Производство по чл.160, ал.6 от ДОПК и чл.208 и сл. от АПК.
К. Д на Дирекция „ОДОП“-В. Т моли да бъде отменено като неправилно решение № 554/04.01.2019г. по адм. д. № 573/2018г. на Великотърновския административен съд, с което е отменен РА № Р-04000417006514-091-001/27.04.2018г. на ТД на НАП-В.Т.П, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции общо 6852,03лв и разноски за държавна такса.
Ответникът по касационната жалба К.Д, редовно призован, не изпраща представител. По съображения в писмен отговор и писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъдат присъдени разноски за касационната инстанция.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл.218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна.
С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-04000417006514-091-001/27.04.2018г. на ТД на НАП-В. Т, с който е възложена отговорност на К.Д за задължения на „Е”ООД по ЗКПО за 2010г. за корпоративен данък 2250,14лв с 1623,83лв лихви, по ЗДДС за периода м.12.2010г. – м.4.2011г. данък върху добавената стойност в размер 53 684,33лв с 38 975,57лв лихви на основание чл.19, ал.2 от ДОПК. Задълженията са определени в РА № Р-04000715005383-091-001/19.01.2016г. на ТД на НАП-В. Т, съставен на „Елиста” ООД, тъй като Димов е бил съуправител на дружеството, заедно със съпругата си М.Д, като двамата са били съдружници с равни дялове от капитала на дружеството.
Съгласно чл.19, ал.2 от ДОПК, който в качеството си на управител, член на орган на управление на задължено юридическо лице недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до намалението на имуществото.
Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. Правилен е изводът на съда, че К.Д не следва да отговаря за изтеглените от М.Д 5500лв от банковата сметка на дружеството. Обосновано съдът е приел, че за безвъзмездно прехвърлените активи на дружеството – хладилни витрини, климатична система, климатична и вентилационна техника, системи за видео-наблюдение, конвектомат и други, представляващи стопански инвентар, от Димов като управител на дружеството по 5бр. фактури от 25.07.2015г. на стойност 36 990лв, с получател „Елиста 2015“ООД, Димов е действал недобросъвестно. Фактурите са подписани от Димов. Прехвърлянето на инвентара е извършено един ден след вписване в ТР на новото дружество, собствено на съуправителите К. и М.Ди, които са отдали под наем на новото дружество магазините, в които е извършвана дейността на „Елиста“ООД, на новото дружество „Елиста 2015“ООД. Ревизията на „Елиста“ООД е започнала със ЗВР от 13.07.2015г., като Димови са прехвърлили дяловете си в дружеството на стойност по 2500лв на румънски гражданин за по 100лв – общо за 200лв. на 7.08.2015г. Правилен е изводът на съда, че с издаването на 5бр. фактури Димов е намалил имуществото на дружеството след започване на ревизията, не са представени доказателства за плащане на цената по фактурите, поради което Димов е действал недобросъвестно по смисъла на чл.19, ал.2 от ДОПК.Оно съдът е приел, че продажбата на товарен автомобил на дружеството от Димов като управител на себе си, като физическо лице за 800лв, от които 666,67лв стойност и 133,33лв ДДС, при отчетна стойност на автомобила от 18 237лв на 3.08.2015г., също представлява недобросъвестно разпореждане с имущество на дружеството на стойност равна на разликата между отчетната стойност и продажната цена – 17 570,33лв, предвид становището в касационната жалба и липсата на спор, че продажната цена на автомобила е платена от Димов като физическо лице.
