О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2219

гр. София, 11.07.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова т. д. №23 по описа за 2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Национална агенция за приходите /НАП/ срещу решение №331 от 30.09.2024г., постановено по в. т.д. №302/2024г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение №107 от 28.02.2024г., постановено по т. д. №477/2023г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл.694, ал.2, т.2 ТЗ за признаване за установено, че съществува вземане на НАП против „Престиж- 3“ ООД /н/, [населено място] в размер на 292 111.51 лева, от които 202 289.25 лева главници /възникнали в периода 01.01.2015г. - 31.12.2017г./ и лихви - 89 822.26 лева /възникнали до 30.06.2020г./, установени с РА №Р-16001620001285-091-001/29.10.2020г., издаден от ТД на НАП - Пловдив. Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Банка ДСК“ АД и на синдика на ответното дружество, участващ в производството на основание чл.694, ал.4 ТЗ.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно - постановено в нарушение на закона, поради което следва да се отмени, а искът да бъде уважен. Касаторът поддържа, че са незаконосъобразни изводите на въззивния съд, който приема, че процесните публични вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност на длъжника, е следвало да бъдат предявени в преклузивните срокове по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 ТЗ. Оспорва и крайният извод на съда, че като не са предявени по реда на чл.685 и чл.688 ТЗ вземанията са погасени и не подлежат на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на ответника.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по съществения правен въпрос, обусловил изхода на спора – „Следва ли публичните вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност, но установени с влязъл в сила акт след изтичане на сроковете по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 ТЗ, да бъдат предявени от НАП в рамките на тези преклузивни срокове, респективно дали непредявяването на тези вземания в преклузивните срокове по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 ТЗ има за правна последица погасяване на възможността за удовлетворяване на публичните вземания?“. Твърди, че по този въпрос въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в цитираните две решения по чл.290 ГПК - основание за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Ответникът „Престиж- 3“ ООД /н/, синдикът К. Б. и третото лице помагач „Банка ДСК“ АД не са представили отговори на касационната жалба в законоустановения срок.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд приема, че процесните вземания са установени с влязъл в сила ревизионен акт от 29.10.2020г., като е безспорно, че са размер от общо 292 111.51 лева, включващ главници в размер на 202 289.25 лева /корпоративен данък за периода 01.01.2015г.-31.12.2017г. и ДДС за периода 01.06.2015г.-20.01.2017г./ и лихви в размер на 89 822.26 лева и са възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност на ответното дружество /30.06.2020г./. Съдът приема, че ревизионният акт, с който вземанията са установени, е издаден и влязъл в сила след решението за откриване на производството по несъстоятелност на длъжника, като са предявени от НАП след изтичане на сроковете по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 ТЗ.

Решаващият състав възприема съдебната практика, обективирана в решение №50181 от 03.02.2023г., т. д. №1777/2021г. на ВКС, I т. о., решение №4 от 21.07.2022г., т. д. №2475/2020г. на ВКС, I т. о., като излага подробни мотиви, че публични вземания, възникнали до откриване производството по несъстоятелност, актът за установяване на които е влязъл в сила след изтичане на сроковете по чл.685, ал.1 ТЗ и чл.688, ал.1 ТЗ, следва да се предявяват от НАП в сроковете по чл.685, ал.1 ТЗ, респ. чл.688, ал.1 ТЗ, като се включват в списъка на приети вземания под условие. Съгласно чл.688, ал.1, предл. второ ТЗ, след изтичането на срока по чл.688, ал.1, пр. първо ТЗ, тези вземания не могат да се предявяват, съответно удовлетворяват в производството по несъстоятелност. Разрешението е аналогично и за случаите, когато вземанията са възникнали до откриване производството по несъстоятелност, но актовете за установяването им са постановени и влезли в сила след изтичане на сроковете по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 ТЗ. С оглед изложеното, въззивният съд намира, че предявеният положителен установителен иск по чл.694, ал.2, т.2 ТЗ е неоснователен и правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд.

