Образувано е по касационна жалба, подадена от директор а на

Районната здравноосигурителна каса /РЗОК/ гр. В., чрез пълномощника Й. П. Й., против решение № 1608/21.06.2012г. , постановено по адм. дело № 1297/ 201 2 г. по описа на Административен съд гр. В., с което е о

бявена нищожността на заповед № РД-09-140/12.03.2012г. на директора на РЗОК гр. В..

Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост , представляващ и касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. П о съображения, изложени в жалбата, касаторът мо ли решението да бъде отменено, а

вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответни кът по касационната жалба –

„П”ЕООД – гр. В., представлявано от управителя П. Ц. Н., чрез пълномощника адв. К. М., оспорва жалбата. В писмени бележки от пълномощника се излагат подробни съображения за правилност на решението. Претендира се присъждане на направените разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд

гр. В. е обявена

нищожността на заповед № РД-09-140/12.03.2012г. на директора на РЗОК гр. В., с която на „П”ЕООД – гр. В., като собственик на аптека „П”ЕООД са наложени санкции-финансова неустойка, съответно по т. 1 – в размер на 2430 лв. за 18 броя нарушения и по т. 2 – общо 945 лв. за 7 броя нарушения, на основание чл. 35, ал. 1, т. 3, б. ”б” от индивидуалния договор. Тази заповед е обжалвана по съдебен ред и подадената жалба е отхвърлена с решение № 2079/16.09.2011г. по адм. дело № 1472/2011г. на Административен съд гр. В., което е отменено с решение № 2807/27.02.2012г. по адм. дело № 14197/2011г. на ВАС, шесто отделение и вместо него е постановено решение по същество, с което е отменена оспорената пред съда заповед № РД-09-270/05.04.2011г. В мотивите на решението на ВАС е прието, че нарушенията, за които са наложени санкциите, не са извършени при условията на повторност по смисъла на пар. 1, т. 16 ДР ЗЗО, поради което оспорената пред съда заповед, с която са наложени санкции за повторност, е постановена в нарушение на материалния закон.

Въз основа на констативен протокол № 56-ФТ/24.03.2011г. на финансови инспектори при РЗОК – гр. В., издаден в резултат на проверката, възложена със заповед № РД-09-201/24.03.2011г. на директора на РЗОК, е издадена нова заповед за налагане на санкции - заповед № РД-09-140/12.03.2012г. на директора на РЗОК гр. В., с която за констатираните нарушения са наложени санкции в размера по чл. 35, ал. 1, т. 3, б. „а” от индивидуален договор № 03-1004/27.07.2009г. Тази заповед е предмет на оспорването пред първоинстанционния съд, приключило с обжалваното в настоящото производство съдебно решение.

Неправилно първоинстанционният съд е приел, че тази заповед е нищожна на основание чл. 177, ал. 2 АПК. Разпоредбата предвижда, че актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни; всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. Заповед № РД-09-140/12.03.2012г. на директора на РЗОК гр. В. не е в противоречие с решение № 2807/27.02.2012г. по адм. дело № 14197/2011г. на ВАС, шесто отделение. Както се посочи, с решението е прието, че констатираните нарушения не са извършени при условията на повторност и затова неправилно са наложени санкции на основанието и в размера, предвидени за повторно извършени нарушения – чл. 35, ал. 1, т. 3, б. ”б” от индивидуалния договор. С втората издадена заповед са наложени санкции в размерите и на основание клауза от индивидуалния договор за нарушение, извършено за първи път – чл. 35, ал. 1, т. 3, б. ”а” от договора. Наред с това в мотивите на съдебното решение не са давани указания за това дали е възможно или не да бъде издадена втора заповед за същите нарушения, нито за евентуалното съдържание на такава заповед, поради което не може да се направи обоснован извод, че заповед № РД-09-140/12.03.2012г. на директора на РЗОК противоречи на съдебното решение на ВАС.