В РА е прието, че обектите, в които са извършвали дейност „Елиста“ООД и „Елиста 2015“ООД са идентични и са отдавани под наем от Димови на двете дружества последователно. Констатирано е също, че към 7.08.2015г., когато са прехвърлени дяловете от капитала на „Елиста“ООД от съдружниците и управители Димови на румънски гражданин за 200лв общо, по сметка стоки на дружеството са отразени като налични стоки на стойност 77 529,99лв. Прието е, че не са осчетоводени приходи от продажба на стоките, няма протоколи за предаване на стоките. Извършена е проверка на „Елиста 2015“ООД, при която е констатирано, че новото дружество е извършвало продажби на 7.08.2015г. и в следващите дни на стоки, за които няма покупни фактури. Органите по приходите са приели, че липсват доказателства за извеждане на стоките от двата магазина след продажбата на „Елиста“ООД на румънския гражданин и предаване на двата обекта по договор за наем на новото дружество „Елиста 2015“ООД, поради което стоките фактически са предадени на новото дружество заедно с обектите. По декларираната надценка на „Елиста 2015“ООД е определена продажната цена на стоките, която според РД е извършена безвъзмездно от Димов. Съдът е приел, че липсват доказателства Димов да се е разпоредил със стоките безвъзмездно. Неправилно е приел, че не е представен протокола за анализ на продажбите, приложен към протокола за обезпечение на доказателства, съставен при извършената проверка на „Елиста 2015“ООД. Протоколът за анализ се намира на л.4 и 5 в том 4 от преписката и представлява приложение към протокол от 16.10.2017г. за анализ на данни на оптичен носител, обезпечени като доказателства с протокол от 28.10.2016г. при проверка на „Елиста 2015“ООД, последният приложен с приложенията, включително диска в том 4, на л.26 - 30. По време на ревизията Димов е поддържал, че наличните стоки са предадени на новия собственик, като не са представени доказателства за това. В РА е констатирано, че „Елиста 2015“ООД започва покупки на стоки от 5.08.2015г. като продажбите се извършват със същите касови апарати, ползвани от „Елиста“ООД до продажбата на дружеството на 7.08.2015г., като след тази дата са пререгистрирани на новото дружество. Доказано е предаване на обектите, в които са се намирали стоките по данните от счетоводството и при липса на доказателства за извеждане на стоките от обектите преди да бъдат предадени на „Елиста 2015“ООД органите по приходите обосновано са приели, че с предаване на двата магазина на новото дружество фактически са предадени намиращите се в тях стоки на „Елиста“ООД на стойност 77 529,99лв на „Елиста 2015“ООД, но погрешно са приели, че разпореждането с тези стоки е извършено само от Димов, след като дружеството има двама управители, които на основание чл.141, ал.1 от ТЗ организират и ръководят дейността на дружеството. Безвъзмездното разпореждане с наличните стоки в полза на „Елиста 2015“ООД е извършено от двамата управители с предаването на двата магазина, в които се намират стоките под наем на „Елиста 29015“ООД с договора от 1.08.2015г.,, в който като наемодатели са посочени М. и К.Ди, приложен на л.21-гръб от том 4 от преписката. Установената в РА стойност, с която се е разпоредил Димов от тези стоки от 86 705,66лв следва да бъде намалена на половина – на 43 352,83лв, поради управлението на дружеството и от Димова като управител, която също е наемодател наравно с Димов.
Общо отговорността на Димов правилно е възложена за задълженията на „Елиста“ООД, установени с влязъл в сила РА за прехвърлено имущество на „Елиста 2015“ООД на стойност 36 990лв, за безвъзмездно предадени стоки на стойност 43 352,83лв, за продадено имущество автомобил на стойност под отчетната 17 570,33лв – общо 97 913,16лв.
Неправилно съдът е приел, че моментът на възникване на отговорността за данъчните задължения не попада в ревизираните периоди с оглед датите на констатираните извършени от Димов недобросъвестни действия през м.7 и 8.2015г. Според съда периодите, за които с РА са установени задълженията за субсидиарната отговорност не съвпадат с периода на недобросъвестните действия. Погрешно е приел, че е възложена отговорност за корпоративен данък за 2014г. в отклонение от диспозитива на решение № 124/10.07.2018г. на директора на Дирекция „ОДОП“-В. Т, с което процесния РА е потвърден за задълженията за корпоративен данък за 2010г. В РА е възложена отговорност на Димов за задължения по ЗДДС на дружеството, възниквали в периода м.12.2010г. – м.4.2011г. и за корпоративен данък за 2010г., всички с лихви. Неправилно съдът е приел, че посочването в РА на периодите, в които са възникнали задълженията на дружеството са периоди на ревизията за установяване на солидарна отговорност на Димов за тези задължения. Задълженията на дружеството са определени с влязъл в сила РА от 19.01.2016г. Посочването им по периоди на първа страница в процесния РА касае тяхната индивидуализация, а не определянето им – те вече са установени с влязъл в сила РА. Наличието на задължения, които не могат да бъдат събрани от пряко дължащото ги дружество са елементи от фактическия състав на отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК.Оорността на третите лица по чл.19 се установява с ревизионен акт съгласно чл.21 от ДОПК, който не би могъл да има ревизирани периоди, след като не се касае за задължение за данъци или осигурителни вноски от пряко дължащо ги лице по силата на Закон за определен в съответния материален закон данъчен период. В чл.19, ал.2 от ДОПК отговорността се възлага за недобросъвестни действия на управител по разпореждане с имуществото на управляваното от него дружество, довели до намаляване имуществото на задълженото управлявано от него дружеството, причинили неплащане на данъчни или осигурителни задължения. Неправилно съдът се е позовал на цитираното от него единично решение на един от съставите на VIIІ отделение на Върховния административен съд, което е в отклонение от трайната практика на същия съд в обратния смисъл.
Правилно като краен резултат съдът е отменил РА в частта, с която е възложена отговорност по чл.19, ал.2 от ДОПК на Димов за лихви за 2010г. за корпоративен данък 1623,83лв и за лихви по задължения за ДДС за периода м.12.2010г. – м.4.2011г. в размер 38 975,57лв, които видно от цитираната по-горе норма не са изрично посочени в чл.19 от ДОПК. Решението в тази част следва да бъде оставено в сила.
