О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 466

С..02,11,2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

изслуша докладваното от съдията Чаначева ч. т. д. № 1835/2016 година.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на М. И. Т. от [населено място] против определение № 364 от 14.07.2016 г. по ч. т. д. № 433/2016 г. на Пловдивски апелативен съд.

Ответникът по частната жалба – И. Г. Г. е на становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.Останалите ответници не са заявили становище.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В своето изложение, касаторът Т. е изброила всичките основания по чл.280, ал.1 ГПК.Посочила е, че счита определението на ПАС за процесуално недопустим акт, мотивирано с довода за това, че същият съд, макар и в друг състав вече се бил „занимал с този въпрос”, като е постановил определение №410/15г., с което било възприето разбирането на страната относно начина на определяне на размера на дължимата държавната такса. Поставени са въпросите: 1) „Искът по чл.464, когато е обвързан с иска по чл.135 от ЗЗД спада ли към категорията на оценяеми искове по смисъла на чл.69, ал.1 ГПК?”. „Как се определя имуществения интерес, когато се защитава едно благо с няколко на брой...