Производството е по чл.303 и следващите от ГПК.

Образувано е по молба вх.№.291/26.01.16г. на [фирма] за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязло в сила решение №.204/29.10.09 по г. д.№.1/2008г. на РС Балчик – с което предявеният срещу молителя иск с правно основание чл.108 ЗС е уважен - като е признато за установено, че процесните 10 трафопоста на територията на к. к. А. са собственост на [фирма] и молителят е осъден да му предаде владението им, а издадените в полза на последния нотариални актове са отменени. Сочи се, че на молителя са станали известни нови доказателства – Писмо изх.№.Д.-26-377/28.10.15 на Областен управител на Област Д. и Писмо изх.№.26-2038-2/27.11.15 ведно с приложен към същото Опис на сградите разпределение на Е. подрайон Д. – които са от значение за спора и биха довели до различното му разрешаване.

Ответната страна [фирма] оспорва молбата.

Молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да станат известни при решаването му или с които страна не е могла да се снабди своевременно.

От текста на разпоредбата е видно, че се касае за средство за защита, което може да се използва срещу тези неправилни решения, при които неправилността се дължи на непълнота на фактическия или доказателствения материал, разкрита след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната – т. е. този способ брани страната срещу неправилност, дължаща се на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Хипотезата е налице, когато заинтересуваната страна не е знаела за обстоятелството от съществено значение за делото, съществуващо към момента на приключване на устните състезания по делото, приключило с влязло в сила решение, или, макар и да е знаела за това обстоятелство, не е била в състояние да се снабди с документа, който го удостоверява.

Настоящият състав намира, че в случая не е налице както предпоставката наличие на ново обстоятелство или ново писмено доказателство, така и предпоставката същите да са от съществено значение за делото - т. е. да могат да доведат до промяна в съдържанието на решението.

Приложените писмени доказателства се представят с оглед установяване на обстоятелството, че няма съставени актове за държавна собственост /А./ за имотите, находящи се на територията на к. к. ”А.”, в полза на Н.. Въпросът за наличието на А. е бил изследван в производството по г. д.№.1/08 на РС Балчик - с исковата молба /на с.50 и сл., т.І по г. д.№.1/08 на РС Балчик/ са били представени съставени за трафопостовете А. с отразявания за включването им в капитала на [фирма], те са били оспорени от молителя /в с. з. на 22.04.08, с.300 гръб, т.ІІ по г. д.№.1/08 на РС Балчик/, като впоследствие, вкл. по негови искания, са били събирани доказателства във връзка с направеното оспорване. Следователно, касае се за обстоятелство, което е било известно на страната - молител в настоящото производство, към момента на разглеждане на делото, и съответно включено в защитната й позиция. Същевременно, за установяването му тя е могла да се снабди с представените писмени доказателства от Областния управител на Област Д. и [фирма] още по време на процеса /издаването на приложените към молбата документи е отнело понастоящем съответно 5 и 11 дни/. Предвид изложеното представените доказателства не съставляват нови доказателства по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК.

От друга страна, не е налице и втората визирана в чл.303 ГПК предпоставка – доказателствата да са от значение за изхода на спора. Решаващият извод на съда, че молителят не е собственик на трафопостовете, които обслужват обектите в курортния комплекс, е изведен от нормативната уредба. Съдът е приел, че трафопостовете са изградени в периода 1968-1973г. и са станали държавна собственост по силата на чл.2 ал.1 от Закона за електростопанството от 1948г., както и че са били предоставени на електроснабдителното предприятие за стопанисване и управление съгласно чл.7 ЗС. Проследено е извършеното преобразуване в системата на електроснабдителните предприятия, при което през 1991г. е създадена [фирма], после имуществото е преминало към [фирма], а през 2006г. чрез отделяне на имуществото, свързано с разпределението на електрическата енергия, е преминало към [фирма] - което пък е пренаименовано в [фирма]. При тези обстоятелства е прието, че с оглед специалното предназначение и режим на тези обекти, те не са били включени в активите на туристическото предприятие „А.” и съответно не са преминали в [фирма] при извършеното преобразуване на държавното предприятие в държавна фирма и последващата приватизация. На второ място съдът е счел, че трафопостовете не са придобити и по давност, понеже не е конкретизиран периода на придобиване, а такава е можело да тече най-рано от 1.06.1996г до влизане в сила на ЗЕЕЕ /от 1999г., сега отм., който изключва трафопостовете от гражданския оборот, като поставя изискване такива обекти да бъдат собственост само на съответно лицензирани енергийни предприятия.

При тези решаващи мотиви без значение е обстоятелството дали за процесните трафопостове са били издавани или не актове за държавна собственост в полза на [фирма]. Съществуването или несъществуването на такива актове /които, освен всичко друго, имат само констативен - а не конститутивен характер/ не е свързано с решаващата воля на съда и не би довело до промяна в съдържанието на решението и изхода на спора.

При това положение, поради липса на кумулативните предпоставки на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, молбата за отмяна следва да се остави без уважение. На ответната страна се дължат направените по делото разноски в размер на 1644лв. – адвокатско възнаграждение, платено по договор за правна защита и съдействие за процесуална защита по молбата за отмяна.

Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молба вх.№.291/26.01.16г. на [фирма] за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязло в сила решение №.204/29.10.09 по г. д.№.1/2008г. на РС Балчик.

ОСЪЖДА [фирма], к. к.А., [населено място], общ. Б., ЕИК[ЕИК], да плати на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], на основание чл.78 ал.2 ГПК 1644лв. /хиляда шестотин четиридесет и четири лева/ разноски.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