Администрацията на Министерския съвет на Р. Б. е подала касационна жалба срещу решението от 18.01.2012 г. по адм. дело №742/2011 г. по описа на Административния съд – София град в частта, в която е била осъдена да заплати на М. И. И. обезщетение за имуществени вреди в размер на 6 995,04 лева, представляващи неполучено трудово възнаграждение за периода 12.02.2008 г. - 23.02.2009 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, както и сумата 1 948,45 лева, представляваща лихви за забава, считано от датата на падежа до 27.01.2011 г. Направени са оплаквания за недопустимост и алтернативно, за неправилност на съдебното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърлят предявените искове и се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът М. И. И. е поискал отхвърлянето на жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до непълнота на доказателства относно наличието на имуществени вреди в размер на получаваното от ищеца трудово възнаграждение за исковия период, поради което следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав.

Върховният административен съд, като провери допустимостта на решението, прие следното:

Производството пред Административния съд - София град е било образувано по предявените от М. И. И. срещу Администрацията на Министерския съвет искове по чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение в размер на 5493,08 лева за имуществени вреди, причинени от нищожно административно решение на Окръжната избирателна комисия по местни избори – Белоградчик, с което били прекратени пълномощията му на кмет на село Рабиша, община Б.к, ведно с изтеклата лихва за забава върху главницата в размер на 2000 лева за времето, през което е останал без работа или от 12.02.2008 г. до 23.02.2009 г., и законната лихва, считано от предявяването на иска. В хода на делото, с определение от 13.02.2011 г., съдът е допуснал изменение на иска за обезщетение за имуществени вреди, чийто размер е бил увеличен от 5 493, 08 лева на 6 995,04 лева .

По делото е било установено, че през 2007 година М. И. И. е бил избран за кмет на село Рабиша, община Б.к и встъпил в длъжност на 8 ноември 2007 г. С решение №110/22.01.2008 г. на Общинската избирателна комисия за местни избори – Белоградчик пълномощията на М. И. като кмет на село Рабиша били прекратени. С решение №92 от 22.10.2008 г. по адм. дело №22/2008 г. на Административен съд – Видин, влязло в сила на 23.02.2009 г., решението на Общинската избирателна комисия за местни избори – Белоградчик било обявено за нищожно. С допълнително споразумение № 33 от 23.02.2009 г. М. И. бил възстановен на длъжността кмет на село Рабиша, община Б.к. Между страните по делото било безспорно, че за времето от 12.02.2008 г. до 23.02.2009 г. ищецът останал без работа. Според заключението на назначената по делото счетоводна експертиза, размерът на трудовото му възнаграждение, което би получил в течение на исковия период, възлиза на 6 995,04 лева, а изтеклата лихва за забава върху посочената сума, считано от датата на възникване на задължението за плащане на месечното възнаграждение до датата на предявяването на иска - на 1948,45 лева.

От правна страна съдът приел, че исковете са допустими, тъй като са насочени срещу надлежния ответник – Администрацията на Министерския съвет, представляваща юридическото лице, отговорно за организационно – техническата и финансовата обезпеченост на изборите и заплащането на възнагражденията на членовете на избирателните комисии на местно и централно ниво.

Според съда предявените искове били основателни, тъй като на ищеца били причинени вреди от обявен за нищожен административен акт. Вредите се изразявали в пропусната полза от неполученото от него трудово възнаграждение за исковия период и били в пряка причинна връзка с издадения незаконосъобразен административен акт. При наличието на предпоставките по чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди административният съд уважил предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в пълен размер, а искът за заплащане на лихва за забава за периода от датата на възникване на задължението за плащане на месечното възнаграждение до датата на предявяването на иска – 27.01.2011 г. - за сумата 1 948,45 лева. В останалата част до пълния предявен размер от 2000 лева съдът отхвърлил иска за заплащане на обезщетение в размер на изтеклата лихва за забава.

Касационната инстанция намира, че решението на административния съд е недопустимо. Съгласно чл.38, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация кметът на общината и кметовете на кметства се избират пряко от населението за срок от четири години. Пълномощията им възникват с полагането на клетвата по чл.32, ал.1 от закона.

Правоотношението, което възниква от избора, е трудово правоотношение, както предвижда чл.86, ал.1 от Кодекса на труда .

В този смисъл е и разпоредбата на чл.38, ал.7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, според която кметовете на общини, кметства и райони имат всички права по трудово правоотношение, освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение. Заплащането на трудово възнаграждение на лицата, заемащи длъжността, се дължи по силата на трудовото им правоотношение. В случая, трудовото правоотношение на кмета на кметство Рабиша възникнало с О. Б., която се явява негов работодател съгласно подписаното с кмета на О. Б. споразумение.

С предявяването на иска за заплащането на обезщетение в размер на трудовото му възнаграждение за определен период, през който не е бил работа поради незаконното прекратяване на пълномощията му, ищецът е заявил претенция, произтичаща от имуществени права, които са елемент от трудовото му правоотношение. Поради това съдът е следвало да определи спора като трудов, съобразявайки чл.225 ал.1 КТ, според който при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Уреденият с този закон ред за обезщетяване е специален, което изключва прилагането на реда по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (чл.8, ал.3 ЗОДОИ) .

Неточното определяне на характера на правния спор е довело и до предявяването на иска срещу ненадлежен ответник. С оглед характера на правния спор искът е следвало да се предяви срещу О. Б. като работодател на ищеца.

Поради констатирания порок, водещ до недопустимост на решението, то не следва да се проверява за правилност. Постановеното решение следва да се обезсили и производството по предявения иск срещу Администрацията на Министерския съвет да се прекрати като недопустимо.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.3 АПК Върховният административен съд РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА

решението от 18.01.2012 г. по адм. дело №742/2011 г. по описа на Административния съд – София град в частта, в частта, в която Администрацията на Министерския съвет на Р. Б. е била осъдена да заплати на М. И. И. обезщетение за имуществени вреди в размер на 6 995,04 лева, представляващи неполучено трудово възнаграждение за периода 12.02.2008 г. - 23.02.2009 г. вследствие издаването на нищожен административен акт, ведно със законната лихва от предявяването на иска, както и сумата 1 948,45 лева, представляваща лихви за забава, считано от датата на падежа до 27.01.2011 г.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по предявения от М. И. И. срещу Администрацията на Министерския съвет на Р. Б. иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 6 995,04 лева, представляващи неполучено трудово възнаграждение за периода 12.02.2008 г. - 23.02.2009 г. вследствие издаването на нищожен административен акт, ведно със законната лихва от предявяването на иска, както и сумата 1 948,45 лева, представляваща лихви за забава, считано от датата на падежа до 27.01.2011 г. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ П. Г./п/ Ж. П. Ж.П.