Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на Регионална митническа дирекция – гр. Р. и Митница – Свищов и от „Дакор” ООД – гр. Г. О.

срещу Решение № 4/18.02.2008 год., постановено по адм. дело № 406/2007 год. по описа на Административен съд – гр. Р., VІІІ състав.

Регионална митническа дирекция – гр. Р. и Митница – Свищов

обжалват решението в частта, в която е отмнено ППСПДВ № 53/13.07.2007 год. на Началника на Митница – Свищов и потвърждаващото го Решение № У-44-15-0295/07.08.2007 год. на Директора на РМД – гр. Р. за определените на „Дакор” ООД дължими публични държавни вземания в общ размер над сумата от 5167,45 лв. до сумата 11892,23 лв., от които над 3480,73 лв. до 7959,37 лв. мито и над 1686,72 лв. до 3932,86 лв. ДДС, ведно със законната лихва за просрочие от 25.11.2006 год. до окончателното изплащане. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати от съда нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. Развити са доводи относно характера на режима „активно усъвършенстване с отложено плащане” и начина на приключването му съгласно чл.95 ЗМ, поради което според касатора след като този режим не е приключен по надлежния ред изцяло, неправилно Съдът е приел, че размерът на митническото задължение за определеното количество неоформена митническа стока според съда следва да бъде определен не по реда на чл.125, ал.1 ЗМ, а по реда на чл.126, т.2 ЗМ, а касаторът твърди, че то следва да се определи по чл.199, ал.1, т.6 във връзка с чл.125, ал.1 ЗМ. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба, която в съдебно заседание се поддържа от юрисконсулт Стефанова с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по тази касационна жалба „Дакор” ООД – гр. Г. О., редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. „Дакор” ООД – гр. Г. О.

обжалва решението в отхвърлената част на жалбата му за определения общ размер на публични задължения с ППСПДВ № 53/13.07.2007 год. на Началника на Митница - Свищов, ведно с потвърждаващото го Решение № У-44-15-0295/07.08.2007 год. на Директора на РМД – гр. Р. за определените на „Дакор” ООД дължими публични държавни вземания в общ размер от 5167,45 лв., от които 3480,73 лв. мито и 1686,72 лв. ДДС, ведно със законната лихва за просрочие, считано от 25.11.2006 год. до окончателното изплащане. Макар в касационната жалба да не са посочени конкретни отменителни основания, от изложението й може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. Според касатора основния извод, върху който е постановено съдебното решение е размера на публичните вземания да се изчисли въз основа на определения рандеман в митническото разрешение, а не въз основа на еднократно приетата от „Дакор” ООД разходна норма. Твърди се освен това, че по делото е безспорно доказано, че след преработката на суровината по ЕАД за активно усъвършенстване е реекспортирано преработено месо – основен компесаторен продукт (ОКП), след което в Надзорното митническо бюро е представена декларация за учредяване на режим „внос” на вторични компесаторни продукти (ВКП), но такъв не бил разрешен. Според касатора неправилно Съдът е приел наличието на възникнали митнически задължения за суровина, която никога не е била собственост на „Дакор” ООД, като в тази връзка се позовава на договора за поръчка, който е приложен по делото. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отмяна на митническото постановление и присъждане на всички направени по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по тази касационна жалба РМД – гр. Р. и Митница – Свищов чрез юриск. Стефанова оспорват жалбата и моли тя да бъде отхвърлена.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за онователност на касационната жалба на Регионална митническа дирекция – гр. Р. и Митница – Свищов, а тази на „Дакор” ООД, гр. Г. О. приема за неоснователна, поради подробно изложени съображения

Върховният административен съд, Първо "А" отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл.211, ал. АПК и са процесуално допустими, разгледани по същество са неоснователни, поради следните съображения:

За да отмени частично ППСПДВ № 53/13.07.2007 год. на Началника на Митница - Свищов и потвърждаващото го Решение № У-44-15-0295/07.08.2007 год. на Директора на РМД – гр. Р. за определените на „Дакор” ООД дължими публични държавни вземания в общ размер над сумата от 5167,45 лв. до сумата 11892,23 лв., от които над 3480,73 лв. до 7959,37 лв. мито и над 1686,72 лв. до 3932,86 лв. ДДС, ведно със законната лихва за просрочие от 25.11.2006 год. до окончателното изплащане, а в останалата част да отхвърли жалбата на дружеството, Административен съд – гр. Р. е приел, че „Дакор” ООД е внесло „замразени кокошки без вътрешности и глави”, като е бил оформен режим „активно усъвършенстване с отложено плащане” със срок на приключване на режима с реекспорт два месеца. Установено е от съда от доказателствата по делото, че част от внесената стока е преработена и са реекспортирани от „Дакор” ООД ОКП 6383 кг., което според заключението на съдебно-икономическата експертиза съответства на 18237,14 кг. внесена стока. Установено е от съда, че получените при преработката на 18237,14 кг. ВКП като месокостен хомогенат съответства на 5471,14 кг. и ВКП от домашни птици съответства на 547,11 кг., които не са реекспортирани, както и остатъка между внесените 21 960 кг. стока и преработените и реекспортирани 18237,14 кг., който е 3722,86 кг. Съдът преценявайки основателността на жалбата, с която е бил сезиран и доказателствата по делото е установил, че с разрешението за оформяне на режим „активно усъвършенстване с отложено плащане” е одобрен и рандемана съгласно чл.123, ал.1 ЗМ и това разрешение като административен акт е влязло в сила. Поради тази причина съдът е приел за недопустимо в производството по обжалване на ППСППДВ да се оспорва рандемана, поради което публичните задължения според съда следва да се определят въз основа на рандемана, посочен в митническото разрешение, а не въз основа на едностранно приетата разходна норма от „Дакор” ООД. Решението на първоинстанционния съд е правилно.

