Образувано е по касационна жалба на „Български пощи“ ЕАД, представлявано от главния изпълнителен директор Д. Д. против решение № 14906/04.12.2018 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. дело № 9763/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 11/04.08.2016 г. на Комисията за регулиране на съобщенията.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.Оните оплаквания се отнасят до преценката на съда по валидността на акта и допуснатото в хода на административното производство нарушение на чл. 26, ал.1 АПК. Касаторът твърди, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не е обсъдено възражението му за липса на мотиви в оспорения АУПДВ. По същество счита, че нетните приходи от международните пощенски пратки не следва да се включват в нетните приходи за универсална пощенска услуга, върху които се изчислява годишната административна такса за контрол по чл. 62, ал. 2, т. 2 ЗПУ. Посочена такса включва разходите на КРС за анализ и контрол на пазара на пощенските услуги, а контролът се отнася до националния пазар на пощенските услуги.

Поддържа, че съдът не е взел предвид и молбата му за извършване на косвен контрол за законосъобразност на чл. 18, ал. 3 и ал. 4 от Тарифа за таксите, които се събират от КРС, за които твърди, че противоречат на чл. 2 и чл. 3 от ЗДТ (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ).

Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски.

Ответникът – Комисия за регулиране на съобщенията, чрез процесуалния си представител В.К оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави в сила обжалвания съдебен акт, по съображения изложени в представен по делото писмен отговор

По реда на чл. 219, ал.1 АПК представя писмо изх. № 11-00-18/22.06.2016 г. на председателя на КРС до „Български пощи“ ЕАД относно за размера на дължимите годишни такси за 2014 г. и 2015 г. по чл. 18, ал. 3 от Тарифа за таксите събирани от КРС и обратна разписка за получаването му от дружеството и обратна разписка за връчването му на 24.06.2016 г.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред тричленния състав на Върховния административен съд, трето отделение е бил акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 11/04.08.2016 г. издаден от Комисията за регулиране на съобщенията, с който са установени публични задължения на „Български пощи“ ЕАД за годишна такса за контролиране изпълнението на лицензии № 1-001-04/09.06.2011 г. и № 3-001-01/09.06.2011 г. в общ размер на 1 301 916 лева за периода 2014 г. и 2015 г.

За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният индивидуален акт е издаден от компетентен орган, а годишните такси са определени в съответствие с чл. 62, ал.2, т.2 ЗПУ във връзка с чл. 18 от Тарифа за таксите събирани от КРС. Съдът е констатирал нарушение на чл. 26, ал.1 АПК, тъй като въпреки дадените изрични указания административният орган не е представил доказателства за уведомяване на дружеството за започване на административното производство по издаване на акта. Преценил е, че нарушението не е съществено по смисъла на чл. 146, т.3 АПК, тъй като с оглед експертните заключения по делото и липсата на доказателства, които да оборват обективираните в тях констатации, това нарушение не е от категорията на тези, които ако не бяха допуснати биха довели до издаването на акт с различно съдържание.

От фактическа страна съдът е установил, че Български пощи ЕАД е пощенски оператор, който извършва универсална пощенска услуга и услугата „пощенски парични преводи“ съгласно издадените му индивидуални лицензии с № 1-001-04/09.06.2011 г. и № 3-001-01/09.06.2011 г. Размерът на дължимите лицензионни такси в оспореният АУПДВ е издаден въз основа на представени от дружеството доклади с писмо вх. № 11-00-14/29.04.2015 г. и № 11-00-11/28.04.2016 г. за реализираните приходи от универсална пощенска услуга и от услугата „пощенските парични преводи“.

За цитираната в мотивите на акта справка № Ф2-1047/01.08.2016 г. съдът е установил, че е обективирана в писмо до директора на дирекция Правно регулиране и правно обслужване от директор на дирекция ФАО в КРС, в което са посочени задълженията на Български пощи ЕАД, включително и тези за 2014 и 2015 г.

От представения по делото протокол № 37 от заседание на КРС, проведено на 04.08.2016 г. съдът е установил, че регулаторният орган единодушно е приел решение за издаване на оспорения АУПДВ.

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза съдът е приел, че публичните вземания в оспорения акт са определени на база годишните нетни приходи на дружеството от извършване на лицензираните пощенски услуги. За 2014 г. и 2015 г.

Решението е правилно постановено. Не са налице сочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.Пстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съгласно чл. 168, ал.1 АПК.

Неоснователно е възражението на касатора за неправилна относно валидността на акта. Вземанията за лицензионни такси по чл. 62 ЗПУ са публични държавни вземания по смисъла на чл. 162, ал.1, т.3 ДОПК. Съгласно чл. 166, ал.1 ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Съгласно ал.2 на същата разпоредба ако в съответния закон не е предвиден ред, публичното вземане се установява с административен акт, издаден по реда на АПК. По отношение на компетентния орган чл. 166, ал.2, изр. 2 ДОПК предвижда, че ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация.

В конкретния случай Законът за пощенските услуги не предвижда ред за установяване на публичните вземания за лицензионни такси, заплащани от пощенските оператори, поради което оспореният акт за установяване на публично държавно вземане е издаден по реда на АПК. Събирането на таксите по чл. 62 от ЗПУ изрично е предоставено в правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията по силата на чл. 64, ал.1 ЗПУ, поради което административният орган, компетентен да ги установи с акт по чл. 166, ал. 2 ДОПК.Пстанционният съд е извършил дължимата проверка за кворум и мнозинство на колективния орган, издал оспорения акт и законосъобразно е приел, че актът е валиден.

