Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Л.Р от [населено място] против Решение № 4757 / 12.07.2018 г., постановено по адм. дело № 2492 / 2017 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 2153 – 21 - 26 / 06.02.2017 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - София град (ТП на НОИ – София град) и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН] / 40 / 31.05.2016 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ - София град. Изтъкват се доводи за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението, поради което се иска неговата отмяна, както и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

Ответникът – директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – София град в писмено становище излага съображения за неоснователност на подадената касационна жалба, претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура мотивира становище за неоснователност на касационното оспорване и за правилност на първоинстанционното съдебно решение.

Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, жалбата е основателна, по следните съображения:

Пред първоинстанционния съд правният спор е свързан с доказване наличието на осигурителен стаж и съответната категория труд на Л.Р, необходими в хипотезата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО за признаване правото му на пенсия за осигурителен стаж и възраст. По делото е установено, че с Решение № 2153 – 21 –...