ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 395

София,20.03.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЛЮБКА АНДОНОВА

при секретаря

изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр. дело № 961 по описа за 2015 година

Производството е по чл.288 от ГПК.

О бразувано е по касационна жалба на К. С. Т. от [населено място], [община] чрез пълномощника му адв.В. П. срещу решение № 17974/3.11.2014 г по гр. дело № 13008/2013 г на Софийски градски съд, Втори „Г” въззивен състав, с което е потвърдено решение от 23.7.2013 г по гр. дело № 39719/2012 г на СРС, Второ ГО, 70 състав.С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от К. С. Т. срещу Г. д. „ ” към МВР искове по чл.252 ал.1 от ЗМВР вр. пар.57 от ПЗР на ЗИД ЗМВР за заплащане на сумата 6 704 лв, представляваща неизплатено обезщетение в размер на осем брутни трудови възнаграждения, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-22.8.12 г до окончателното плащане.

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано.

Ответникът по касационната жалба Г. Д. „ ” към МВР не взема становище по същата.

Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287 ал.1 от ГПК.

Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима.

По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното: Касаторът подържа, че материалноправния въпрос „ има ли обратно...