Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Л”ЕООД срещу Решение № 454/04.02.09г. по адм. д.527/08г. описа на Административен съд – В. Т., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) №150800076/10.04.08г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – гр. П., потвърден с Решение № 229/20.06.08г. на Директор на Дирекция "О”ЕООД против РА №150800076/10.04.08г. на ТД на НАП – гр. П., потвърден с Решение № 229/20.06.08г. на Д”ОУИ”, с който му е начислен допълнителен размер ДДС по доставки в полза на „Ц”ЕООД, съдът е приел, че дружеството е следвало да начисли данък като е обосновал, че с РА е извършено законосъобразно начисляване поради липса на предпоставките на чл. 173 от ЗДДС за фактурите в полза на „Ц”ЕООД не е изследвано изцяло от решаващия съд. Правилно АС-В. Т. е приел за неоснователно твърдението, че участието на М. М., издателя на РА, в екипа, извършил данъчната ревизия представлява особено съществено процесуално нарушение. Съгласно действащите правила на ДОПК не е налице забрана със Заповедта за определяне на компетентен орган по чл. 119, ал. 2 от ДОПК да бъде определено лице, което е участвало при извършване на данъчната ревизия. При извършване на проверката относно действителността на РА съдът е бил длъжен да установи компетентността на лицето, издало заповедта за възлагане на данъчната ревизия като съобрази и евентуалното наличие на акт за прихващане или възстановяване. По делото има данни от данъчната преписка, че за ревизираните данъчни периоди „Л”ЕООД е подало искане за прихващане или възстановяване вх. н. 25419/26.10.07г., по което няма данни дали е издаден акт, които съгласно практиката на ВАС има правно значение относно определяне на компетентния орган за възлагане на данъчна ревизия. При липсата на доказателства за това обстоятелство обжалваното съдебно решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, поради което касационната инстанция няма възможност да провери правилното приложение на материалния закон.

Допълнително следва да бъде посочено, че при формиране на правните изводи за липса на извършени вътреобщностни доставки съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната цялост, не е осъществена проверка относно редовността на счетоводните документи, представени в оригинал от данъчнозадълженото лице. Съдът не е формирал фактическо установяване относно съществуването на стоките, предмет на фактурите, действителното извършване на облагаеми доставки, осъществено ли е плащане по фактурите. Във фактурите е посочено, че плащането е в брой, но не е извършено съпоставяне с представените отчети фискална памет, както и обясненията на Л. Н. за начина на разплащане по доставките (стр. 330 от данъчната преписка). При обсъждане на доказателствата относно транспорта на стоките са обсъждани документи във връзка с фактури, издадени от „М”ЕООД и „БИ И О И. С. Т.”ООД, но не и декларация от Л. И. Н. ( стр. 482 от данъчната преписка) и наличието на възможност за извършване на собствен превоз. Тези факти са от правно значение за установяване наличието на облагаема доставка, за която се дължи начисляване на данък в размер на 20%, респективно осъществяването на вътреобщностна доставка с нулева ставка на данъка.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че са налице предпоставките на чл. 221 ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК. Решението на Административен съд – В. Т. следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, който да установи всички относими към спора факти, включително и чрез назначаване на съдебно-счетоводна експертиза и ги съобрази с приложимите правни норми.

С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани, а направените от страните по делото, трябва да бъдат взети предвид при постановяване на решението по същество.

По изложените съображения Върховният административен съд, Първо – А отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ

Решение № 454/04.02.09г. по адм. д. 527/08г. описа на Административен съд – В. Т.. ВРЪЩА

делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд – В. Т.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Д./п/ Д. Ч. Д.Ч.