Настоящият съдебен състав на ВКС, І т. о. намира, че обжалваното въззивно решение е валидно, като не са налице основания за допускане до касационен контрол поради вероятна недопустимост.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното

дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма

Поставеният от касатора материалноправен въпрос отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като е обусловил решаващия извод на въззивния съд, но не е налице допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл при съобразяване с формираната практика на ВКС, обективирана в решение №4/ 21.07.2022г. по т. д. №2475/2020г., І т. о. на ВКС, както и решение №50181/03.02.2023г. по тд. № 1777/2021г., І т. о. на ВКС, съгласно която публични вземания, възникнали до откриване производството по несъстоятелност, актът за установяване на които е влязъл в сила след изтичане на сроковете по чл.685, ал.1 ТЗ и чл.688, ал.1 ТЗ, следва да се предявяват от НАП в сроковете по чл.685, ал.1 ТЗ, респ. чл.688, ал.1 ТЗ, като се включват в списъка на приети вземания под условие. Съгласно чл.688, ал.1, предл. второ ТЗ, след изтичането на срока по чл.688, ал.1, пр. първо ТЗ, тези вземания не могат да се предявяват, съответно удовлетворяват в производството по несъстоятелност. При тълкуване на специалната разпоредба на чл.164, ал.3 ДОПК и на общата на чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 ТЗ, съдебните състави приемат, че в чл.164 ДОПК несъмнено е формирано задължение на НАП за предявяване на вземанията, а не право, чието неупражняване не влече негативни правни последици. Законодателят е уредил сроковете за съставяне на списъци от синдика в чл.685, ал.1, чл.686, ал.1 и чл.688 ТЗ и задължението му за служебно вписване на две групи вземания в чл.687 ТЗ - на работник или служител, произтичащо от трудово или прекратено трудово правоотношение с длъжника и установено с влязъл в сила акт публично вземане, за да гарантира максимална защита на тези два вида вземания в обществен интерес, включвайки ги, като предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ. Това не води до извод, че вземането по чл.687, ал.2 ТЗ /установеното с влязъл в сила акт публично вземане/ може да бъде предявено след срока по чл.685, ал.1 ТЗ. Тълкуване в обратния смисъл би превърнало в ненужна разпоредбата на чл.164, ал.5 ДОПК, която препраща към удовлетворяването по реда на чл.725, ал.1 ТЗ, т. е. включване на публичното вземане, макар под условие, в първоначалното разпределение, каквито права не му гарантира служебно включване в списъци след срока по чл.685, ал.1 ТЗ. Ако синдикът има задължение за служебно вписване на възникнали до откриване на производството по несъстоятелност, но установени с влязъл в сила акт след сроковете по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 ТЗ публични вземания, каквито безспорно установява ревизионният акт, то се явява ненужно визирането на тези срокове в разпоредбата на чл.125 ДОПК. Наред с това ДОПК урежда достатъчно гаранции за публичния взискател да установи и предяви своевременно публичните вземания – предварителното уведомяване на НАП при подаване на искане за откриване на производство по несъстоятелност по чл.78 ДОПК; възможността за предявяване на публични вземания, възникнали до откриване на производството по несъстоятелност, и въз основа на невлезли в сила актове за установяването им, съгласно чл.125 ДОПК и чл.164, ал.5 ДОПК; възможността за предприемане на принудително изпълнение въз основа на невлезли в сила актове за публични вземания, както и обезпечаване на събирането им; принудителното изпълнение по ДОПК продължава и след образуване на производството по несъстоятелност, ако е предприето преди откриването му и при предходно наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК. Следователно чл.164, ал.3 ДОПК и чл.685, ал.1 ТЗ и чл.688, ал.1 ТЗ, водят до еднозначен извод за дължимо от НАП предявяване на публични вземания, включително под условие, освен възникналите до откриване производството по несъстоятелност и установени с влязъл в сила акт публични вземания, включвани служебно от синдика на основание чл.687, ал.2 ТЗ, за които единствено се отнася нормата. Настоящият състав споделя горното разрешение, като следва да се съобрази, че решението по т. д. №15/2020 г. на ВКС, II т. о. е изолирано, а посоченото от касатора решение №43/20.06.2014г. по т. д. №2471/2013г. на ВКС, II т. о. няма отношение към въпроса за сроковете за предявяване на вземания от НАП.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №331 от 30.09.2024г., постановено по в. т.д. №302/2024г. по описа на Апелативен съд - Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.