Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Местни данъци и такси“ („МДТ“) при община П. срещу Решение № 564 от 13.11.2017 г. по адм. дело № 719/2017 г. на Административен съд – Пазарджик. С обжалваното решение е отменен Акт за установяване на задължения № АУ001794/14.07.2017 г. на старши инспектор в сектор „Контрол“ към отдел „МДТ“ при община П., потвърден с Решение № 13-Х-7 от 17.08.2017 г. на началник отдел „МДТ“ при община П., в частта, с която са установени задължения на Х.А за данък върху превозно средство (ПС) за 2015 г. в размер на 215,93 лева, от които 181,50 лева главница и 34,43 лева лихва и за 2016 г. в размер на 197,50 лева, от които 181,50 лева главница и 16,00 лева лихва; оставена е без разглеждане жалбата на Х.А срещу Решение № 13-Х-7 от 17.08.2017 г. на началник отдел „МДТ“ при община П. и е прекратено делото в тази част. С обжалваното решение са присъдени разноски в полза на Х.А в размер на 5 лв.

Касационният жалбоподател излага аргументи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Според касационния жалбоподател собственикът на превозно средство дължи данък превозно средство докато автомобилът му е регистриран за движение в Р. Б, а регистрацията в друга държава-членка е правноирелевантна. Иска отмяна на решението изцяло и решаване по същество на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - Х.А, чрез процесуалния си представител изразява становище за нейната неоснователност, моли да бъде оставено в сила решението и присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, тъй като собственикът на автомобила не е уведомил българския компетентен орган за извършената пререгистрация в друга държава и не е извършено прекратяване на регистрацията в България.

Подадена е също...