Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 19 от 07.02.2019 г. на Административен съд - Пазарджик /АС/, постановено по адм. д. № 973/2018 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-16001317008806-091-001/27.06.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 541/17.09.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 1 350 лв.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се от касатора, че с оглед характера на услугите, за които са издадени фактурите от „Цветелина 71“ ЕООД, липсата на доказателства за материален и трудов ресурс на доставчика предопределя невъзможността за реалното им осъществяване. Счита, че изготвената в хода на съдебното производство съдебно – счетоводна експертиза /ССчЕ/ не допринася за опровергаване констатациите на ревизиращите органи, тъй като въпросите, изследвани от вещото лице, не са спорни. Тъй като по делото не са представени командировъчни заповеди и писмени доказателства за транспортиране на работниците до обектите, според него свидетелските показания не доказват извършването на фактурираните доставки на услуги. Претендира се отмяна на решението на АС изцяло, вкл. в частта му за разноските, и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди РА. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, както и сторените разноски за държавна такса. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна...