Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районно управление ”Социално осигуряване” /РУСО/ гр. П., против решение № 283/24.02.2011г., постановено по адм. дело № 2610/2010г. по описа на Административен съд – гр. П., с което е отменено решение № 326/04.11.2010г. на директора на РУСО гр. П.. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „Ф”АД – гр. С., представлявано от изпълнителния директор Б. Г., чрез пълномощника адв. Е. Х., оспорва жалбата. В писмени бележки се излагат съображения за правилност на решението. Претендира се присъждане на направените разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд – гр. П. е отменено решение № 326/04.11.2010г., издадено от директора на РУСО гр. П., и потвърденото с него разпореждане №1534/23.09.2010г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО гр. П., в частта за внасяне на сумата по т. 1.4 от Анализ – констатациите към ревизионен акт за начет, включена в справка №1 по точка 4, за 2005г., с което е разпоредено възстановяване на сумата по начет в размер на 5459,65 лв., от които главница – 2462,80 лв. и лихва – 2996,85 лв.

За да постанови това решение съдът е приел, че незаконосъобразно е...