Решението в частта, с която е отменен РА в частта, с която е възложена отговорност по чл.19, ал.2 от ДОПК на Димов за задължения на „Елиста“ООД: за корпоративен данък за 2010г. 2250,14лв и за задължения по ЗДДС, възникнали в периода м.12.2010г. – м.4.2011г. на стойност 53 684,33лв е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Ревизираното лице има право на разноски по делото в размер 1535,09лв. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция по чл.161, ал.1, изр.3 от ДОПК по 2208,03лв – общо 4416,06лв и е направил разноски за държавна такса за 772,27лв или по компесация ответникът следва да заплати на касатора 3653,24лв. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 554/04.01.2019г. по адм. д. № 573/2018г. на Великотърновския административен съд, с което е отменен РА № Р-04000417006514-091-001/27.04.2018г. на ТД на НАП-В. Т в частта, с която на К.Д е вменена отговорност по чл.19, ал.2 от ДОПК за задължения на „Елиста“ООД: за корпоративен данък за 2010г. 2250,14лв и за задължения по ЗДДС, възникнали в периода м.12.2010г. – м.4.2011г. на стойност 53 684,33лв, а също и в частта за разноските, като вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата против РА № Р-04000417006514-091-001/27.04.2018г. на ТД на НАП-В. Т в частта, с която на К.Д е вменена отговорност по чл.19, ал.2 от ДОПК за задължения на „Елиста“ООД: за корпоративен данък за 2010г. 2250,14лв и за задължения по ЗДДС, възникнали в периода м.12.2010г. – м.4.2011г. на стойност 53 684,33лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА К.Д да заплати на НАП-ЦУ-Дирекция „ОДОП“-В. Т 3653,24лв разноски по делото, изчислени по компенсация. Решението не подлежи на обжалване.
Особено мнение на докладчика, председател на състава М. Д:
Не приемам изводът на мнозинството от състава, че задължението за лихви е извън обхвата на отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК, поради липса на изрично включване на задължението за лихви в чл.19, ал. 2 от ДОПК.Мството от състава счита, че отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК е ограничена само до задълженията за данъци и осигурителни вноски, тъй като лихвите са отделен вид публично задължение по чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК от задълженията за данъци и осигурителни вноски, които в чл.162, ал.2 са посочени в т.1, поради което следвало да бъдат посочени в чл.19, ал.2 от ДОПК изрично.
Изводът противоречи на чл.14, т.3 и чл.16, ал.1 и 3 от ДОПК. Според чл.14, т.3 от ДОПК задължени са физическите и юридическите лица, които отговарят за задълженията на лицата по т.1 и 2. По т.1 задължени лиза са носителите на задължението за данъци или осигурителни вноски, а по т.2 задължени са лицата, които са задължени да удържат и внасят данъци или задължителни осигурителни вноски. В чл.16 от ДОПК са определени случаите на отговорност на трето лице за задълженията на лицата по чл.14, т.1 и 2 от ДОПК. Според чл.16, ал.1 от ДОПК задълженото лице по чл.14, т.3 е лице, което в предвидените от закон случаи има задължение за внасяне на данъка или задължителната осигурителна вноска на носител на задължението или на лице, задължено да удържа и внася данъка или задължителни осигурителни вноски, които не са внесени в срок. В цитираната разпоредба са уредени две хипотези, първата от която касае хипотезите в чл.19, ал.1 и 2 от ДОПК, в които е предвидено задължение за заплащане на чуждо данъчно или осигурително задължение при определените в двете алинеи условия. Втората хипотеза на чл.16, ал.1 от ДОПК се отнася за уредената в чл.18 от ДОПК отговорност на лицата, задължени да удържат и внасят данъци и осигурителни вноски, когато не са изпълнили тези задължения. С чл.16, ал.2 от ДОПК са признати процесуални права на задължените лица по чл.14, ал.3 от ДОПК на субект в производствата по ДОПК. Според чл.16, ал.3 от ДОПК отговорността на задълженото лице по чл.14, т.3 от ДОПК обхваща данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските по събирането им. Цитираната правна уредба в чл.14 и чл.16 от ДОПК определя нормите в чл.16 от ДОПК като общи по отношение на конкретните хипотези в чл.18 и чл.19 от ДОПК на отговорност на третите лица по чл.14, т.3 от ДОПК. Чл. 19 от ДОПК, заедно с чл.14 и чл.16 от ДОПК попадат в глава четвърта „Задължени лица“ от ДОПК, която обхваща чл.14 до 21 от ДОПК.Оорността по чл.19, ал. 2 от ДОПК изрично в заглавието на чл.19 е определена като отговорност на трето лице и за нея е приложима разпоредбата на чл.16, ал.1 – 3 от ДОПК. Следваше решението да бъде отменено и в частта, с която е отменен РА в частта за лихвите към определените задължения по ЗКПО и ЗДДС на „Елиста“ООД. Съдия: