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Й. К. ЧЛЕНОВЕ:Б. Ц. П. Ж. при секретар Б. П. и с участието на прокурора С. П. докладваното от съдиятаБ. Ц. по адм. дело № 4234/2021

Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Съюз на българските композитори“, представено от адв. С. Ж., срещу решение № 611/04.02.2021 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 3651/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на сдружението против ревизионен акт /РА/ № Р-22221019002674-091-001/25.11.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретни са оплакванията му за противоречие за решението с материалния и процесуалния закон. Оспорва констатациите на съда за неосъществяване на доставките по фактурите за които е упражнил отреченото от органите по приходите право на приспадане на данъчен кредит. Според него предмет на доставките са строително-монтажни работи, които са реализирани. Полученото е свързано с дейността на сдружението, а наличието на наети по трудово правоотношение от доставчиците лица и изпълнението на публичноправни задължения във връзка с тези правоотношения било без значение за реалността на извършените доставки. Иска отмяна на обжалваното решение и на РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София, чрез повереник отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспорения пред АССГ РА са установени в тежест на Сдружение „Съюз на българските композитори“ задължения за ДДС в размер 111 427.71 лева с лихви за забава в размер 12 384.98 лева. Източник на задължението за ДДС е извършена от органите по приходите корекция на декларираните от РЛ резултати по ЗДДС в д. п.м. 08 до м.12.2018 г. и м. 01 и 03.2019 г. заради отказ да да признаят правото на приспадане на данъчен кредит на търговеца в общ размер 111 500 лева, упражнено в тези периоди. Ползваният от РЛ данъчен кредит е по 3 бр. фактури, издадени от „Арт транс комерс“ ЕООД; 3 бр. фактури, издадени от „Простил“ ЕООД и 24 бр. фактури, издадени от „Петре транс 61“ ЕООД, всички с предмет на доставките „услуга“.

Според органите по приходите доставките не са осъществени. Установяванията на администрацията се основават на резултатите от насрещна проверка на доставчиците, както и на представените от РЛ писмени доказателствени средства. Констатаците за липса на персонален и материален субстрат за изпълнение на услугите, както и за неопределеност на предмета на доставката. Отказът на право на приспадане на данъчен кредит е основан на разпоредбите на чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 9 ЗДДС.

С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу РА.

Първостепенният съд е отнесъл към процесуалните тежести на жалбоподателя несъмненото доказване на юридическите факти от пораждащия правото на приспадане фактимески състав, които е дефинирал. В познавателната му дейност са включени събраните в извънсъдебната фаза на производството писмени доказателствени средства. Констатациите на съда са по доставки и за всеки от доставчиците.

За доставките от “Арт транс комерс” ЕООД е отчетена липсата на конкретизация на предмета им по данъчния документ, както и отсъствието на персонален субстрат и на средства за производство. Обсъден е договора от 01.03.2019 г. с предмет “осъществяване на строителна дейност на обекти, собственост на СБК, а именно: Творческа база в гр. Черноморец”. Като непълнота на доказването съдът е възприел отсъствието на информационни източници за закупуването на материали от доставчика, макар според договора изработването, транспорта и материалите да са за сметка на изпълнителя, както и на основания за своене от него на бетоновоз при отчитането с протоколи обр. 19 на транспорт и полагане на бетон. Доказването се разколебавало и от ценови несъответствия – цената по договора с прекия доставчик е 55 000 лева без ДДС, а превъзложените от него дейности на “Алпин груп – М” ЕООД за извозване и изхвърляне на изкопна пръст по договор от 01.03.2019 г. са на стойност 48 500 лева.

По установяванията на съда за доставките от “Простил” ЕООД не съществуват доказателствени средства за определяне на предмета им. При твърдение на жалбоподателя, че иде реч за строителни услуги и декларация на управителя на доставчика В. Н. за извършване лично от нея на услугите, първостепенният съд е заключил, че не са осъществени.

Заради общия предмет на доставките по фактурите на “Петре транс 61” ЕООД съдът е изключил връзката им с представените два договора от 01.08.2018 г. – единият за осъществяване на маркетингово проучване за условията, начините и извършването на строителна дейност на обекти, собственост на СБК, а именно: Творческа база в гр. Балчик, а другиа за осъществяване на строителна дейност в тази база и в базата в гр. Черноморец. За изпълнението на първия договор не съществували информационни източници. И двата договора са на стойност 491 350 лева, като по втория изпълнителят е превъзложил изкопни работи с багер на стойност 490 000 лева на “В нгуен” ЕООД с договор от 01.08.2019 г., т. е почти съвпадащ с цената на договора със СБК. Изпълнителят не разполагал с персонал и техника за изпълнение на СМР, а относно вложените строителни материали съществувало противоречие между уговореното по договора и декларацията на председателя на СБК. В мотивите на съдебния акт е мотивирано намерение да се приложат правилата на доказателствената тежест.

Обобщаващият извод на съда е, че по всички фактури е неконкретизиран предмета на доставката; за всички доставчици не е установена материална, кадрова и техническа обезпеченост и не е доказано извършването на услугите, поради което правилно с РА е отречено правото на приспадане на данъчен кредит. Неспособността на ДЗЛ да докаже действителното осъществяване на престацията по договора изключвало добросъвестността му като условие да се ползва от данъчното предимство. Оспореният съдебен акт е правилен.

Възникването на правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е обусловено от качествата данъчнозадължено лице на доставчика и на получателя /вж. т. 25 от решението на СЕС по дело С-18/13/, своенето на данъчния документ от получателя – чл. 71, т. 1 ЗДДС, получаването на стоките/услугите по доставката /“…действителното извършване на облагаемата сделка…“ според т. 30 от решението на СЕС по дело С-642/11/ и отреждането на полученото за икономическата дейност на ДЗЛ /така т. 36 от решението на СЕС по дело С-153/11/. Отсъствието на който и да елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав изключва възникването на правото.

В извънсъдебната фаза на производството, а след това и от съда е възприета непълнотата на данъчните документи, ползвани от РЛ за обосноваване на претендираното от него право на приспадане на данъчен кредит. Посоченият в тях предмет на доставките – услуга, е неопределен. Не е посочен договор, във връзка с който се извършва документирането. Фактурите не са в привръзка и с протоколите обр. 19. Съвместима със Съюзното право е национална правна уредба, по силата на която се отказва право на приспадане по непълни фактури /така т. 1 от диспозитива на решението на Съда по дело С-271/12/. При действието на чл. 71, т. 1 във вр. с чл. 114, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗДДС, съобразеното с материалния закон разрешение на съда на спора по съществуването на данъчното предимство, упражнено по фактури без да е индивидуализирана услугата и да е посочена дата на възникване на данъчното събитие, е за отхвърляне на оспорването срещу РА.

Поради горното, напразна е била процесуалната енергия на съда по събирането и обсъждането на доказателствени средства за констатации по факти без самостоятелно правно значение и без връзка с други правно значими факти, което да ги отнесе към предмета на доказване /вж. чл. 153 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/.

А иначе, механизмът на упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 72, ал. 2 от ЗДДС предполага имплицитно въведено със СД и ДП твърдение на ДЗЛ, че е получател по облагаема доставка и за него е възникнало правото на данъчен кредит /вж. чл. 72, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 68, т. 1 от ЗДДС и чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 68, ал. 2 и чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС/. Щом придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 6 от ЗДДС/ и получаването на услугата /чл. 9 от ЗДДС/ са елементи от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане, то за претендиращото данъчно предимство ДЗЛ е бремето да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на тези правно релевантни факти - чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.

Съобразена с процесуалния закон и логическите правила е познавателната дейност на съда по преценка на писмените доказателствени средства, представени от жалбоподателя за установяване на действителността на доставките. Обсегът на доказване е концентриран до установяване на единствения спорен факт – този на осъществяване на доставките по фактурите, за които с РА е отказано претендираното от жалбоподателя данъчно право. Преценени са всички събрани допустими и относими доказателствени източници, което е в съответствие с правилата на чл. 236, ал. 2 и чл. 12 ГПК.

Касаторът не сочи доказателствени средства, които да не са обсъдени в решението и чиято доказателствена стойност е подценена. Заради неопределения предмет на доставките, представените за доказване на изпълнението частни свидетелстващи и диспозитивни документи са неотносими. Въпреки това, съдът е изключил достоверността им с анализ на съдържанието им и чрез съпоставка между тях, които се възприемат от касационния съдебен състав /арг. от чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК/ и с настоящото решение се препраща към мотивите на първоинстанционното.

Основан на правилата на доказателствената тежест е отказът на съда да приеме за осъществени правните последици на юридическите факти, за които ползващата се страна не е провела несъмнено доказване.

Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционно решение.

При този изход спора на Националната агенция за приходите /арг. от § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат деловодни разноски в размер 3 779.34 лева за за касационното съдебно производство на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 611/04.02.2021 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 3651/2020 г.

ОСЪЖДА Сдружение „Съюз на българските композитори“ да заплати на Националната агенция за приходите разноски за касационното производство в размер 3 779.34 лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Йордан Константинов

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Бисер Цветков

/п/ Петя Желева