Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - Хасково, чрез ст. юрисконсулт Д.С, против Решение № 893 от 5.12.2018г. на Административен съд - Хасково по адм. дело № 450/2018г. С него се отменя Решение №1012-26-66-1 от 13.04.2018г. на директора на ТП на НОИ - гр. Х. и потвърдените с него Задължителни предписания №ЗД-1-2600385273/07.03.2018г. на контролен орган при ТП на НОИ – Хасково.

Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Претендират се и разноски по представен списък.

Ответникът - К.Г, чрез процесуален представител адв.. Ч, взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Участващият в производството представител на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на К.Г, действаща като ЕТ „К. -К.Г“– [населено място], против Решение №1012-26-66-1 от 13.04.2018г. на директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) - гр. Х., с което е отхвърлена жалбата й срещу Задължителни предписания №ЗД-1-2600385273/07.03.2018г. на контролен орган при ТП на НОИ – Хасково.

Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна, намирайки от фактическа страна следното:

С. З №4004-26-63/06.02.2018г., К.Г е поискала от директора на ТП на НОИ-Хасково да ѝ бъде издадено удостоверение за стаж за периода от 01.07.2016г. до 20.07.2017г. В заявлението е посочила, че се осигурява в качеството си на ЕТ „К. – К.Г“.

С. З №4004-26-65/06.7.02.2018г., Георгиева е поискала да й бъде заверена осигурителната книжка за периода от 01.11.2013г. до 10.09.2015г.

С. З №ЗР-5-26-00383761/02.03.2018г. е било възложено извършване на частична ревизия по разходите на ДОО на ЕТ „К. - К.Г“. Ревизията е била извършена за периода от 01.11.2013г. до 28.02.2018г. и разпоредена по повод подаденото заявление за заверка на осигурителен стаж и доход от самоосигуряващото се лице К.Г за периода от 01.11.2013г. до 09.09.2015г. ,(вкл. ) и от 01.07.2016г. до 19.06.2017г., (вкл.), като собственик на ЕТ „К. – К.Г“. Констатирани са неоснователно изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО от фонд „Общо заболяване и майчинство“ за самоосигуряващото се лице Георгиева за периода от 21.06.2016г. до 19.06.2017г. (вкл.) по подадено удостоверение – приложение №11, постъпило с придружително писмо №Р14-26-000-0000773227/07.07.2016г. В хода на ревизията е била извършена проверка за съответствие на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО с първичните счетоводни документи. При тази проверка е било установено, че информацията, съгласно Наредба Н-8/2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба Н-8/2005г.) за самоосигуряващото се лице К.Г е подадена коректно, с изключение на: м.09.2015г.(посочени некоректен брой дни във временна неработоспособност, липсва посочен последен ден в осигуряване), за периода от м.10.2015г. до м.06.2016г. (данните следва да се заличат като неоснователно подадени), за периода от м.07.2016г. до м. 06.2017г. (дните са посочени некоректно като дни за отглеждане на малко дете, като следва да бъдат в отработени дни). При така констатираното, на осигурителя ЕТ „К. – К.Г“ в хода на ревизията са дадени Задължителни предписания №ЗД-1-2600385273/07.03.2018г., а именно: да подаде в ТД на НАП - Пловдив - офис Хасково декларация, обр.1 “Данни за осигуреното лице“ за самоосигуряващото се лице К.Г с коригиращи данни за м.09.2015г., заличаващи данни за периода от м.10.2015г. до м.06.2016г.; коригиращи данни за периода от м.07.2016г. до м.12.2016г.; коригиращи данни за периода от м.01.2017г. до м.05.2017г. и коригиращи данни за м.06.2017г. Посочено е подробно за всеки период как следва да се коригират, съответно заличат данните, като е даден 14-дневен срок в работни дни, течащ от получаване на задължителните предписания като за отговорно лице за изпълнението им е посочена Георгиева. Задължителните преписания са й връчени, обжалвани са и жалбата е отхвърлена от директора на ТП на НОИ-Хасково. Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Твърденията на жалбоподателя, че решението на административния орган е немотивирано и не намира опора в закона, не кореспондират с доказателствата по първоинстанционното дело, вкл. и с приетата експертиза, и събраните в административното производство.