Настоящият касационен състав обаче намира, че заповед № РД-09-140/12.03.2012г. на директора на РЗОК е незаконосъобразна като издадена при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Както вече се посочи, заповедта е издадена въз основа на констативен протокол № 56-ФТ/24.03.2011г. на финансови инспектори при РЗОК – гр. В., съставен в резултат на проверката, възложена със заповед № РД-09-201/24.03.2011г. на директора на РЗОК. С издаването на заповед № РД-09-270/05.04.2011г. на директора на РЗОК за налагане на санкции на „Полимекс” ЕООД производството по възложената проверка е приключило. Неговата висящност не е възобновена с постановяването на решението на ВАС по адм. дело № 14197/2011г., тъй като с това решение не е разпоредено връщане на преписката на административния орган за издаване на нов административен акт, нито от мотивите на съдебното решение може да се направи подобен извод. Същевременно, липсва възлагане на нова проверка със заповед на директора на РЗОК, съгласно чл. 72, ал. 2, вр. ал. 4 ЗЗО, за да е допустимо издаването на нова заповед от административния орган за налагане на санкции. Констативен протокол № 56-ФТ/24.03.2011г., който е послужил като основание за издаване на заповед № РД-09-140/12.03.2012г. на директора на РЗОК, е съставен в рамките на друга проверка, поради което той не може да представлява основание за издаване на повторна заповед за налагане на санкции, с която да бъдат отстранени допуснатите от административния орган нарушения при издаването на предходна заповед. Поради това, оспорената пред съда заповед № РД-09-140/12.03.2012г. на директора на РЗОК гр. В. е незаконосъобразна и следва да бъде отменена като такава. Констатираното от първоинстанционния съд нарушение при издаването на оспорената пред него заповед не обуславя нейната нищожност, а незаконосъобразност поради нарушение на процесуални правила.

По изложените съображения, обжалваното съдебно решение, с което оспорената пред съда заповед на директора на РЗОК гр. В. е обявена за нищожна следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което заповедта бъде отменена.

При този изход на спора искането на ответната страна по касационната жалба за присъждане на разноски е по принцип основателно. По делото обаче не са представени доказателства за направени разноски, поради което такива не се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

решение №

1608/21.06.2012г.

, постановено по адм. дело №

1297/

201

2

г. по описа на Административен съд

гр. В., и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ

заповед № РД-09-140/12.03.2012г. на директора на Районната здравноосигурителна каса гр. В. за налагане на санкции на "Полимекс" ЕООД - гр. В..

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Н. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ А. Д./п/ Г. Ч.

А.Д.

Особено мнение

на председателя на състава съдия Н. М.

Считам, че не е необходимо директорът на РЗОК гр. В. да издава нова заповед за извършване на проверка на "Полимекс" ООД за процесния период, както и въз основа на нея да се осъществява нова проверка от контролиращ екип и отново да се съставя констативен протокол. Това е така, защото с решение № 2807 от 27. 02. 2012 г., постановено по адм. д. № 14197/2011 г., Върховният административен съд, VІ отделение е отменил предходната заповед № РД-09-270 от 5. 04. 2011 г. на директора на РЗОК гр. В., която е издадена също възоснова на заповед за възлагане на проверка № РД-09-201 от 24. 03. 2011 г. на Директора на РЗОК гр. В. и констативен протокол № 56-ФТ от 24. 03. 2011 г., само като постановена в нарушение на материалния закон.Прието е, че не е налице повторност на нарушенията.В това решение, с което решението на първоинстанционния съд е било отменено и спорът е бил решен по същество, липсват каквито и да било мотиви, относно допуснато нарушение на административнопроизводствените правила.

С оглед решението на ВАС, което изрично е цитирано и позовавайки се на заповед за възлагане на проверка № РД-09-201 от 24. 03. 2011 г. и констативен протокол № 56-ФТ от 24. 03. 2011 г. , директорът на РЗОК гр. В. е издал процесната нова заповед № РД-09-140 от 12. 03. 2012 г., с която вече е наложил санкцията "финансова неустойка" в единичен размер.Следователно за приключване на производството по констатираните вече нарушения, административният орган е извършил само дължимото административнопроизводствено действие - издаване на нова заповед, съобразена с решението на ВАС относно приложението на материалния закон. В противен случай това административно производство, в което са констатирани нарушения, би останало незавършено. Предложеното в мотивите към това решение друго разрешение води до резултат, при който при наличието на висящо административно производство пред същия орган и с участието на същата страна, по което не е разрешен спора по основните въпроси, а именно извършило ли е дружеството визираните в констативния акт и заповедта за налагане на санкции нарушения и правомерно ли са наложени санкциите, се пристъпва към иницииране на ново административно производство по същите въпроси, пред същия орган и с участие на същата страна, което според мен е недопустимо.

Наред с изложено се съобразява също така, че образуването на ново административно производство за вече установени факти и обстоятелства, и с всички последици от това във времето, противоречи на чл. 11 АПК, в който са регламентирани принципите на бързина и процесуална икономия.