Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. с чл.160 ал.6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Ц. М. против решение №6 от 17.1.2009г., постановено по адм. дело №365 по описа за 2008г. на Административен съд В. Т., с което е отхвърлена жалбата му срещу РА №1500626 от 23.6.2006г. на ТД на НАП-гр. П., потвърден с решение №127 от 4.4.2008г. на директора на Д"ОУИ"-гр.В.Търново. Твърди неправилност на решението поради наличие на касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Развива съображения в допълнение към касационната жалба и иска да се постанови решение, с което се отмени решението на административния съд като се постанови друго, с което е обяви нищожност на атакувания РА или да се отмени същия като незаконосъбразен. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на дирекция "ОУИ" - гр. В.Търново при ЦУ на НАП я оспорва в представен по делото отговор от 20.3.2009г., счита, че е неоснователна и решението на първата инстанция следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба предвид разпоредбата на чл.218 от АПк, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е частично основателна.

Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил

РА №1500626 от 23.6.2006г. на ТД на НАП-гр. П., потвърден с решение №127 от 4.4.2008г. на директора на Д"ОУИ" - гр. В. Търново, с който акт на лицето са били определени задължения по ЗДДС за дейността му като едноличен търговец за периода 1.12.2000г.-до 31.8.2005г., поради отказано право на данъчен кредит за посочения период в размер на 203005,44 лв. и са начислени лихви в размер на 90016,54 лв. За да отхвърли жалбата съда е приел в общи мотиви, че правилно органите на приходите са отказали правото на данъчен кредит, тъй като не са събрани доказателства, нито в ревизионното, нито в съдебното производство, с които да се доказат всички предпостваки по чл.64 и чл.6 от ЗДДС отм. за съответните периоди за да възникне правото на получателя по доставките за данъчен кредит.

Решението е правилно по отношение на изводите за доказателствата за доставчиците ЕТ "Р"ЕООД, "Е"ЕООД и "Ч"ООД, "М"ООД действително са издадени за процесните периоди на издаване на фактурите на касатора / за дейността му като едноличен търговец/, но и в трите акта има сериозни корекции на доставките, по които тези доставчици са изпълнители - не само липса на определена счетоводна документация, но и включително категоричен извод за липса на начисляване от този доставчик по смисъла на чл.55 ал.6 от ЗДДС. Следователно костатациите по ДРА не могат да бъдат ползвани от касатора като доказателства нито за установяване на начисляване, нито за проверка на счетоводството, нито за действителност на извършените доставки от тях. Поради което твърденията му за изрядност на всеки един от тях остават недоказани.

Решението само по отношение на доставчика "М"АД е неправилно, поради липса на детайлизирана преценка на събраните в хода на ревизията доказателства. Основанието за отказ на данъчен кредит в размер на 5748,33 лв. по 6 фактури за м.9.2004г. е посочено като реалност на доставката по смисъла на чл.6 от ЗДДС отм. , тъй като същия е намерен на адреса, проверено е счетоводството от органите по приходите - видно от приложения протокол за насрещна проверка и са представени и приобщени към преписката писмени доказателства. Видно от събраните по делото доказателства за реалност са представени - договор от 1.7.2003 година, без същия да има ограничение във времето за доставка на горива и смазочни материали, договор за транспортни услуги между двете дружества за извършване на доставките от "Мобил 91" АД на горива със собствени или наети спецциализирани транспортни средства. Към всяка от фактурите, която е с описание на горивото, количеството, единична цена и общата стойност са приложени и складови разписки на дружеството-доставчик със складовди разписки, които също са с точно описание на горивото, количеството и цената. Освен тях е представена и фактура за извършен превоз, свидетелство зарегистрация на ЕКАПФ и касови бонове за платените суми. Според протокола за насрещна проверка дружеството разполага и с транспортни средства за извършване на услугите, както и данни за технически и кадрови потенциал, предвид представените ведомости, рекапитулация на осигурителните вноски и т. н. Всички тези неоспорени писмени доказателства са достатъчни да обосноват извод за реалност на доставката по смисъла на чл.6 от ЗДДС отм. , представени са всички необходими данни и за получателя по доставката възниква право на данъчен кредит в размер на 5748,33 лв. Поради което решението в тази част се явява неправилно и следва да бъде отменено. Няма пречка да бъде постановено решение по същество като се отмени РА в тази част.

На касатора следва да се присъдят разноски в зависимост от уважената част 50 лв.

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Върховен административен съд, прво "А" отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение №6 от 17.1.2009г., постановено по адм. дело №365 по описа за 2008г. на Административен съд В. Т. само в частта, с която е отхвърлена жалбата на Н. Ц. М. срещу РА №1500626 от 23.6.2006г. на ТД на НАП-гр. П., потвърден с решение №127 от 4.4.2008г. на директора на Д"ОУИ" - гр. В. Търново, В ЧАСТТА, с която на Н. Ц. М. са били определени задължения по ЗДДС за дейността му като едноличен търговец за периода на м.9.2004 година в размер на 5748,33 лв. със съответните лихви по фактури на "Мобил 91" АД и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ

РА №1500626 от 23.6.2006г. на ТД на НАП-гр. П., потвърден с решение №127 от 4.4.2008г. на директора на Д"ОУИ" - гр. В. Търново, В ЧАСТТА, с която на Н. Ц. М. са били определени задължения по ЗДДС за дейността му като едноличен търговец за периода на м.9.2004 година в размер на 5748,33 лв. със съответните лихви по фактури на "Мобил 91" АД.

ОСЪЖДА директор на Д"ОУИ"-гр.В.Търново при ЦУ на НАП да заплати на Н. Ц. М. сумата 50 лв. разноски за двете инстанции.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №6 от 17.1.2009г., постановено по адм. дело №365 по описа за 2008г. на Административен съд В. Т. в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Д./п/ Р. М. Р.М.