Другото възражение в касационната жалба е относно преценката на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и по – конкретно относно нарушението на чл. 26, ал.1 АПК. В съдебното производство пред тричленния състав на Върховния административен съд, трето отделение, съдът в съответствие с чл. 171, ал. 4 АПК е дал изрични указания на ответника, че следва да сочи доказателства за уведомяване на Български пощи ЕАД за започване на административното производство. Такива доказателства се представят за първи път пред касационната инстанция по реда на чл. 219, ал.1 АПК – писмо изх. № 11-00-18/22.06.2016 г. на председателя на КРС до „Български пощи“ ЕАД, с което дружеството е уведомено за размера на дължимите годишни такси за 2014 г. и 2015 г. по чл. 18, ал. 3 от Тарифа за таксите събирани от КРС, както и обратна разписка за получаването му от дружеството и обратна разписка за връчването му на 24.06.2016 г. Оспореният АУПДВ е издаден на 04.08.2016 г. след изтичане на определения в цитираното писмо едномесечен срок за погасяване на задълженията за 2014 г. и 2015 г. С оглед на така представените доказателства, следва да се приеме, че не е налице нарушение на чл. 26, ал.1 АПК вследствие на което дружеството да е било лишено от участие в административното производство по издаване на акта. Поради това позоваването на легалната дефиниция за съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 168, ал. 4 АПК (ДВ бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), е неоснователно.

Обжалваното съдебно решение е постановено в съответствие с материалния закон. Доводите за незаконосъобразност на определения размер на годишните такси, са неоснователни.

Съгласно чл. 62, ал. 1 ЗПУ пощенските оператори заплащат лицензионни такси в размери и по начин, посочени в индивидуалните им лицензии. В чл. 62, ал.2, т.2 ЗПУ като лицензионна такса е предвидена годишна такса за контрол, включваща административните разходи на Комисията за регулиране на съобщенията, необходими за анализ и контрол на пазара на пощенските услуги, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им - процент от годишните нетни приходи от извършване на лицензираните пощенски услуги. Размерът на годишната такса е определен в чл. 18, ал. 3 от Тарифа за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по ЗПУ (ЗАКОН ЗЗД ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ) във връзка с чл. 63 ЗПУ - 1,2 на сто от нетните приходи от дейността - предмет на индивидуалната лицензия.

Съдът е изяснил спора относно законосъобразността на определения размер на годишните такси по чл. 62, ал.2, т.2 ЗПУ, като е събрал основно и допълнително заключение на съдебно – счетоводна експертиза. Вещото лице е потвърдило размера на определените в АУПДВ годишни такси по чл. 62, ал.2, т.2 ЗПУ за 2014 г. и 2015 г., както и обстоятелството, че са изчислени именно върху годишните нетни приходи на пощенския оператор от лицензираните пощенски услуги - универсална пощенска услуга и услугата „пощенски парични преводи“, предмет на издадените му индивидуални лицензии. Размерът на годишните такси е определен въз основа на приходите от дейността съгласно доклади на дружеството – касатор по чл. 12 от лицензиите за „извършване на УПУ и ППП“ за процесните периоди на 2014 г. и 2015 г. Съгласно чл. 62, ал.2, т.2 ЗПУ годишната такса се определя като процент от нетните приходи от извършване на всички лицензирани пощенски услуги, поради което доводите в касационната жалба за изключване на нетните приходи за част от пощенските услуги, предмет на лицензиите, са неоснователни.

Съдът е отговорил и на възраженията за прилагане на нормативния акт от по-висока степен съгласно чл. 15, ал.3 ЗНА. В тази връзка следва да се посочи, че законовата норма – чл. 62, ал. 2, т.2 ЗПУ определя годишната такса за контрол като процент от годишните нетни приходи от извършване на лицензираните пощенски услуги, а не подзаконовият нормативен акт. В чл. 18, ал.3 от Тарифа за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по ЗПУ (ЗАКОН ЗЗД ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ) е определен само размера годишните такси - 1.2 процента, съгласно чл. 63 ЗПУ, но не и основата, върху която се изчислява. Поради това законосъобразно съдът е приел, че не са налице основания за прилагане на по-високия по степен нормативен акт съгласно чл. 15, ал. 3 ЗНА. Това е и предметът на съдебния контрол за законосъобразност в производството по оспорване на индивидуалния административен акт съгласно чл. 168 АПК.

АУПДВ е мотивиран съобразно изискванията на чл. 59, ал.2 АПК, като са посочени фактическите и правни основания за установяване на публичните вземания. Необсъждането на тези доводи не променя изводите на първоинстанционния съд по законосъобразността на акта, поради което допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила не съставлява касационно основание по чл. 209, т.3 АПК.

По тези съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение, с което жалбата на Български пощи ЕАД е отхвърлена като неоснователна, е валидно, допустимо и правилно постановено и следва да се остави в сила.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14906/04.12.2018 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. дело № 9763/2016 г.

ОСЪЖДА Български пощи ЕАД да заплати на Комисията за регулиране на съобщенията разноски за касационното производство в размер на 100 лева.

Решението е окончателно.