ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 335

София, 05 март 2015 г.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов

Борис Илиев

като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 426 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 16436/19.08.2014 на Софийския градски съд по гр. д. № 2906/2014, с което е отменено решението от 28.06.2012 г. на Софийския районен съд по гр. д. № 17221/2012, като са уважени предявените искове за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.

Недоволен от решението е касаторът Н. м. у. „Л. П.”, представляван от адв. К. Г. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за правомощията на въззивния съд при повторно разглеждане на делото и задължителната сила на дадените указания на ВКС по прилагането и тълкуването на закона, кои са елементите на фактическия състав при възникване на трудовото правоотношение от избор и за доказателствената тежест за установяване съществуването на трудово правоотношение при уволнение и по материалноправните въпроси за различията между допълнителното споразумение по чл. 119 КТ и споразумението по чл. 107 КТ и критериите за идентичност между две длъжности с различно наименование, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ. Касаторът се позовава и на противоречива съдебна практика по първия поставен...