Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Ц. ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ШАЛА. К. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията В. Ш. по административно дело № 4317 / 2021 г.

Производство по чл.248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по молба на директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив, подадена чрез процесуалния му представител, за изменение на решение № 367 от 18.01.2022 г. на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело № 4317/2021г., в частта за разноските.

В молбата се твърди, че ВАС присъдил на „Р. К. ЕАД всички направени по делото разноски, без оглед на възражението за прекомерност на претендирното адвокатско възнаграждение. Иска се изменение на решението в частта за разноските като присъденият адвокатски хонорар бъде намален. Иска да не се присъжда и платеният ДДС върху адвокатския хонорар.

Ответникът по молбата - „Р. К. ЕАД, в писмено становище оспорва искането за изменението на решението в частта за разноските.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на молбата за изменение на решението и становищата на страните, намира молбата процесуално допустима, а по същество-неоснователна, поради следното:

С решение № 367 от 18.01.2022 г. на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело № 4317/2021г. е отменено решение № 413 от 24.02.2021 г. на Административен съд-Пловдив по адм. дело № 3717/2019г., с което е отхвърлена жалбата на „Р. К. ЕАД против РА №Р-16001618005376-091-001/23.08.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 646/11.11.2019г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ /ОДОП/ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който са установени задължения по ЗДДС в размер на 11 404,40 лв. и лихва в размер на 2 325.40 лв. и са установени задължения по ЗКПО в общ размер 329 376,39 лв. и лихви в размер на 78 845,22 лева и вместо него е прогласен за нищожен РА №Р-16001618005376-091-001/23.08.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 646/11.11.2019г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ /ОДОП/ – Пловдив при ЦУ на НАП. Дирекция „ОДОП“-Пловдив е осъдена да заплати на „Р. К. ЕАД, разноски в размер на 24 374 лв. общо за двете съдебни инстанции.

Разноските по делото са претендирани от дружеството за двете инстанции, съобразно представен списък в размер на 24 374 лв. По делото са представени доказателства за платени държавни такси (50 лв. за първа инстанция и 1 700 лв. за касационна инстанция),заплатено възнаграждение на вещо лице в размер на 1600 лева и адвокатски хонорари (10 512 лв., от които 8760лв. за процесуално представителство и 1752 лв. ДДС за първа инстанция и 10 512 лв. /8760лв. за процесуално представителство и 1752 лв. ДДС/ за касационна инстанция). В писмено становище, процесуалният представител на директора на „ОДОП“- Пловдив е направил възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от дружеството, по което настоящият съдебен състав не се е произнесъл в мотивите на решението, чието изменение се иска. Възражението обаче е неоснователно.

Предметът на оспорване пред първоинстанционния съд, съответно съдебната проверка на касационната инстанция за правилност на първоинстанционното решение, по необходимост предпоставя изясняване на фактическите въпроси за спецификата на предмета на спора.

Несподелимо е твърдението на частният жалбопдател, че договаряните размери за процесуално представителство, следва да бъдат определени на минимума посочен в Наредба № 1/09.07.2004 г. С цитираната наредба се поставя само долна граница на възнагражденията за процесуално представителство, но няма пречка между страните да бъдат уговорени и по-високи възнаграждения, стига те да не са прекомерни. В конкретния случай не се касае за такава прекомерност, тъй като при преценката на възражението за прекомерност следва да се има предвид обемът на информация, която е следвало да бъде преценена. В случая същата не може да се оцени като малозначителен и водещ до извод за ниска фактическа и правна сложност на производството, която от своя страна да обоснове присъждането на хонорар в минимален размер. Намаляване на договореното адвокатско възнаграждение следва да бъде извършено само в случаите, когато то е необосновано завишено с оглед предмета на спора и организираната защита. В настоящият случай такова завишение не се установява.

Предвид изложеното, не са налице основания за изменение на постановеното решение в частта за разноските, поради което Върховният административен съд, състав на осмо отделение ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив, подадена чрез процесуалния му представител, за изменение на решение № 367 от 18.01.2022 г. на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело № 4317/2021г., в частта за разноските. Определението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ В. Ш. п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