Страните не спорят по фактите, поради което съдът правилно е установил фактическата обстановка, според която „Дакор” ООД е внесло „замразени кокошки без вътрешности и глави”, като е поискан режим „активно усъвършенстване с отложено плащане”, който е бил разрешен от митническия орган. Няма спор също така, че една част от внесените стоки (посочена по-горе) е преработена и впоследствие реекспортирана в посочена от административния орган срок, а останалата част – не. Законодателят е приел в разпоредбата на чл.91 ЗМ, че прилагането на всеки митнически икономически режим се допуска с разрешение на митнически орган, какъвто е и процесния случай, а чл.92 от същия закон прецизира условията, при които се издават тези разрешения. Затова следва да се приеме, че с разрешаването на режима „активно усъвършенстване с отложено плащане” в случая е постановен един индивидуален административен акт, който като необжалван е влязъл в сила и е възпроизвел своето правно действие. Правилно решаващият съдебен състав е приел, че с това разрешение е одобрен рандемана съгласно чл.123, ал.1 ЗМ и всякакви възражения по отношение на него в това производство са недопустими. В тази връзка съдът правилно не е приел едностранно възприетата от „Дакор” ООД разходна норма и справката към нея, тъй като изрично в цитираната правна норма законодателят е приел, че при определяне на операциите по усъвършенстване на стоките се определя и рандемана или пък се посочва метода на определянето му. В процесния случай административният орган при даване на разрешението за режим „активно усъвършенстване с отложено плащане” е посочил в процентно отношение и рандемана, като по този начин се е възползвал от даденото му в чл.123, ал.1, изр.1, предл.1 ЗМ правомощие по определянето му. Затова и правилно съдът е определил недължимостта на определените публични държавни вземания само в размера на внесеното и преработено месо и впоследствие реекспортирано, тъй като в тази част - в общ размер над сумата от 5167,45 лв. правилно е прието за незаконосъобразно определените от митническия орган публични вземания – мито и ДДС, ведно с лихвата.

Другият спорен въпрос по делото е относно приложимостта на реда по чл. 125 или чл. 126 ЗМ и в тази връзка са основните оплаквания в касационната жалба на РМД – гр. Р. и Митница – Свищов.

Правилно първоинстанционният съд е приложил материалния закон. Изводите на съда съответстват на установената фактическа обстановка и доказателствата по делото правилно са преценени. Наистина в процесния случай облагането с публични държавни вземания не е за внесената стока – кокошки без вътрешности и глави, а относно получените след преработката ВКП. Последните представляват продукти, които са различни от ОКП и са неизбежен страничен продукт, който се получава в процеса на усъвършенстване на внесената стока. Неоснователно този касатор посочва, че неправилно е приложена материално правната разпоредба на чл.126, а не на чл.125 ЗМ. Съдът е приел, че облагането в случая е по реда на чл.126, т.2 ЗМ, като правилно е отразил в решението си, че в разпоредбата на чл.125 ЗМ има добавка, според която следва да се има предвид и правната норма на чл.126 ЗМ. Като се има предвид, че чл.126, т.2 ЗМ посочва, че се облагат компесаторните продукти съгласно разпоредбите на режим с отложено плащане, то законосъобразен е извода на съда, че не се облагат внесените стоки, а само компесаторните продукти, като в процесния случай това са получените компесаторни продукти, за които няма спор между страните по делото, че не са реекспортирани.

Предвид изложените по-горе мотиви, настоящщият съдебен състав на касационната инстанция счита, че и двете касационни жалби са неоснователни, а обжалваното решение е правилно постановено в съответствие с изискванията на материалния закон, на съдопроизводствените правила, както и при правилно установена и възприета от съда фактическа обстановка са изградени и правните изводи на съда, поради което решението е и обосновано и не са налице отменителните основания по чл.209, т.3 АПК. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл.221, ал.2, предл.1 АПК.

С оглед изхода от делото, настоящата инстанция счита, че следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 53 лв., платими от "Дакор" ООД, тъй като А. М. е била представлявана и защитавана от процесуален представител. Разноски за дружеството не се дължат, тъй като тази страна в касационното производство не е ангажирала доказателства за направени разноски.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо "А" отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 4/18.02.2008 год., постановено по адм. дело № 406/2007 год. по описа на Административен съд – гр. Р., VІІІ състав .

ОСЪЖДА

[Фирма 1], гр. Г. О., представлявано от управителя А. Л. А. Жозеф да заплати на А. М., гр. С., разноски по делото в размер на 53 (петдесет и три) лева.

РЕШЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ П. Г.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Й. К.в/п/ М. Ч.

М.Ч.