Задължителните предписания са издадени от контролните органи с оглед резултата от извършената на търговеца ревизия, приключила с ревизионен акт за начет от 07.03.2018г. и на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО и чл.37, ал.1 от Инструкция №1/03.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ.Нормата на чл.37, ал.1 повелява, че „при нарушаване на разпоредбите на нормативните актове по ДОО, ЗГВРСНР (ЗАКОН ЗЗД ГАРАНТИРАНИТЕ ВЗЕМАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ И С. П. Н.НОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ) и Наредба за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя във връзка с възложените на НОИ дейности, контролните органи по чл. 3, т. 1 и 3 дават задължителни предписания на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване“.

При извършената ревизия е направена проверка на подадените от осигурителя с декларация, обр.№1 данни по чл.5, ал.4 от КСО, вр. с Наредба Н-8 на МФ за К.Г за периода от 01.11.2013г. до 19.06.2017г. вкл., при което е констатирано, че същите са неоснователно и некоректно подадени.

Това е така, тъй като според чл.1, ал.1 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (изм. - ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 01.01.2017 г.), задължението за осигуряване на едноличните търговци, какъвто е настоящият случай, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата им дейност и отпада при нейното прекъсване или прекратяване. В следващата алинея е уточнено, че при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лица подава декларация по утвърден образец от изп. д-р на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице в 7- дневен срок. Безспорно е, че К.Г е подала декларация, с която е обявила, че упражнява дейност като собственик на ЕТ „К. - К.Г“ от 01.11.2013г. и прекъсва дейност от 10.09.2015г., възобновява дейност от 01.07.2016г. и прекъсва дейност от дата 20.06.2017г. Осигуряването възниква от деня, в който лицето започне да упражнява трудова дейност и за което са внесени осигурителни вноски, като осигуряването прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо, че дейността по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО не е прекъсната. Именно такъв е и този казус. С.. чл.52 от КСО, при прекратяване на осигуряването за общо заболяване и майчинство през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане на осигуреното лице се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане по чл.50. К.Г има право на обезщетение за бременност и раждане по чл.50 от КСО за периода от датата на прекъсването на дейността до изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане, т. е. за периода от 10.09.2015г. до 20.06.2016г. вкл.

Предвид прекъсването на дейността на търговеца, към датата, заявена за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО-21.06.2016г., Георгиева не е „осигурено лице“ по смисъла на чл.4 и чл.10 от КСО и не са налице условията за изплащане на месечно парично обезщетение в размер, определен със Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване.

Ето защо правилно контролните органи са издали задължителни предписания за корекция на подадените данни на жалбоподателката.

Първоинстанционният съд е анализирал събраните по делото доказателства, но е направил грешни изводи относно фактическата обстановка и приложимите към спорните правоотношения материалноправни норми.

Поради това решението на Административен съд - Хасково следва да бъде отменено, като на негово място бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на К.Г, действаща като ЕТ „К. -К.Г“– [населено място].

Административният орган е защитаван от юрисконсулт пред първата и настоящата съдебна инстанция, поради което в полза на Териториално поделение на НОИ - гр. Х. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лв общо/ по 100 лева за всяка инстанция/., представляващи юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 893 от 5.12.2018г. на Административен съд - Хасково, постановено по адм. дело № 450/2018г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Г, действаща като ЕТ „К. -К.Г“– [населено място] срещу Решение №1012-26-66-1 от 13.04.2018г. на директора на ТП на Националния осигурителен институт - гр. Х., с което е отхвърлена жалбата й срещу Задължителни предписания №ЗД-1-2600385273/07.03.2018г. на контролен орган при ТП на НОИ – Хасково.

ОСЪЖДА К.Г, действаща като ЕТ „К. -К.Г“– [населено място] да заплати в полза на ТП на НОИ - Хасково сумата от 200/двеста/ лева разноски, представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. РЕШЕНИЕТО е окончателно.